Берилий

4 литий ← берилий → бор - ↑ Be ↓ Mg Периодична система
Външен вид
Бяло-сив с метален блясък
Общи данни
Име, символ, №	берилий, Be, 4
Химическа серия	Алкалоземен метал
Група, период, блок	2, 2, s
Свойства на атома
Атомна маса	9,012182 u
Атомен радиус (calc)	105 (112) pm
Ковалентен радиус	96 pm
Радиус на ван дер Ваалс	153 pm
Електронна конфигурация	1s2 2s2
e- на енергийно ниво	2, 2
Оксидационни с-ния (оксид)	2, 1
Кристална структура	Хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние	Твърдо вещество
Плътност	1850 kg/m³
Температура на топене	1560 K (1287 °C)
Температура на кипене	2742 K (2469 °C)
Специф. топлина на топене	12,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	297 kJ/mol
Скорост на звука	12870 m/s при K
Други
Електроотрицателност	1,57 (скала на Полинг)
Специф. ел. съпротивление	0,036 Ω.mm²/m
Топлопроводимост	200 W/(m·K)
Йонизационен потенциал	899,5 kJ/mol

Берилият (на латински: Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be. Берилият е от група II A на периодичната система и принадлежи към алкалоземните метали. Използва се за повишаване твърдостта на сплави, напр. берилиев бронз. Добива се от минералите берил, хелвин и хризоберил. Берилият и сплавите му се използват в самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката. Процесът на насищане на повърхността на стоманени детайли с цел повишаване на корозионната им устойчивост се нарича берилизация. Влиза в състава на изумруда.

Атомната му маса е 9,01218 u.

Устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Открит е от немския химик Фридрих Вьолер (Fredrich Wohler) през 1798 г. Произход на името: от името на минерала берил. Силно токсично вещество. Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се с много здраво с нуклеиновите киселини. Берилият на прах е канцерогенен и може да причини белодробно заболяване.