Кипър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Κυπριακή Δημοκρατία
Kıbrıs Cumhuriyeti
Знаме на Република Кипър
Герб на Република Кипър
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Кипър (тъмнозелено) в Европейския съюз(светлозелено) и Европа (тъмносиво)
Местоположение на Кипър (тъмнозелено) в Европейския съюз(светлозелено) и Европа (тъмносиво)
География и население
Площ 9 2501 km²
(на 161-во място)
Столица Никозия
35°08′N, 33°28′E
Най-голям град Никозия
Официален език гръцки, турски
Население (пребр., 2007) 788,457
(на 157-то място)
Гъстота на нас. 90 д./km²
Управление
президент Никос Анастасиадис
История
Независимост

 
от Обединеното кралство
16 август 1960
Икономика
БВП (ППС, 2010) 23,291 млрд $
(на 113-то място)
БВП на човек (ППС) 28 378 $ [1]
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн cy
Телефонен код 357

Република Кипър (остаряло българско наименование: Кипрос) е държава, разположена на остров Кипър. Двата основни и официални езика в Република Кипър са гръцкият и турският, но на острова се говорят също английски и руски. Остров Кипър е разделен на три части - Република Кипър, член на ЕС, както и Севернокипърска турска република, която няма официално международно признание (извън Турция), част на Акротири и Декелия.

История[редактиране | edit source]

В Кипър са открити находки от неолита (7000-3800 г. преди Христа). Едни от първите заселници на острова са микенците и финикийците(1050-600 г. преди Христа), а по-късно там се заселват и асирийците, египтяните и персите(700-475 г. преди Христа). Последни там се установяват гърците.

Карта на Кипър и Близкия изток през 1271

През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат острова на 1 юни 1191. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце.

През 1271 Кипър е подложен на атака от мамелюците, но те са спрени при Лимасол. По това време владетел на Кипърското кралство е Хюго III, който наследява на трона Хюго II.

На 1 октомври 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът Макариос III (1913-1977), който обединява църковната и светската власт. През 1963-1964 г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. На 20 юли 1974 г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част. През 1983 г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци Рауф Денкташ основава Севернокипърска турска република.

До 1960 година островът е колония на Великобритания, след което получава независимост. Все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство.

През 1974 година след кратък период на насилие между гърци и турци, близо една трета от острова е окупирана от турски войски по силата на Гаранционния договор от 1960 г. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „зелена линия“, дълга 180 километра и охранявана от войски на Организацията на обединените нации. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина.

Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности — замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища.

География[редактиране | edit source]

Природа[редактиране | edit source]

Природата е съчетание от планини и равнини. Има две основни планински вериги - Пентадактилос в северната и Троодос в централната и югоизточната част на острова. Между тях се простира плодородната равнина Месаория.[2] Десет процента от територията е използвана за пасища. В миналото островът е бил покрит с гори, но днес те са изсечени и на тяхно място има маквиси и твърди иглолистни гори.

Климатът е субтропичен и средиземноморски, с мека зима и сухо, горещо лято. През лятото няма дъжд, а през зимата падат оскъдни валежи.

Средни температури за Кипър
температура януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 3° C 6° C 7° C 11° C 16° C 20° C 23° C 22° C 19° C 16° C 11° C 7° C
максимална 15° C 16° C 19° C 23° C 29° C 33° C 44° C 45° C 45° C 28° C 22° C 17° C

Политика[редактиране | edit source]

Република Кипър е член на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Еврото е въведено като официална валута от 1 януари 2008. При започването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, Брюксел постави предварителното условие за изтегляне на военните ѝ сили от Кипър.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Република Кипър е президентска република, като всяка новоизбрана президентска двойка получава мандат от пет години. Изпълнителната власт се упражнява от 11-членен министерски съвет. Президентът определя министрите, членове на министерския съвет, и правителствения говорител. Министрите ръководят работата на повереното им ведомство, отговарят за прилагането на законите, подготовката на проекто-бюджета на министерството. Законодателната власт по конституция принадлежи на парламента. Парламентът на Република Кипър се избира за срок от 5 години по пропорционалната система. Съгласно конституцията на Република Кипър съдебната власт е независима. Основен орган на съдебната власт е Върховният конституционен съд на Република Кипър. Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и на него са подчинени 6 областни съдилища и неголям брой районни съдилища. Председателите на ВКС и ВС се определят от президента за срок от 5 години. Местното самоуправление се упражнява от градските и селските общински съвети. Градските общински съвети се занимават с управлението на градовете и големите селскостопански райони на страната, докато селските общински съвети упражняват местно самоуправление в рамките на селата. Те са независими от държавата органи и членовете им се избират на общински избори с обикновено мнозинство.

Административно деление[редактиране | edit source]

Окръзи

Кипър е съставен 6 окръга, разделени на общо общини, но заради разделението на острова е прието той да бъде разделян на северна (турска) и южна (гръцка) част.

Окръзи:

Население[редактиране | edit source]

Население (1961 - 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 - 2003)
Възрастова структура (2005)

Градът с най-голямо население е Лимасол - над 70 000 души. Столицата Никозия е на 3-то място по брой на населението с 42 000 жители. Ако се отчита агломерацията, столицата е най-големият град на острова с 210 000 души население. Повечето гърци изповядват православно християнство, а турците — ислям.

Сред работещите в Кипър през 2011 година европейци най-много са българите и румънците.[3]

Стопанство[редактиране | edit source]

Основните икономически дейности на острова са туризмът, износът на текстилни и занаятчийски изделия и търговското корабоплаване. Традиционните занаяти включват изработката на бродерии, грънци и медни изделия.[2]

Повечето от културите, които се отглеждат в Кипър, са познати, но интересна част от стопанството е коренът на растението трилистник, наречен също "холукаси". Голям процент от частните стопанства се занимават с отглеждането на този корен. Земите се обработват усилено, което се дължи на малките частни стопанства. Отглеждат се овце, кози и прасета, риболовът също е развит.


Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кипър на сайта на МВФ. //
  2. а б Европейски съюз/Кипър
  3. Сред работещите в Кипър европейци най-много са българите и румънците

Външни препратки[редактиране | edit source]