Национализъм
Национализмът предполага силна идентификация на група хора с политически субект, определен в национално отношение, т. е. нация. Често това се свързва с убеждението, че дадена етническа група има право на държавност,[1] или гражданство на държава, следва да се ограничава до една етническа група, или че мулти-националността в една държава трябва непременно да включва правото да изрази и да упражняват националните идентичности дори от малцинствата.[2]
Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено превъзхожда всички други държави.[3][4] Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури.[5]
От друга страна, национализмът може да бъде представен като колективна идентичност на въобразени общности, които не са естествено изразени по отношение на езика, расата или религията, а по-скоро представляват социална конструкция от много индивиди, които принадлежат към дадена нация.[6] Национализмът понякога е реакционен, за връщане към националното минало, а понякога и за експулсирането на чужденци. Други форми на национализма са революционни, призовавайки за създаването на независима държава, като родина за дадена етническа общност.
Национализмът подчертава колективната идентичност - един "народ" трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура.[7] Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.[8]
Националните знамена, националните химни, както и други символи на националната идентичност често се смятат за свещени и на тях се гледа по-скоро като на религиозни, а не на политически символи. Предизвикват силни емоции.[9][10][11][12] Гелнър и Брюли в своята творба "Нации и национализъм" съпоставят национализма и патриотизма. "Ако по-благородната дума 'патриотизъм' е заменена с 'граждански/западен национализъм', национализмът като феномен е спрял да съществува".[13][14][15]
Национализмът изиграва изключително положителна роля в ранното капиталистическо развитие на Европа - чрез силно влияние в посока на образуване на официални национални езици и очертаване на ясни културно-икономически граници между народите, образувайки хомогенна национална среда за бурно развитие на културата, науката и икономиката.
Съдържание |
[редактиране] История
Национализмът е продукт на модерната епоха. През Средновековието повечето хора проявяват лоялност по-скоро към града, в който живеят, или към определен владетел, отколкото към собствената си нация.
Терминът национализъм за първи път е използван през 70-те години на XVIII в.от немския философ Йохан Готфрид фон Хердер. Точно кога и къде възниква национализмът е трудно да се определени, но развитието му е тясно свързано с това на модерната държава и опитите за създаване на национални държави, сред които Френската революция и Американската революция. В Новия свят ярко проявление на национализма са борбите на местно равнище срещу испанския колониализъм. Към 1815 г. национализмът е вече една от водещите идеологии в Европа. Сред народите в Азия и Африка започва да се събужда към края на XIX в. През втората половина на XIX в. национализмът започва да подрива основите на Австро-унгарската, Руската и Османската империя; формират се редица националноосвободителни движения, сред които и такова в българските земи.
[редактиране] Употреба
Национализъм приблизително съответствува на патриотизъм и е противоположно понятие на космополитизъм, глобализъм и интернационализъм. В общественото пространство от различни групи хора, зад които стоят различни интереси, се води кампания за налагане на отрицателно значение на едната група понятия за сметка на другата. [16]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Бележки
- ↑ Smith, Anthony D.. National Identity. Reno, University of Nevada Press, 1993. ISBN 0874172047.
- ↑ Kymlicka, Will.. Multicultural Citizenship: A Liberal Theory of Minority Rights. Oxford, Oxford University Press, 1995. ISBN 0198290918. с. 16.
- ↑ Smith, Anthony D.. National Identity. Reno, University of Nevada Press, 1993. ISBN 0874172047. с. 72.
- ↑ Ernest Gellner and John Breuilly, Nations and Nationalism, "In brief, nationalism is a theory of political legitimacy, which requires that ethnic boundaries should not cut across political ones.", p. 1, Cornell University Press, 2009, ISBN 978-0801475009
- ↑ Thomas Blank and Peter Schmidt, National Identity in a United Germany: Nationalism or Patriotism? An Empirical Test with Representative Data, in Political Psychology, Vol. 24, No. 2, (2003)
- ↑ Anderson, Benedict. Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism. New York, Verso, 1991. ISBN 978-0860915461. с. 37–46.
- ↑ Nationalism. Oxford, Oxford University Press, 1994. с. 4–5.
- ↑ Anthony D. Smith, Nationalism, p. 17-20, Polity, 2002, ISBN 978-0745626598.
- ↑ Billig, Michael. Banal Nationalism. London, Sage, 1995. ISBN 0803975252.
- ↑ Gellner, Ernest. Nations and Nationalism. Second. Blackwell, 2005. ISBN 1405134429.
- ↑ Canovan, Margaret. Nationhood and Political Theory. Cheltenham, Edward Elgar, 1996. ISBN 1840640111.
- ↑ Miller, David. On Nationality. Oxford, Oxford University Press, 1995. ISBN 0198293569.
- ↑ Ernest Gellner and John Breuilly, Nations and Nationalism, p. xvii, Cornell University Press, 2009, ISBN 978-0801475009
- ↑ Richard D. Ashmore, Lee J. Jussim, David Wilder. Social identity, intergroup conflict, and conflict reduction; Volume 3 of Rutgers series on self and social identity. Oxford University Press, 2001. ISBN 9780195137422. с. 74, 75.
- ↑ Istvan Hont. Jealousy of trade: international competition and the nation-state in historical perspective. Harvard University Press, 2005. ISBN 9780674010383. с. 144.
- ↑ Национализмът е равен на фашизъм само според социалисти и глобалисти
[редактиране] Външни препратки
- Жан-Франсоа Ревел, Антиглобализъм и Антиамериканизъм
- Д-р Али Мухамед НАГАВИ: Национализъм и Ислям, Национализъм и интернационализъм
- „Защо съм български националист“ и „Какво не е е българският националист“ интерпретация от сайта на ВМРО-БНД
- Красимир Каракачанов: Няма ляв и десен национализъм, да мразиш различния не е патриотизъм
- Поетът Румен Леонидов: Националист е активиран патриот
- НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ - Национализмът като философия на действието]
- Митовете на българския национализъм, статия на Чавдар Маринов във в-к Сега
- Български националистически форум
