Финикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Финикийската територия със съседните семитски градове
Карта на Финикия и главните търговски пътища

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е антична страна, намираща се на брега на Средиземно море, на сегашната територия на Ливан и Сирия. Финикийците произхождат от ханаанците, описани в Библията. Ханаанци, финикийци и ливанци са от една етническа група. Жителите на страната — финикийците (на древногръцки Φοίνικες), създали развита цивилизация с развито занаятчийство, морска търговия и богата култура. Финикийската писменост станала първата в историята система на фонетично писане. Най-голям разцвет финикийската цивилизация има през 1200 г. пр. н. е.800 г. пр. н. е.. През IV век пр. н. е. Финикия е превзета от Ахеменидите, а през 332 г. пр. н. е. — от Александър Македонски.

Главните градове на Финикия били Ако, Ахзив, Тир, Цараат (Сарепта), Сидон (Сайда), Берит (Бейрут), Библ (Гебал), Триполис (Триполи), Арвад и Угарит (Рас-Шамра).

История[редактиране | edit source]

Финикийската цивилизация се заражда още около 1200 години преди Христа. Името Финикия (Библия, Деяния 11:19; 15:3; 21:2) произхожда най-вероятно от древногръцкото φοινως — „червен“. Възможно е така древните гърци да са наричали тази страна заради пурпура — основното, с което народът ѝ търгувал; друго, по-правдоподобно обяснение е, че така са наричали „страната на червеното слънчево божество Финик“ (Φοϊνιξ), появяващо се от изток. Според Херодот Финикия се простирала от Посидия до Палестина. При Селевкидите са смятали, че тя заема територията от Орфосия (устието на Нар-Берид) до устието на Нар-Зерк. По-късните географи (например Страбон) считат, че Финикия заема целия бряг до Пелусия, а според други южната ѝ граница опира до Кесария и Кармел. Само римското късно провинциално деление разпростирало името на Финикия и върху вътрешните области чак до Дамаск, но впоследствие и римляните започват да различават Приморска Финикия от Ливанска Финикия. При Юстиниан дори Палмир бил включен в състава на последната. В Библията (Мк 7:26) се говори за „сирофиникийците“, за да може те да бъдат различавани от африканските финикийци, които римляните наричали „пуни“.

В сравнение с други народи финикийците са необикновени. Тяхната империя не се простира на суша, а над вълните на Средиземно море. Финикийците се наричат „ханаанци“ като останалите потомци на Ханаан. Те са владетелите на Средиземно море. Тази древна цивилизация, наричана от римляните „пуническа“, е на първите търговски и земевладелски магнати и всички останали им завиждат за невероятната конструкция на корабите. Други народи пък ги недолюбват заради богатството и увлечението им към пурпурни цветове, а с тях и на платовете, които те изнасят. Благодарение на този народ елините и останалите европейски народи разбират за обработването на слоновата кост и производството на стъкло. Те са едни от най-добрите търговци и рибари в древния свят. Легенди разказат, че те са сред първите мореплаватели, които обикалят Африка. Заедно с родния им финикийски език и култура, развиват и фонетична азбука. Дори днес в източните части на Средиземно море може да се забележи, че корабите там наподобяват финикийските. Покрай източните брегове на Средиземно море има хора — рибари и търговци, които могат да се свържат по външни белези благодарение на дори и малкото сведения, с които разполагаме, с финикийците.

Заради завистта на другите народи, финикийците са унищожени. Цивилизациите на елините и римляните променят историята им. Има неясни сведения и текстове, в които се споменава, че финикийците са морално пропаднал народ, най-вече заради религиозните им култове. Никъде другаде в Стария свят няма подобна на финикийската западносемитска религия. Детските жертвоприношения на Баал и Молох разнасяли „славата“ на финикийците навред и отвращавали всички околни. По тази причина историята на финикийския народ е пропита с мистика и легенди.

В най-големия си разцвет финикийските колонии се простирали от днешен Ирак до Мароко и от Италия до Алжир.

