Монархия

Форма на управление
Републиканска форма ██ Президентска република ██ Президентска република с правителство, излъчвано от парламента ██ Полупрезидентска република ██ Парламентарна република Монархическа форма ██ Парламентарна монархия ██ Конституционна монархия ██ Абсолютна монархия други ██ Еднопартийна система ██ Военна диктатура ██ Теокрация

Форми на управление Част от поредиците за Политика
Списък на формите на управление Автокрация Аристокрация Демокрация Представителна демокрация Пряка демокрация Деспотизъм Диктатура Военна диктатура Диктатура на пролетариата Клептокрация Критокрация Монархия Абсолютна монархия Диархия Конституционна монархия Меритокрация Олигархия Охлокрация Партийна система Еднопартийна система Двупартийна система Многопартийна система Плутокрация Република Парламентарна република Федерална република Съветска република Народна република Президентска република Таласокрация Теокрация Технокрация
Портал Политика

Монархия (на гръцки: μοναρχία — „единовластие“: от μονος - „един“ и αρχειν - „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице — монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.). Обикновено се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вид на монархията: от почти никаква власт (парламентарна монархия като Великобритания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия).

Монархиите се различават още по начина на избиране на глава — по наследствена линия или чрез някакъв вид избори. Съответно първите наследяват короната по кръвна линия, а вторите биват избрани за определен период от време (най-често пожизнено) да управляват монархията. При наследствените монархии правото на владетеля над трона най-често се обяснява, като се използва твърдението, че монархът е избраник на боговете. Възможно е дори самият монарх да се почита като бог или като човек с божествен произход. Този култ често се среща в Античността — например в Древен Египет или Древен Рим, но продължава да се съществува и в Новото време — например в Китайската империя или до след Втората световна война - Япония.

Държавната доктрина или идеология на монархията (или стремеж към установяване на монархия) се нарича монархизъм или още роялизъм. Привърженик на подобна идеология се нарича монархист или роялист, а противникът — републиканец или антимонархист.

Към 2011 г. 44 страни в света имат монарси за държавни глави. Историческата форма на абсолютна монархия се практикува само в Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Свазиленд и Ватикана.

Признаци на монархията

Основните признаци на класическата форма на управление при монархията са:

• съществуването на едноличен глава на държавата, ползващ се от своята власт пожизнено (цар, крал, император, шах);
• като правило наследствен (съгласно обичай или закон) ред на приемственост на върховната власт;
• монархът олицетворява единството на нацията, историческата приемственост, представлява държавата на международната сцена;
• юридически имунитет и независимост на монарха, които подчертават институцията на контрасигнатурата.

В много случаи, държави, традиционно считани за монархии, не удовлетворяват изброените признаци. Още повече, че в немалко случаи е трудно да се прокара ясна граница между монархия и република. Така например, изборни монархии като Рим от периода на принципата и Ржеч Посполита съхраняват и републиканските институции. Император първоначално е републиканска извънредна магистратура, а самото название Ржеч Посполита дословно се превежда като „република“.

История

„Правният говорител на Алтинга“ - Уилям Гършъм Колингуд. Картината е от XIX век и представя Скалата на закона в Тингвелир, Исландия, където се е събирал Алтингът, който е основан през 930 г. и функционира в днешно време.

Племенното царуване често се свързва със сакрални функции, така че кралят да изпълнява и задълженията на висш жрец. По този начин той често е смятан за родственик или син на боговете. Тези сакрални функции се перифразират и променят през Средновековието, за да оформят „божествените права на кралете“. , докато в Китай, Япония и Непал кралете продължават да се считат за богове до началото на съвремието.

Монархическата система е в контраст с парламентаризма, където се дава власт на събрания от свободни граждани, още от Античността. В Древността се срещат случаи на промяна на формата на държавно управление от монархия към подобна ранна форма на република. Така се случва с Древен Рим, който се превръща в Римска република през 509 г. пр. Хр., и Древната атинска демокрация, създадена през 500 г. пр. Хр.

