Нобелова награда за мир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нобелова награда за мир
Присъждана за За значими приноси към мира.
От Норвежки нобелов комитет
Държава Норвегия
Връчена за първи път 1901
Официален
уебсайт
nobelprize.org
Нобелова награда за мир в Общомедия

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел - 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на нагргадата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Лауреати[редактиране | edit source]

Година Личност или организация Страна Основание
1901 Жан Анри Дюнан Швейцария основател на Червения кръст и инициатор на Женевската конвенция.
Фредерик Паси Франция основател и председател на Société d'arbitrage entre les Nations.
1902 Ели Дюкомен
Шарл Албер Гоба
Швейцария почетни секретари на Постоянното международно бюро за мир в Берн.
1903 Сър Уилям Рандъл Кримър Великобритания секретар на Международната арбитражна лига.
1904 Институт по международно право Белгия
1905 Берта Софи Фелицитас, баронеса фон Зутнер Австро-Унгария писателка, почетен председател на Постоянното международно бюро за мир.
1906 Теодор Рузвелт САЩ Президент на САЩ, за участието му в мирния договор, сложил край на Руско-японска война.
1907 Ернесто Теодоро Монета Италия председател на Ломбардската мирна лига.
Луи Рено Франция преподавател по международно право.
1908 Клас Понтус Арнолдсон Швеция основател на Swedish Peace and Arbitration Association.
Фредрик Байер Дания почетен председател на Постоянното международно бюро за мир.
1909 Огюст Бернарт Белгия член на Международния арбитражен съд.
Пол Анри Бенжамен д'Естурнел дьо Констан Франция основател и председател на Френската парламентарна група за международен арбитраж. Основател на Комитет за защита на националните интереси и за международно примирие
1910 Международно бюро за мир Швейцария
1911 Тобиас Михаел Карел Асер Холандия основоположник на International Conferences of Private Law в Хага.
Алфред Херман Фрид Австро-Унгария основател на Die Waffen Nieder.
1912 Илайхю Рут САЩ за инициирането на многобройни арбитражни споразумения.
1913 Анри Лафонтен Белгия председател на Permanent International Peace Bureau.
1914 неприсъдена Първа световна война
1915 неприсъдена Първа световна война
1916 неприсъдена Първа световна война
1917 Международен Червен кръст Швейцария
1918 неприсъдена
1919 Удроу Уилсън САЩ президент на САЩ, за дейното му участие в учредяването на Обществото на народите.
1920 Леон Виктор Огюст Буржоа Франция председател на Съвета на Обществото на народите.
1921 Ялмар Брантинг Швеция министър-председател, шведски делегат в Съвета на Обществото на народите.
Кристиан Лоус Ланге Норвегия генерален секретар на Интерпарламентарния съюз
1922 Фритьоф Нансен Норвегия норвежки делегат в Обществото на народите, дал идеята за т.нар. Нансенов паспорт за бежанци.
1923 неприсъдена
1924 неприсъдена
1925 Сър Остин Чембърлейн Великобритания за Локарнските споразумения.
Чарлс Гейтс Дос САЩ председател на Allied Reparation Commission и инициатор на Плана Дауес.
1926 Аристид Бриан Франция за Локарнските споразумения.
Густав Щреземан Германия for the Локарнските споразумения.
1927 Фердинан Бюисон Франция основоположник и президент на Лигата за човешки права.
Лудвиг Квиде Германия делегат на многобройни мирни конференции.
1928 неприсъдена
1929 Франк Б. Келог САЩ за Пакта Келог-Бриан.
1930 Натан Сьодерблум Швеция водач на икуменическото движение.
1931 Джейн Адамс САЩ международен председател на Международната женска лига за мир и свобода
Никълъс Мъри Бътлър САЩ за прокарването на Пакта Келог-Бриан.
1932 неприсъдена
1933 Сър Норман Ейнджъл Великобритания писател, член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет.
1934 Артър Хендерсън Великобритания председател на Конференцията по разоръжаването към Обществото на народите.
1935 Карл фон Осиецки Германия журналист пацифист.
1936 Карлос Сааведра Ламас Аржентина председател на Обществото на народите и мирен посредник в конфликта между Парагвай и Боливия.
1937 Робърт Сесил Великобритания основател и председател на Международната мирна кампания.