Финикия в Библията[редактиране | edit source]

Саркофагът под формата на сфинкс на Ахирам, цар на Библос (Национален музей в Бейрут)

За финикийците в Библията няма събирателно наименование. Както всички потомци на Ханаан, те се наричат „ханаанци“ (Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7) или биват наричани по имената на главните им градове, (преди всичко Сидон (Суд. 3:3; 10:6; 3 Цар. 5:6; Иез. 27:8) и Тир (Пс. 82:8; 86:4). Предците на финикийците в Библията са наречени Ханаан и после Хет (Бит. 10:6,15).

Крайбрежното разположение на финикийските градове спомагало за развитието на търговията. Установено е, че още през второто хилядолетие преди новата ера са съществували търговски връзки между финикийските градове и Египет. Периодът на най-голям подем за търговията на финикийците започнал около 1200 г. пр.н.е., когато вътрешните области на Палестина били заети от израелтяните, а Сирия — от арамеите.

Отделни финикийски градове се превърнали в самостоятелни градове-държави. В по-ранни времена такава роля играел Сидон, а по-късно мястото му било заето от Тир. Финикийските градове били готови по-скоро да плащат данък на континенталните държави, за да не пречат на търговията им, отколкото да водят войни за независимост. В търсенето на евтини суровини и нови пазари и печалба финикийците плавали по цялото Средиземно море, достигнали до Атлантическото крайбрежие на Испания и дори до Британските острови, откъдето изкупували олово. Опорните им пунктове се намирали в Испания, в Сицилия, Сардиния и Корсика, но най-голямо значение придобили северноафриканските колонии, и предимно Картаген — най-опасният противник на Рим. Финикийският флот, изпратен от фараона Нехо (Нехао), извършил географски подвиг — плаване около Африка. Ярко описание на финикийската търговия е дадено в книгата на Иезекил (Иез. 27).

Предсказанията на пророците за предстоящия съд над Тир (Ис. 23; Иез. 26—28) се сбъдват, когато след периода на персийското господство Александър Македонски завоюва и разрушава този град. Но Тир скоро е възстановен. Тежък удар за финикийската търговия обаче нанася падането и окончателното разрушаване на Картаген. В римската епоха Финикия става част от Сирия.

Отношения с другите народи[редактиране | edit source]

От финикийците древните гърци (а чрез тях и всички европейци) получават знанията за производството на стъкло и обработката на слонова кост, приемат азбуката, създаването на авторска литература, паричните знаци, някои научни постижения (т.нар. „питагорова теорема“), философски възгледи (в Милетската философска школа), издигането на храмове, храмовите статуи, изгарянето на благоухания в религиозните церемонии, много елементи в религиозните и митичните вярвания. Финикийски религиозни представи оказват съществено влияние върху цели култове (култа към Кабирите) или религиозни учения (орфизъм, питагорейство). Вероятно под финикийско влияние в Древна Гърция възниква нова форма на държавност, градът-държава — полисът.

Отношенията на Финикия с Израел имали епизодичен характер. По времето на Давид и Соломон тирският цар Хирам оказвал на Израел икономическа помощ и им заемал финикийски майстори за строителството на флота и моряци за експлоатацията им. Женитбата на Ахав с Иезавел — дъщеря на сидонския цар Ефваал, имала важно политическо значение, но оказала пагубно влияние върху израелската религия. В Деяния Финикия е спомената като земя, през която минава пътят от Йерусалим до Антиохия (Деян. 11:19; 15:3). За Илия (3 Цар. 17:9), както и за Иисус (Матей. 15:21), това е област, лежаща зад границите на Израел, и място, където отивали отвреме навреме в търсенето на уединение за размишления и молитви.

Панорама[редактиране | edit source]

Карта на древногръцките (в червено), древноримските (в сиво) и финикийско-картагенските (в жълто) колонии към 550 г. пр.н.е., когато лидийският цар Крез открил таланта. Съществува хипотеза, че финикийците или пуните са осъществили плаване в древността до Централна Америка, с оглед на Холокоста при ацтеките (виж и поход на Кортес). Твърде вероятно е някоя древна финикийска или пуническа флотилия от времето на Хамилкон и Ханон Мореплавателя или преди тях да е достигнала и до бреговете на днешно Мексико, защото единственият друг народ, развил цивилизация и извършващ подобни дивашки ритуали, били ацтеките в Новия свят.

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]