При германските племена в Древността кралете също изпълняват сакрални функции. Те биват избирани сред изтъкнати и прославени мъже от знатни семейства. Избирането става чрез събрание, наречено тинг (thing или алтинг в Исландия). Подобни прояви на парламентаризъм западат по време на Европейските Средни векове, но все пак оцеляват под формата на регионални събрания като Исландската държава и Швейцарското Ландсгемайне, наречено по-късно Тагзатцунг. Съвременното завръщане към парламентаризма и републиката започва с премахването на английската монархия от Парламента на Англия през 1649 г., последвано от Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1792 г. По-голямата част от политиците на XIX в. са разделени на антимонархистично настроени радикалисти и монархистично настроени консерватори. Множество монархии са свалени през XX в. и то най-вече в началото или края на двете световни войни. Подобна участ застига и монархията в България по това време.

Видове монархии

По ограничение на властта

Елизабет II - монарх на парламентарна монархия

Абдула бин Абдул Азис - монарх на абсолютна монархия

• Абсолютна монархия — монархия в която властта на монарха не е ограничена. При абсолютната монархия правителството или другите органи на властта са отговорни единствено пред монарха като държавен глава, а парламентът се явява само съвещателен орган или въобще не съществува.
• Конституционна монархия — монархия, при която властта на монарха е ограничена от конституцията или неписано право или традиции. При нея реалната законодателна власт принадлежи на парламента, а изпълнителната — на правителството и на монарха едновременно. Конституционната монархия съществува в две форми: дуалистическа монархия (Австро-Унгарската империя 1867—1918 г., Япония 1889—1945 г., в днешно време — Мароко, Йордания, Кувейт) и парламентарна монархия (Великобритания, Дания, Швеция).
  • Дуалистична монархия (на латински: Dualis — двойствен) — конституционна монархия, в която властта на монарха е ограничена от конституцията, но монарха формално и фактически притежава големи властови пълномощия.
  • Парламентарна монархия — конституционна монархия, в която монархът изпълнява функциите си чисто номинално. При парламентарната монархия правителството е отговорно пред парламента, който е върховният държавен орган.

По традиционно устройство

Папа Бенедикт XVI - държавен глава на теократична монархия

• Древноизточна монархия — първата в историята на човечеството форма на държавно управление, която има уникални и присъщи само за нея черти.
• Феодална монархия (средновековна монархия) — последователно преминава през три периода на своето развитие: раннофеодална монархия, съсловно-представителна монархия, абсолютна монархия.
  • Раннофеодална монархия — хронологически първата в страните от северните части на Европа форма на държавно управление, съществувала както в периода на създаване на раннофеодалните империи, така и в последващия период на децентрализация.
  • Съсловно-представителна монархия — монархия, при която властта на монарха е ограничена не само от представители на васалите му, но и от представители на третото съсловие. Впоследствие, с прехода към наемни армии, се преобразува в абсолютна монархия.
  • Абсолютна монархия — монархия, при която продължават да съществуват съсловните привилегии, но не съществуват феодални владения, васално-ленна система и, в някои случаи (Англия, Франция), отсътства крепостното право.
• Теократична монархия — монархия, при която политическата власт принадлежи на религиозния лидер. В такива страни господстващата религия се явява задължителна и нейните норми са главен закон. Примери за теократични монархии са християнска Ватикана, ислямска (Саудитска Арабия) и будистки Бутан (до 2008 г.).
• Изборна монархия — монархия, при която следващия монарх не наследява властта автоматически (при смърт, оттегляне или край на пълномощията на предшестващия), а се избира (формално или реално). Фактически се явява междинна форма на управление между монархия и република.

Преимущества и недостатъци

За преимущества на монархията като форма на управление обикновено се изброяват:

• Монархът, като правило, от детство е възпитаван в това, че в бъдеще ще стане върховния ръководител на държавата. Това му позволява да развие качества, необходими за тази длъжност и гарантира, че властта няма да бъде получена от некомпетентен или злонамерен човек, в хода на демократични машинации;
• Заместването във властта произтича не на основание на интереси, а по случайността на рождението, което намалява възможността от проникването във властта на хора, за които тя се явява самоцел.
• Монархът естествено е заинтересуван от това, да остави на сина си или дъщеря си процъфтяваща страна.

При сравнение с републиката се отличават и следните преимущества:

• Монархията обезпечава единството и, като следствие, продължителността на системата на властта;
• Монархът е над всяка политическа партия и по този начин е безпристрастна политическа фигура;
• При монархията има повече възможности за изпълнение на дългосрочни промени в живота на държавата;
• При монархията има повече възможности за фундаментални промени, които са необходими в дългосрочен план, но непопулярни в краткосрочен;

В сравнение с републиканската диктатура се наблюдават следните предимства:

• След смъртта на монарха, наследникът почти винаги е известен, което намалява риска от политически катаклизми.

Недостатъци на монархията са:

• Монархът не носи юридическа отговорност пред когото и да е за управлението си, което може да доведе до решения, които не отговарят на интересите на държавата.
• Монарх може стане човек, който не се работи интересува от държавните дела, или е дете или психично болен
• Монархията е зависима от обкръжението си, което е почти независимо от закона, и се подчинява само на волята на монарха.
• Смъртта на бездетен монарх често означава тежка политическа криза с продължителни раздори и политически борби — за пример на такава криза може да служи Смутното време (1598—1613 г.) в Русия.
• Положението на абсолютната монархия над законите прави останалите хора безправни, фактически народът е зависим само от волята на монарха.

Съвременни монархии

Европа

• Андора
• Белгия
• Великобритания
• Дания
• Испания
• Лихтенщайн
• Люксембург
• Монако
• Норвегия
• Холандия
• Швеция
• Ватикана

Африка

• Лесото
• Мароко
• Свазиленд

Азия

• Бахрейн
• Бруней
• Бутан
• Йордания
• Камбоджа
• Катар
• Кувейт
• Малайзия
• ОАЕ
• Оман
• Саудитска Арабия
• Тайланд
• Япония

Америка

• Антигуа и Барбуда
• Бахамски острови
• Барбадос
• Белиз
• Гренада
• Канада
• Сейнт Китс и Невис
• Сейнт Лусия
• Сейнт Винсент и Гренадини
• Ямайка

Океания

• Австралия
• Нова Зеландия
• Папуа Нова Гвинея
• Соломонови острови
• Самоа
• Тонга
• Тувалу