1938 Нансеновата служба за бежанците Швейцария
1939 неприсъдена Втора световна война
1940 неприсъдена Втора световна война
1941 неприсъдена Втора световна война
1942 неприсъдена Втора световна война
1943 неприсъдена Втора световна война
1944 Международен комитет на Червения кръст Швейцария присъдена със задна дата през 1945 г.
1945 Кордел Хъл САЩ за съоснователството на ООН.
1946 Емили Грийн Болч САЩ почетен международен председател на Международната женска лига за мир и свобода
Джон Мот САЩ председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA
1947 Квакерите Обединеното кралство
САЩ
представени от Квакерски страж на мира и обществото (Лондон)
и Американски благотворителен комитет на приятелите (Вашингтон)
1948 неприсъдена По всяка вероятност същата година убийството на Махатма Ганди (Индия) осуетява присъждането на Нобел за мир на него: [1]
1949 Джон Бойд Ор Великобритания главен директор на Организацията за земеделие и храни, председател на Националния съвет за мир и на Световния съюз на мирните организации.
1950 Ралф Бънч САЩ за мирното посредничество в Палестина (1948).
1951 Леон Жуо Франция председател на Международния комитет на Европейския съвет, заместник-председател на Международната конфедерация на свободните синдикати, зам.председател на Световната федерация на свободните синдикати, член на ILO Council, делегат в ООН.
1952 Алберт Швайцер Германия за основаването на болницата Ламбарен в Габон.
1953 Джордж Катлет Маршал САЩ за Плана Маршал.
1954 Върховен комисариат на ООН за бежанците ООН
1955 неприсъдена
1956 неприсъдена
1957 Лестър Боулс Пиърсън Канада председател на VII сесия на Общото събрание на Обединените нации за включването на миротворци в решаването на Суецката криза.
1958 Жорж Пир Белгия водач на L'Europe du Coeur au Service du Monde, организация за облекчаване на положението на бежанците.
1959 Филип Ноел-Бейкър Великобритания за дългогодишната му, предана работа за международния мир и сътрудничество.
1960 Албърт Лутули Южна Африка президент на Африканския национален конгрес (African National Congress).
1961 Даг Хамаршелд Швеция генерален секретар на ООН (награден посмъртно).
1962 Лайнъс Полинг САЩ за кампанията му против опитите с ядрено оръжие.
1963 Червеният кръст и червеният полумесец Швейцария
1964 Мартин Лутър Кинг САЩ Ръководител на Конференцията на южните християнски лидери, борец за граждански права.
1965 УНИЦЕФ
1966 неприсъдена
1967 неприсъдена
1968 Рене Касен Франция президент на Европейски съд по правата на човека.
1969 Международна организация на труда Женева
1970 Норман Борлауг САЩ for research at the International Maize and Wheat Improvement Center.
1971 Вили Брант ФРГ за Ostpolitik на ФРГ, представляваща ново отношение към Източна Европа и ГДР.
1972 неприсъдена
1973 Хенри Кисинджър
Ле Дък Тхо
САЩ
(Виетнам, (отказана)
за „Виетнамските мирни споразумения“ от Париж .
1974 Шон Макбрайд Ирландия Президент на Международно бюро за мир и на Комисията на ООН за Намибия.
Ейсаку Сато (佐藤榮作) Япония премиер-министър.
1975 Андрей Сахаров СССР за кампания му за човешки права
1976 Бети Уилямс
Марийд Кориган
Основателки на северно ирландската организация „Общност на хората, радетели за мир“ (Community of Peace People).
1977 Амнести интернешънъл Обединеното кралство за проведената кампания срещу прилагането на мъчения.
1978 Мохамед Ануар Садат
Менахем Бегин
Египет
Израел
за договаряне на мирни отношения между Египет и Израел.
1979 Майка Тереза Индия „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“
1980 Адолфо Перес Ескивел Аржентина в борбата му за човешки и граждански права
1981 Върховен комисариат на ООН за бежанците
1982 Алва Мюрдал
Алфонсо Гарсия Роблес
Швеция
Мексико
делегати на Общото събрание на ООН по въпросите на разоръжаването.
1983 Лех Валенса Полша основател на Солидарност и защитник на човешките права. По-късно е избран за първия президент на Полша след разпадането на комунистическата система.
1984 Дезмънд Туту Южна Африка за борбата му срещу апартейда
1985 Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война САЩ за разпространяването на авторитетна информация и за изграждането на всеобща осъзнатост за опасностите на ядреното оръжие.
