Всеобща декларация за правата на човека

Елеонор Рузвелт показва Декларацията

Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.

История

Концепция

Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват Естествени закони (на латински: lex naturalis), според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция. Първите международни документи от подобно естество са Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови войници и на мединския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г., която забранява употребата на химически оръжия.

Четирите свободи, гравирани на мемориала Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон.

Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх. Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни. Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации "утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност" и задължава всички страни-членки "да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия."

Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация.

Изработване и приемане

Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност. Екипът се състои от представители на следните страни: Австралия, Белгия, ССР Беларус, Египет, Индия, Иран, Китай, Куба, Ливан, Обединеното кралство, Панама, Съединените щати, Съветския съюз, Уругвай, Филипините, Чили, Франция и Югославия. Сред по-известните членове на екипа се открояват имената на Елеонор Рузвелт, назначена за председател, нейният заместник - Пенг-чун Чанг, докладчикът Чарлз Малик, Рене Касен, Александър Богомолов и т.н.

Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.

Структура

Пример за фронтон, поддържан от 4 колони

В основата си структурата на Декларацията е дело на френския юрист Рене Касен, който изработва втория вариант на документа, въз основа на подготвения от Хъмфри първоначален проект. Устройството ѝ наподобява това на Наполеоновия кодекс. Касен сравнява Декларацията с портика на гръцки храм, който има фундамент, стъпала, четири колони и фронтон. Първите два члена от документа са блоковете, които крепят сградата със заложените в тях принципи на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Седемте параграфа от Преамбюла, излагащи причините за приемането на Декларацията, са седемте стъпала, водещи към храма. Основната част на документа оформя четири колони. Първата от тях, включваща членовете от 3-ти до 11-ти, конституира правата на индивида, като правото на живот и отхвърлянето на робството. Втората колона (чл. 12-17) съдържа индивидуалните политически и граждански права. Третата (чл. 18-21) се отнася до свободата на религията, убежденията и изразяването, на събиранията и правото да бъде представляван на политическо ниво. В четвъртата колона (чл. 22-27) са записани социални, икономически и културни права. В модела на Касен последните три члена на Декларацията представляват фронтонът, който се крепи на колоните и същевременно ги свързва една с друга. Тези членове са свързани с дълга на индивида към обществото и със забраната за употребата на правата, заложени в документа, в противоречие с намеренията на Обединените нации.

Основни човешки права засегнати от Декларацията

член 1

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

• Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
• Право на човека да не бъде дискриминиран.
• Право на живот, свобода и сигурност.
• Право да не бъде държан в робство. Всеобща забрана на робството и търговията с роби.
• Право да не бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
• Право на признаване на неговата правосубектност.
• Равенство пред закона и право на еднаква закрила от закона.
• Право да не бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
• Право да бъде считан за невинен до доказване на противното.
• Право да не бъде съден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление.
• Право на свободно движение.
• Право на убежище.
• Право на гражданство.
• Право на навършилите пълнолетие да сключват брак и да образуват семейство. Това следва да става само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи; Закрила на семейството от страна на обществото и държавата.
• Право на собственост и гарантиране на собствеността.
• Право на свобода на мирни събрания и сдружения.
• Право на свобода на мисълта, съвестта и религията; право да смени религията/убежденията си и да ги изповядва свободно.
• Право да участва в управлението на своята държава.
• Право на социална сигурност.
• Право на труд и право на почивка. Включва право на свободен избор на работа, на благоприятни условия на труд, на закрила срещу безработица, както и на равно възнаграждение за равен труд.
• Право на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане.
• Право на образование и равен достъп до такова.
• Право на участие в културния живот и в научния напредък. Право на защита на авторските права.
• Право на социален и международен ред.

Критика

В Ислямския свят

Някои мюсюлмански страни критикуват Всеобщата декларация за правата на човека за това, че текстовете й не взимат предвид спецификите на ислямския начин на живот. През 1982 г. иранският представител в Обединените нации Сайед Раджайе-Кхорасани изразява позицията на своята страна относно Декларацията. Той заявява, че документът отразява само "светското схващане на юдео - християнските традиции", които не могат да бъдат приложени от никой мюсюлманин без той да престъпи Шариата.Това противопоставяне скоро приема и нови форми след като през 1990 г. в Кайро е приета Декларацията за човешките права в исляма. Мюсюлманските страни, членки на Организацията Ислямска конференция приемат тази декларация и препотвърждават тази си позиция на конференция през 2000 г. В новия документ се посочва, че хората имат право на "свобода и достоен живот в съответствие с Шариата", без да се гарантират изрично ключови права като свободата на вероизповеданията или равенството на половете. Освен това тя изключва възможността за прилагането на Всеобщата декларация, заявявайки, че единственият източник за разясняване на членовете й се явява Шериата.

Честване

Молдовска марка, отпечатана по случай 50-тата годишнина на Декларацията.

По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Датата се чества от различни обществени и религиозни групи, организации за защита на човешките права, парламенти, правителства и от самите Обединени нации. Празниците по случай кръглите годишнини от подписването на декларацията често са придружени и със събития, целящи да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита. Последната подобна годишнина беше през 2008 г., когато се навършиха шест десетилетия от приемането на документа. През цялата година (от 10 декември 2007 до същата дата на 2008 г.) Обединените нации провеждаха мероприятия под наслов "Достойнство и справедливост за всички нас" по целия свят.

Външни препратки

• Правата на човека и Организацията на обединените нации
• „Всеобща декларация за правата на човека“
• Блог за защита на правата на човека в Страсбург