Монархии, премахнати в периода 19—21 век

19 век

Страна		Последен монарх	Година	Забележки
1800-те
	Картли-Кахетинско царство	Давид XII	1801 г.	Държавата е присъединена към Руската империя.
	Калмицко ханство	Чучей Тундутов	1803 г.	Държавата е анексирана от Руската империя.
	Кьолнско архиепископство	Антон Виктор		Държавите са секуларизирани в хода на Германската медиатизация.
	Мюнстерско епископство
	Залцбургско архиепископство	Йероним фон Колоредо
	Майнцко архиепископство	Карл Теодор Далберг
	Трирско архиепископство	Клеменс Венцеслав Саксонски
	Бриксенско епископство	Франц Карл фон Спаур
	Регенсбургско епископство	Юосиф Конрад фон Шрофенберг
	Трентско епископство	Емануел Мария, граф фон Зун и Хоенщайн
	Залцбургско курфюрство	Фердинанд I	1805 г.	Пресбургски мир
	Свещена Римска империя	Франц II	1806 г.	Император Франц II се отрича от престола.
	Империя Хаити	Жак I Десалин		Държавата се разпада на две части.
	Графство Марк	Фридрих Вилхелм III	1807 г.	Държавите са анексирани от Френската империя.
	Кралство Етрурия	Людовик II
1810-те
	Княжество Ашафенбург	Карл Теодор Далберг	1810 г.	Парижки мирен договор от 1810 г.
	Княжество Регенсбург	Карл Теодор Далберг
	Кралство Холандия	Людовик II Холандски		Държавата е анексирана от Френската империя.
	Имеретинско царство	Соломон II	1811 г.	Държавите са анексирани от Руската империя.
	Табасаранско майсумство	Мухамад	1813 г.
	Кралство Вестфалия	Жером Бонапарт		Кралството е ликвидирано от руски войски.
	Велико херцогство Берг	Луи I		Херцогствата са ликвидирани от войските на Шестата коалиция.
	Велико херцогство Франкфурт	Йожен Боарне
	Кралство Италия	Наполеон I	1814 г.	Парижки мирен договор (1815 г.)
	Велико херцогство Вюрцбург	Фердинанд III		С решение на Виенския конгрес, херцогството е присъединено към кралство Бавария.
	Княжество Лейен	Филип Францис		С решение на Виенския конгрес, държавата е присъединена към Австрийската империя.
	Княжество Лука и Пиомбино	Елиза Бонапарт		Парижки мирен договор (1815 г.)
	Канди	Шри Викрама Раджасингх	1815 г.	Зържавата влиза в състава на Британски Цейлон.
	Френска империя	Наполеон I Бонапарт		След поражението на Наполеон при Ватерло, той е свален от трона и изпратен на заточение на остров Света Елена. Империята е възстановена през 1852 г.
	Варшавско херцогство	Фридрих Август I		Херцогството е ликвидирано след Виенския конгрес.
	Неаполитанско кралство	Фердинанд VI	1816 г.	Държавите са обединени в Кралство на двете Сицилии.
	Кралство Сицилия	Фердинанд III
1820-те
	Кралство Хаити	Анри I Кристоф	1820 г.	След самоубийството на крал Анри I, държавата е присъединена към република Хаити.
	Маратхска империя	Шах II		Влиза в състава на Британска Индия.
	Мексиканска империя	Агустин I	1823 г.	Императорът се отрича от престола.
	Гурийско княжество	Давит I Гуриели	1829 г.	Княжеството е анексирано от Руската империя.
1830-те
	Емирство Соран	Мухамед Паша Мир Кор	1835 г.	Емирството е завоювано от Османската империя.
1840-те
	Илисуйски султанат	Даниял бек	1844 г.	Държавата е анексирана от Руската империя.
	Херцогство Лука	Карл I	1847 г.	Влиза в състава на Тоскана.
	Кралство Франция	Луи-Филип I	1848 г.	Февруарска революция от 1848 г.
	Сикхска империя	Дулип Сингх	1849 г.	Втора англо-сикхска война
1850-те
	Графство Хоенцолерн-Зигмаринген	Фридрих Вилхелм IV	1850 г.	Държавите влизат в състава на кралство Прусия.
	Графство Хоенцолерн-Хехинген
	Империя на Великите моголи	Бахадур Шах II	1857 г.	След въстанието на сипаите, падишахът е свален от власт.
	Империя Хаити	Фостен I Сулук	1859 г.	Император Фостен I се отрича от престола.
	Велико херцогство Тоскана	Фердинанд IV		В резултат на революциято, държавите са обединени в Обединени провинции на Централна Италия.
	Моденско херцогство	Франческо V д’Есте
	Пармско херцогство	Роберт I
	Молдавско княжество	Александър Йоан I		Държавите са обединени в Обединено княжество Влашко и Молдова
	Влашко княжество
	Северокавказки имамат	Шамил		Държавата е завоювана от Руската империя.
	Княжество Сванетия	Тенгиз Дадешкелиани		Княжеството е анексирано от Руската империя.
1860-те
	Казикумухско ханство	Аглар ибн Умар	1860 г.	Ханството е анексирано от Руската империя.
	Кралство на двете Сицилии	Франциск II	1861 г.	Държавата е завоювана от Сардинското кралство.
	Кралство Араукания и Патагония	Аврелий Антоний I	1862 г.	Кралството е ликвидирано от чилийски и аржентински войски.
	Абхазко княжество	Михаил	1864 г.	Държавите са анексирани от Руската империя.
	Кюринско ханство	Юсуф бек
31px	Аварско ханство	Ибрахим хан I		Държавата е завоювана от Руската империя.
	Ломбардско-Венецианско кралство	Франц Йосиф I	1866	Cтава част от кралство Италия.
	Кралство Хановер	Джордж V		Държавите са анексирани от кралство Прусия.
	Курфюрство Хесен-Касел	Фридрих Вилхелм I
	Херцогство Насау	Адолф
	Мексиканска империя	Максимилиан I	1867 г.	Императорът е хванат и разстрелян.
	Херцогство Лимбург	Вилем III		Държавата влиза в състава на кралство Нидерландия съгласно Лондонския договор.
	Мегрелско княжество	Николай I Дадиани		Държавите са анексирани от Руската империя.
	Тарковско шамхалство	Шамсуддин
	Мехтулинско ханство	Рашид хан
1870-те
	Папска област	Пий IX	1870 г.	Държавата е завоювана от кралство Италия
	Френска империя	Наполеон III		Септемврийска революция
	Илийски султанат	Алахан Султан	1871 г.	Султанатът е ликвидиран от войските на Руската империя.
	Кралство Испания	Амадей I	1873 г.	Кралят се отрича от престола. Монархията е възстановена през 1874 г.
	Кокандско ханство	Насир ад-дин-хан	1876 г.	Ханството е завоювано от Руската империя.
	Йеттишар	Магомет Якуб бек Бадаулет	1877 г.	Държавата е завоювана от империята Цин.
31px	Зулуско кралство	Кечвайо	1879 г.	Монархията е ликвидирана в резултат на Англо-зулуските войни.
	Държава Рюкю	Сьо Тай		Държавата е анексирана от Японската империя.
1880-те
	Кралство Таити	Помаре V	1880 г.	Кралят предава цялата кралска власт на френската администрация.
	Бирманска империя	Тибо	1885 г.	Държавата е завоювана от англичаните.
	Бразилска империя	Педру II	1889 г.	Императорът се отрича от престола.
1890-те
	Кралство Хаваи	Лилиуокалани	1893 г.	Държавен преврат.
	Кралство Раротонга	Макеа Такау Арики		Държавата е анексирана от Британската империя.
	Княжество Тринидад	Джеймс I	1895 г.	Властта на острова преминава в ръцете на англичаните.
	Кралство Имерина	Ранавалуна III	1896 г.	Кралството е обявено за френска колония.
	Бенинско царство	Идугбова	1897 г.	Държавата е завладяна от англичаните.

