Финикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Финикийската територия със съседните семитски градове
Карта на Финикия и главните търговски пътища

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е антична страна, намираща се на брега на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците произхождат от ханаанците, описани в Библията. Ханаанци, финикийци и ливанци са от една етническа група. Жителите на страната — финикийците (на древногръцки Φοίνικες), създали развита цивилизация с развито занаятчийство, морска търговия и богата култура. Финикийската писменост станала първата в историята система на фонетично писане. Най-голям разцвет финикийската цивилизация има през 1200 г. пр. н. е.800 г. пр. н. е.. През IV век пр. н. е. Финикия е превзета от Ахеменидите, а през 332 г. пр. н. е. — от Александър Македонски.

Главните градове на Финикия били Ако, Ахзив, Тир, Цараат (Сарепта), Сидон (Сайда), Берит (Бейрут), Библ (Гебал), Триполис (Триполи), Арвад и Угарит (Рас-Шамра).

История[редактиране | редактиране на кода]

Финикийската цивилизация се заражда около 1200 години преди Христа. Името Финикия (Библия, Деяния 11:19; 15:3; 21:2) произхожда най-вероятно от древногръцкото φοινως — „червен“. Възможно е така древните гърци да са наричали тази страна заради пурпура — основното, с което народът ѝ търгувал; друго, по-правдоподобно обяснение е, че така са наричали „страната на червеното слънчево божество Финик“ (Φοϊνιξ), появяващо се от изток.

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море.[1] Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., описвайки събития развивали се северозападно от Арабският полуостров.[2]

Според Херодот Финикия се простирала от Посидия до Палестина. При Селевкидите са смятали, че тя заема територията от Орфосия (устието на Нар-Берид) до устието на Нар-Зерк. По-късните географи (например Страбон) считат, че Финикия заема целия бряг до Пелусия, а според други южната ѝ граница опира до Кесария и Кармел. Само римското късно провинциално деление разпростирало името на Финикия и върху вътрешните области чак до Дамаск, но впоследствие и римляните започват да различават Приморска Финикия от Ливанска Финикия. При Юстиниан дори Палмир бил включен в състава на последната. В Библията (Мк 7:26) се говори за „сирофиникийците“, за да може те да бъдат различавани от африканските финикийци, които римляните наричали „пуни“.

Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.[3] Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).[4] Създадена е през 30-те години на 6 век пр.н.е., след изменението на геополитическата ситуация в Близкия Изток, посредством края на Нововавилонското царство и освобождаването с декрет на Кир Велики от 537 г. пр.н.е. на евреите от т.нар. вавилонски плен.

В сравнение с други народи финикийците са необикновени. Тяхната империя не се простира на суша, а над вълните на Средиземно море. Финикийците се наричат „ханаанци“ като останалите потомци на Ханаан. Те са владетелите на Средиземно море. Тази древна цивилизация, наричана от римляните „пуническа“, е на първите търговски и земевладелски магнати и всички останали им завиждат за невероятната конструкция на корабите. Други народи пък ги недолюбват заради богатството и увлечението им към пурпурни цветове, а с тях и на платовете, които те изнасят. Благодарение на този народ елините и останалите европейски народи разбират за обработването на слоновата кост и производството на стъкло. Те са едни от най-добрите търговци и рибари в древния свят. Легенди разказат, че те са сред първите мореплаватели, които обикалят Африка. Заедно с родния им финикийски език и култура, развиват и фонетична азбука. Дори днес в източните части на Средиземно море може да се забележи, че корабите там наподобяват финикийските. Покрай източните брегове на Средиземно море има хора — рибари и търговци, които могат да се свържат по външни белези благодарение на дори и малкото сведения, с които разполагаме, с финикийците.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Заради завистта на другите народи, финикийците са унищожени. Цивилизациите на елините и римляните променят историята им. Има неясни сведения и текстове, в които се споменава, че финикийците са морално пропаднал народ, най-вече заради религиозните им култове. Никъде другаде в Стария свят няма подобна на финикийската западносемитска религия. Детските жертвоприношения на Баал и Молох разнасяли „славата“ на финикийците навред и отвращавали всички околни. По тази причина историята на финикийския народ е пропита с мистика и легенди.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

В най-големия си разцвет финикийските колонии се простирали от днешен Ирак до Мароко и от Италия до Алжир.

Финикия в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Саркофагът под формата на сфинкс на Ахирам, цар на Библос (Национален музей в Бейрут)

За финикийците в Библията няма събирателно наименование. Както всички потомци на Ханаан, те се наричат „ханаанци“ (Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7) или биват наричани по имената на главните им градове, (преди всичко Сидон (Суд. 3:3; 10:6; 3 Цар. 5:6; Иез. 27:8) и Тир (Пс. 82:8; 86:4). Предците на финикийците в Библията са наречени Ханаан и после Хет (Бит. 10:6,15).

Крайбрежното разположение на финикийските градове спомагало за развитието на търговията. Установено е, че още през второто хилядолетие преди новата ера са съществували търговски връзки между финикийските градове и Египет. Периодът на най-голям подем за търговията на финикийците започнал около 1200 г. пр.н.е., когато вътрешните области на Палестина били заети от израелтяните, а Сирия — от арамеите.

Отделни финикийски градове се превърнали в самостоятелни градове-държави. В по-ранни времена такава роля играел Сидон, а по-късно мястото му било заето от Тир. Финикийските градове били готови по-скоро да плащат данък на континенталните държави, за да не пречат на търговията им, отколкото да водят войни за независимост. В търсенето на евтини суровини и нови пазари и печалба финикийците плавали по цялото Средиземно море, достигнали до Атлантическото крайбрежие на Испания и дори до Британските острови, откъдето изкупували олово. Опорните им пунктове се намирали в Испания, в Сицилия, Сардиния и Корсика, но най-голямо значение придобили северноафриканските колонии, и предимно Картаген — най-опасният противник на Рим. Финикийският флот, изпратен от фараона Нехо (Нехао), извършил географски подвиг — плаване около Африка. Ярко описание на финикийската търговия е дадено в книгата на Иезекил (Иез. 27).

Предсказанията на пророците за предстоящия съд над Тир (Ис. 23; Иез. 26—28) се сбъдват, когато след периода на персийското господство Александър Македонски завоюва и разрушава този град. Но Тир скоро е възстановен. Тежък удар за финикийската търговия обаче нанася падането и окончателното разрушаване на Картаген. В римската епоха Финикия става част от Сирия.

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Карта на древногръцките (в червено), древноримските (в сиво) и финикийско-картагенските (в жълто) колонии към 550 г. пр.н.е., когато лидийският цар Крез открил таланта. Съществува хипотеза, че финикийците или пуните са осъществили плаване в древността до Централна Америка, с оглед на Холокоста при ацтеките (виж и поход на Кортес). Твърде вероятно е някоя древна финикийска или пуническа флотилия от времето на Хамилкон и Ханон Мореплавателя или преди тях да е достигнала и до бреговете на днешно Мексико, защото единственият друг народ, развил цивилизация и извършващ подобни дивашки ритуали, били ацтеките в Новия свят.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]