Нептуний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нептуний
Нептуний – блестящ, сребрист метал
Нептуний – блестящ, сребрист метал
Блестящ, сребрист метал
Спектрални линии на нептуний
Спектрални линии на нептуний
УранНептунийПлутоний
Pm

Np

(Uqs)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZНептуний, Np, 93
Група, период, блок–, 7f
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 5f4 6d1 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 22, 9, 2
CAS номер7439-99-8
Свойства на атома
Атомна маса[237] u
Атомен радиус175  pm
Ковалентен радиус190±1 pm
Степен на окисление7, 6, 5, 4, 3, 2
ОксидNp2O5 и NpO2 (амфотерни)[1]
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,36
Йонизационна енергияI: 604,5 kJ/mol
II: 1128 kJ/mol
III: 1997 kJ/mol
IV: 3242 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Алотропиα-Np (до 313 °C);
β-Np (313 – 600 °C);
γ-Np (над 600 °C)
Кристална структура
(α-нептуний)
ромбична
Кристална структура
(β-нептуний)
четириъгълна
Плътностα: 20450 kg/m3;
СС: 19380 kg/m3
Температура на топене912 K (639 °C)
(±3 K, °C)
Температура на кипене4447 K (4174 °C)
(изчислено)
Моларен обем11,59×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене5,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение336 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2194 2437
Специф. електропроводимост8,3×105 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление1,22 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост6,3 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[2]
История
Наименуванна планетата Нептун
ОткритиеЕдуин МакМилан и Филип Ейбълсън
(1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
235Np синт. 1,086 г. α 231Pa
ε 235U
236Np синт. 1,54×105 г. α 232Pa
ε 236U
β- 236Pu
237Pr радио 2,144×106 г. α 233Pa
239Pr радио 2,356 дни β- 239Pu

Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93. Нептуният е радиоактивен метал, първият трансуранов елемент и член на групата на актинидите. Най-стабилният му изотоп, 237Np, е страничен продукт на ядрените реактори и производството на плутоний.

Нептуният е наречен на планетата Нептун, следващата планета след Уран, на която е наречен едноименният елемент. Открит е през 1940 г. в Радиационната лаборатория на Калифорнийския университет в Бъркли, когато учени получават изотопа 239Np (с период на полуразпад 2,4 дни) чрез бомбардиране на уран с бавнодвижещи се неутрони.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература