Платина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
78 ИридийПлатинаЗлато
Pd

Pt

Ds
Външен вид
сиво-бял жилав и ковък метал
Общи данни
Име, символ, № Платина, Pt, 78
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 10, 6, d
Свойства на атома
Атомна маса 195.084(9)  g·mol−1 u
Атомен радиус (calc) 135 (177) pm
Ковалентен радиус 128 pm
Радиус на ван дер Ваалс 175 pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d9 6s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 17, 1
Оксидационни с-ния (оксид) 1, 2, 3, 4, 5, 6 (слабо основен оксид)
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 21 450 kg/m³
Температура на топене 2041.4 K (1768.3 °C)
Температура на кипене 4098 K (3825 °C)
Специф. топлина на топене 22.17 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 469 kJ/mol
Скорост на звука 1740 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 2.28 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет (25 °C) 25.86  J·mol−1·K−1 J/(kg·K)
Топлопроводимост (300 K) 71.6 W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol

Платината (Pt) е химичен елемент от VIII група на периодичната система (подгрупа платинови метали), много устойчив химически (разтваря се само в царска вода). Гъбестата платина поглъща газове. Среща се самородна и във вид на минералите кулерит (PtS), сперилит (PtAs2) и в медно-никелови руди. Приложение - като катализатор (около 50 % от добива), за сплави (с иридий, паладий и др.), за химични апарати, в зъботехниката; съединенията - в химичния анализ, в галваностегията (за платиниране), като оцветители и др.

Металът "платина" е известен още от древността. Познат е в Древен Египет, където не е различаван от среброто. Предколумбовите индианци от района на Колумбия също го използват за направата на украшения.

В средата на 16 век испанските конкистадори добиват платина от златоносните реки в колумбийската област Чоко. Местните златотърсачи намират във ваните за промиване бели метални зрънца, които водели до недоволството им, тъй като се налагало получаваното злато отново да се пречиства. Някои дори смятали, че това е „неузряло“ злато и ги хвърляли обратно в реката за „доузряване“. Тези бели зрънца дават и името на метала, което в превод от испански означава "сребърце" (Platinas, от Plata - сребро).

В началото на 19 век става ясно, че „самородната“ платина всъщност е сплав от няколко метала. Пръв изолира чиста платина английският химик Уилям Уоластън през 1803 г.

Отначало платината е използвана изключително в бижутерията. Между 1828 и 1846 г. в Русия са сечени монети от платина с номинал от 3, 6 и 12 рубли, които днес имат изключителна нумизматична стойност.