1986 Ели Визел САЩ писател, преживял Холокоста
1987 Оскар Ариас Санчес Коста Рика за инициирането на мирни преговори в Централна Америка.
1988 Международни сили на ООН за поддържане на мира За участието си в многобройни конфликти след 1956 г. До 1988 г. 736 души са загинали по време на мироопазващи мисии.
1989 Тензин Гяцо, 14-ти Далай Лама Тибет за постоянното му противопоставяне срещу употребата на сила по време на борбата на народа му за свобода.
1990 Михаил Горбачов (Михаи́л Серге́евич Горбачёв) СССР "за своето участие в развитието на мира което днес се характеризира като важна част в международните отношения"
1991 Аун Сан Су Чи Мианмар за нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права.
1992 Ригоберта Менчу Гватемала като признание на нейните усилия за социална справедливост и етническо-културно помирение, основаващо се на правата на местните народи.
1993 Нелсън Мандела
Фредерик де Клерк
Южна Африка за техните усилия за мирно преустановяване на режима на апартейда и поставянето на основите на нова демократична Южна Африка.
1994 Ясер Арафат (ياسر عرفات)
Шимон Перес (שמעון פרס)
Ицхак Рабин (יצחק רבין)
Палестина
Израел
Израел
за техните усилия да изградят мира в Близкия Изток.
1995 Юзеф Ротблат
Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми
Обединеното кралство
Канада
за техните услия да намалят ролята на ядрените оръжия в международната политка и в дългосрочен план — да се постигне пълно ядрено разоръжаване.
1996 Карлош Фелипе Шименеш Бело
Жозе Рамош Орта
Източен Тимор за техните усилия да се постигне справедливо и мирно разрешение на конфликта в Източен Тимор.
1997 Международна кампания за забрана на противопехотните мини
Джоди Уилямс
САЩ "за работата им за забрана и отстраняване на противопехотните мини"
1998 Джон Хюм
Дейвид Тримбъл
Северна Ирландия за техните усилия да се постигне мирно разрешение на конфликта в Северна Ирландия.
1999 Лекари без граници Франция като признателност за хуманитарните операции, извършени на няколко континента.
2000 Ким Те Чжун (김대중) Южна Корея за неговите усилия за демокрацията и човешките права в Южна Корея и Източна Азия, както и за помирението със Северна Корея.
2001 Организация на обединените нации
Кофи Анан
ООН
Гана
за усилията за по-добре организиран и по-мирен свят.
2002 Джими Картър САЩ за всички десетилетия неуморна работа в търсене на мирни разрешения на международните конфликти, за разпространението на демокрацията и човешките права и приносите му за икономическото и социално развитие.
2003 Ширин Ебади (شيرين عبادي) Иран за усилията в полза на демокрацията и човешките права, най-вече правата на жените и децата.
2004 Вангари Маатаи Кения за нейния принос за непрекъснато развитие, демокрация и мир.
2005 Международна агенция за атомна енергия
Мохамед ел Барадей (محمد البرادعي)
Австрия
Египет
за техните усилия да предотвратят използването на атомната енергия за военни цели и да съблюдават използването на атомната енергия да става чрез възможно най-безопасния начин.
2006 Мухамад Юнус (মুহাম্মদ ইউনুস)
Грамин Банк (গ্রামীণ ব্যাংক)
Бангладеш за развитието на икономическите и социални възможности за бедните хора, най-вече жени
2007 Ал Гор
Междуправителствен панел за климатични промени
САЩ
ООН
на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми (IPCC)
2008 Марти Ахтисаари Финландия за неговите „важни приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“
2009 Барак Обама САЩ за неговите „изключителни усилия за укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите.“
2010 Лиу Сяобо Китай "за продължителната му и ненасилствена борба за основни човешки права в Китайската народна република".
2011 Елен Джонсън Сърлиф
Лейма Гбоуи
Тауакул Карман
Либерия
Либерия
Йемен
за ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира.
2012 Европейски съюз за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и човешките права в Европа.
2013 Организация за забрана на химическите оръжия „за усилията за премахване на химическите оръжия“
2014 Кайлаш Сатяртхи
Малала Юсафзай
Индия
Пакистан
„за тяхната борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование.“

Външни препратки[редактиране | edit source]

http://nobelprize.org/