Ниобий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ниобий (Nb) е химичен елемент с атомен номер 41. Атомната му маса е 92,90638. Температурата му на топене е 2477оC, a на кипене 4744оС. Има 24 изотопа. Името на елемента идва от Ниоба, дъщерята на Тантал и Диона в гръцката митология.

Ниобият е открит през 1801 г. от английския учен Ч. Хачет. Той е доста разпространен в природата 2.10-3 % от общата маса на земната кора. Среща се обикновено в едни и същи минерали с тантала. Основните минерали на ниобия са:

колумбит (Fe,Mn)(Nb,Ta)2О6 и лопарит (Na,Ce,Ca)2 (Ta,Nb)2О6.

По химични свойства ниобият е много близък аналог на тантала, поради което е и наречен ниобий. (Ниоба е дъщеря на митологичния цар Тантал, осъден от Зевс на вечни мъки.)

Ниобият е светлосив тежът трудно топим метал с висока химична устойчивост. Чистият ниобий не се атакува от никакви други киселини освен от флуороводородната. Този метал е устойчив и в много агресивни среди. При стайна температура с ниобия реагира само флуорът. Хлорът, бромът, водородът, азотът взаимодействат с него при температура над 200 С. При нагряване до 150 - 200 С ниобият се окислява и на повърхността му се образува защитен окисен слой Nb2O5.

Свойствата на ниобия дават възможност той да намери приложение в много отрасли на техниката. Но да се получи ниобий от минералите е много сложно. Основната трудност е разделянето на ниобия и тантала.

Най-много ниобий се използва в черната и в цветната металургия. Легираната с ниобий стомана се отличава със съчетанието от температурна и химична устойчивост. От нея се прави химическа апаратура, детайли на газови турбини и на реактивни двигатели. Ако към алуминий се прибави само 0,05 % ниобий, той престава да реагира с алкални основи. Ниобият увеличава температурната устойчивост и повишава здравината на титана, молибдена, циркония.

Някои междуметални съединения на ниобия (с германий, алуминий, копай и с други елементи) при температури, близки до абсолютната нула, придобиват свойството свръх проводимост, т.е. способност да пропускат електричния ток практически без съпротивление.