Идентификатор на дигитален обект

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Идентификатор на дигитален (цифров) обект, обозначен с DOI (на английски: Digital Object Identifier) е параметър на системата за идентификация на обекти в дигиталното пространство - един вид постоянни етикети, които се прикрепяват към обект намиращ се в дигиталната мрежа. Използуват се, за да предоставят актуална информация включваща къде може да се намери обекта или друга информация за него в интернет.

„Идентификатор на дигитален обект“ (ИДО) и „дигитален идентификатор“ (ДИ) не са синонимни понятия, макар че често се употребява ДИ погрешно вместо ИДО.[1].

Произход[редактиране | edit source]

През 1996 г. три крупни международни търговски издателски асоциации предлагат да се създаде инфраструктура за дигитално публикуване; с помощта на експертни познания от системите ISO и ISBN и опита на CNRI (Корпорация за национални изследователски инициативи, от английски: Corporation for National Research Initiatives) в областта на електронната дигитална мрежа[2]. Необходим е бил еквивалент на баркодовата система в електронното пространство: миграцията от аналогови форми към дигитални съдържания в мрежата изисквала нещо, на което може да се разчита, но не и на унифицираните локатори на ресурси (URL), поради промените им и следователно многото неактуални пътища в интернет (напр. съобщение за грешка 404 - обектът не беше намерен - "404 - Object not found")

Концепция[редактиране | edit source]

Информацията за дигиталните обекти се променя с течение на времето, включително временният им "адрес", но не и дигиталният им "етикет". Системата DOI предоставя отправна система за непроменлива идентификация грижеща се за интелектуалната собственост, управляваща мета-данни, свързваща клиенти с доставчици на информация, улесняваща електронната търговия и позволяваща автоматизиран надзор и управление на информационните средства.

Управление[редактиране | edit source]

Системата се управлява от International DOI Foundation — консорциум с членство отворено за търговски и некомерсиални партньори и наскоро е приета за стандартизиране в рамките на Международната организация за стандартизация ISO (английски International Organization for Standartization). Приблизително 40 милиона ИДО имена са били приписани от регистрационните системи на МИФ от близо 3000 оторизирани агенти[3] (2600 издателски къщи, научни бази от данни, документи на ЕС и пр.) в САЩ, Австралия и Европа.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пример за объркване на ИДО и ДИ: "Всяка страница ще има собствен дигитален идентификатор и така всяка публикация, която използва цитати ще може да бъде намерена..." Марис, Ема. Първа глава от книгата на живота...[1] Синя Планета (2004)
  2. Основна страница на CNRI
  3. Агенции за издаване на ИДО