Старогръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)
Началото на "Одисея" от Омир

Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Фактически старогръцкият не предсталява друг език, а е просто форма на цялостния гръцки език, просъществувала в определен исторически отрязък и преминала в следващата, която е довела до обособяването на новогръцкия език, който е и официален за днешната гръцка държава. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, оостров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.

Азбука[редактиране | edit source]

Азбуката е пренесена от Финикия около 820 г. пр.н.е. и състои се от 24 букви, както и 7 допълнителни, които са излезли от употреба.

Граматика[редактиране | edit source]

Разпространение на диалектите на старогръцкия език

Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода (мъжки, женски, среден), 6 наклонения, 3 склонения, 5 падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен). Примерни таблици за старогръцки

Диалекти[редактиране | edit source]

Старогръцкият език има 6 основни диалекта: йонийски, атически, тесалийски, дорийски, аркадо-кипърски, северозападен.

Виж още[редактиране | edit source]