Ядрено оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ядрената гъба над Нагасаки, Япония през 1945, издигнала се 18 км над хипоцентъра на взрива

Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.

В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война. Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация. Употребата на тези оръжия довежда до спора, доколко необходимо е било използването им.

След Хирошима и Нагасаки, атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи, като ядрени опити и за демонстративни цели. Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.

[редактиране] Видове бомби

Оръжия за масово поразяване
Видове
Биологично оръжие Химическо оръжие Ядрено оръжие Радиологично оръжие
По страни
Страни, притежаващи ядрени оръжия

Ядрените реакции се делят на няколко типа - разделяне на тежки ядра, сливане на леки ядра, радиационен разпад и пр. В зависимост от преобладаващата реакция в конкретната бомба, тя се нарича:

• атомна бомба - използва делене на тежки ядра.
• водородна бомба (или термоядренно оръжие) - използва синтез на леки ядра.
• неутронна бомба - специфичен вид атомна бомба, при която потокът неутрони, излъчени при взрива е основният поразяващ фактор.
• кобалтова бомба - вид апокалиптична атомна бомба, чийто външен слой е съставен от кобалт, който при ядрената реакция на плутония в самата бомба се превръща в изотопа кобалт-60 и излъчва огромни количества гама-лъчи.

[редактиране] Военно значение

Ядреното оръжие е оръжие за масово унищожение. Всичките му форми разрушават (или правят негодна за обитаване) голяма територия около мястото на взрива.

То е и оръжието с най-неизбирателно действие, създавано досега. При употребата му се отделят големи количества радиоактивни отпадъци.

Ядреното оръжие е основното стратегическо оръжие след втората световна война и остава такова до настоящия момент.

Запаси от стратегически и тактически броя ядрени бойни глави, включително тези които са в резерва и не са активно разгърнати или подлежат на унищожаване в САЩ и СССР(сега Руска федерация).^[1]

[редактиране] Политическо значение

В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение - то е едновременно заплаха за пълно унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му.

По отношението си към ядрените оръжия съвременните държави се разделят на 3 категории.

• Велики сили са притежателите на термоядрено оръжие (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и вероятно Индия).
• Притежателите на атомна бомба (Пакистан, Израел, вероятно Северна Корея) или пък на развити ядрени технологии (Канада, Германия, Япония) могат да си позволят сравнително самостоятелна политика.
• Останалите държави притежават само частична независимост (суверенитет) - те или трябва да застанат под ядрения чадър на някоя от великите сили или рискуват да станат жертва на чужда агресия.

Тези качества на ядреното оръжие го правят привлекателна цел за всяка голяма (или средно голяма страна), особено когато е заплашена от по-силен съсед.

[редактиране] Икономически и социални въздействия

Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи). Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури - химия, металургия, фундаментални научни изследвания, военни структури.

В началото този процес има позитивно икономическо влияние, защото осигурява високи нива на заетост и създава нови икономически отрасли.

С натрупването на ядрен арсенал започват и негативни икономически и социални процеси. Ядрената сила трябва да заделя големи ресурси за охрана и поддържане на потенциала си. Освен това тя често се оказва заобиколена от по-малки държави-клиенти, които трябва да защитава военно без да има значими преки икономически ползи.

Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война. Единствената страна, унищожила собствения си потенциал е Южна Африка и причината за това е опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление.

[редактиране] Екологични проблеми

Опастност за околната среда представляват остатъците от ядрената надпревара от втората половина на ХХ век. На определения ядрен полигон от комунистическото ръководство на СССР близо до град Семей (Семипалатинск), Казахстан, са взривени общо 467 опитни атомни бомби. 120 броя от тях са взривени на повърхността на земята. Според проучвания проведени през 1996 година, на територията на Казахстан има 176 000 000 тона ядрени радиоактивни отпадъци. Сега това е основният екологичен проблем на тази държава. Броят на загиналите, починалите и болните вследствие радиоактивното замърсяване не е известен, не е оповестен, но замърсената почва с радиоактивни материали няма да се използва още много поколения напред. ^[2]

Необитаеми са островите в Тихи океан от проведените френски ядрени опити. В САЩ, макар радиоактивното замърсяване да е значително по-малко, има региони около Невада с по-високи стойности от нормалния радиационен фон. Макар и влязло в сила, спирането на опитите с ядрено оръжие не може да възпре работата по създаването на ядрено оръжие на държави като Северна Корея и Иран. Проведеният ядрен взрив от Северна Корея неминуемо ще доведе до нарушаване на екологичното равновесие в района. От политическа гледна точка агресивността на тези държави поставя под съмнение международните договорености по възпирането на ядрената надпревара.

[редактиране] Технологично значение

Голяма част от технологиите, които наричаме модерни, са пряко или косвено повлияни от изследванията и разработката на ядрено оръжие.

[редактиране] Атомна енергетика

Първите атомни реактори са изследователски или за производство на плутоний за атомните бомби. За производството на 1 кг плутоний е необходимо да се изгори (в смисъл на атомно разцепване) над 1 кг от лекият изотоп на урана - ²³⁵U. При това изгаряне се отделя огромно количество енергия. В началото просто загрявали минаваща край реактора река.

Разпиляването на енергия по този начин продължило поне 5 години поради трескавата надпревара за производство на плутоний. След това започнало използването на тази енергия за производсво на електричество. През 60-те години на XX век се появяват и първите реактори с чисто енергийно предназначение.

Въпреки че са "мирни" атомните реактори натрупват големи количества плутоний в отработеното гориво. Изотопният състав на този плутоний не е много подходящ за военна употреба, но той е пригоден за производство на атомна бомба с непредсказуема мощност. Поради това отработеното гориво е обект на специални грижи.

[редактиране] Космически полети

Първите автоматични и пилотирани полети в космоса наред с идеологическите ползи са демонстрация на военна мощ.

Ядрените оръжия се нуждаят от транспортни средства за доставка до целта. Най-удобно това става с балистични ракети. Първите космически кораби са междуконтинентални балистични ракети, в които мястото на ядрената бомба е заето от научна апаратура или спускаемата капсула на космонавта (астронавта, тайконавта и пр.)

[редактиране] Компютри и електроника

Първото практическо използване на компютри и сложен софтуер е математическото моделиране на термоядрен взрив, по-специално техниката на запалване на термоядрената реакция с помощта на атомна бомба, известна като радиационна имплозия.

Миниатюризацията на управляващата електроника на атомните и водородни бомби има значителен принос към съвременните технологии за производство на интергрални схеми.

Най-използваната съвременна микроелектронна технология - CMOS първоначално е разработена за военни цели тъй като основните и преимущества са ниска консумация и радиационна устойчивост.

[редактиране] Авиация

[редактиране] Комуникации

[редактиране] Литература

[редактиране] Източници

1. ↑ Robert S. Norris and Hans M. Kristensen, "Global nuclear stockpiles, 1945-2006," Bulletin of the Atomic Scientists 62, no. 4 (July/August 2006), 64-66. Online at http://thebulletin.metapress.com/content/c4120650912x74k7/fulltext.pdf
2. ↑ Атлас Светът във Вашите ръце, ст. Казахстан, стр.2, Издателска компания: Де Агостини Хелас ООД, София, 2009

[редактиране] Външни препратки

• Архив за ядрените оръжия (на английски език)
• Проектът Манхатън (на английски език)
• Опитомяване на атома (на руски език))
• Тайната война на свръхсилите (на руски език)
• Канадската атомна индустрия и митът за мирния атом (на английски език)

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ядрено оръжие.