Тантал (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тантал (гр. Τάνταλος) е син на Зевс и нимфата Плуто. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е океанидата Диона. Те са родители на Пелопс, Ниоба, и Бротей.

Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете, разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп. Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (танталови мъки). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.

Митът за наказанието на Тантал принадлежи на орфическата гръцка митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което "грешниците" са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Данаидите.