20 век

Страна		Последен монарх	Година	Забележки
1900-те
31px	Кралство Дахомей	Аголи Агбо	1900 г.	Кралството е завоювано от Франция
	Конфедерация Аро	Кану Окоро от Арочукву	1902 г.	Държавите в конфедерацията са завоювани от Великобритания.
	Федерация Ашанти	Премпе I
	Султанат Ачех	Мухамад III Дауд Шах	1903 г.	Султанатът е завоюван от Холандия.
	Свободна държава Конго	Леополд II	1908 г.	Държавата е продадена от краля на правителството на Белгия.
1910-те
	Кралство Португалия	Мануел II	1910 г.	Португалска революция (1910)
	Корейска империя	Сунджон		Договор за присъединяване на Корея към Япония
	Велика Цинска империя	Пу И	1912 г.	Синхайска революция
	Княжество Самос	Темистоклис Софулис		Акт за обединение на княжеството с Гърция.
	Княжество Албания	Вилхелм I	1914 г.	Монархията е възстановена през 1928 г. (Албанско кралство)
	Конго	Мануел III		Държавата е ликвидирана от португалските войски.
	Султанат Сулу	Джамал ал-Кирам II	1915 г.	Султанът отстъпва властта на английската корона.
	Полско царство	Николай II		Окупирано от германско-австрийски войски и на негово място е създадено Полско кралство.
	Китайска империя	Юан Шикай	1916 г.	Юан Шикай обявява възвръщане на длъжността на президента.
	Руска империя	Николай II	1917 г.	Февруарска революция
	Велико княжество Финландия
	Черногорско кралство	Никола І	1918 г.	Референдум за премахването на краля и обединение със Сърбия

Съпътстващи понятия

• Абсолютизъм
• Деспотизъм
• Династия
• Държава
• Корона
• Монарх
• Монархизъм
• Народна монархия
• Регентство
• Самодържавие
• Скиптър
• Тирания
• Престол
• Jure uxoris

Външни препратки

• ((en)) Сдружение на конституционната монархия