Киргизстан

Кыргыз республикасы Киргизская Республика
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Официален език	киргизки, руски
Столица	Бишкек
Най-голям град	Бишкек
президент	Алмазбек Атамбаев
министър-председател	Омурбек Бабанов
Площ	на 84-то място
- oбщо	198 500 km²
Население	на 113-то място
- oбщо	5 284 149
- гъстота	25 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 141-во място 4,57 млрд $ 851 $
Валута	Сом (KGS)
Часова зона	+5
Независимост обявена на	от Съветския съюз 31 август 1991
Национален химн	Кыргыз Республикасынын Мамлекеттик Гимни
Интернет домейн	kg
Телефонен код	996

Киргизстан, официално Киргизка република (на киргизки: Кыргыз республикасы), е държава в Средна Азия и заема западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава "Земята на четиридесетте племена". Граничи на север с Казахстан, на запад — с Узбекистан, на югозапад — с Таджикистан, на югоизток и изток — с КНР. Страната е член на ОНД.

История

• Първите държавни образования на територията на съвременен Киргизстан възникват в 2 век преди н.е., когато южните (земеделски) райони на страната влизат в състава на държавата Паркан.
• 5 век — започва преход към уседнал начин на живот и у номадите, населяващи Северен Киргизстан.
• 13 век — земите на съвременен Киргизстан са завоювани от монголите.
• 15 век — киргизите се заселват на територията на Киргизстан.
• През 1710 - се образува Кокандското ханство с център град Фергана, което завладява територията на Южен Киргизстан в края на 18 век. През 1820 е завзет и Северен Киргизстан. През 1825 е построена кокандската крепост Пишпек — столица на съвременен Киргизстан.
• През 1855-1863 територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя. Южната част на страната (заедно с Фергана и Северен Таджикистан) е присъединена към Русия през 1876 след разгрома на Кокандското ханство.
• След Октомврийската революция киргизите заедно с другите народи на Средна Азия влизат в състава на Съветската република.
• През 1918 Киргизстан е част от Туркестанската АССР.
• В 1924 е основана Кара-Киргизката AO (по-късно - Киргизка автономна област автономна област) в състава на РСФСР (от 1926 - Киргизка АССР).
• През 1936 Киргизстан получава статут на съюзна република — Киргизка Съветска Социалистическа Република.
• през 1990 започва конфликт в Ошка област между местните узбеки и киргизи от двете страни на границата между Узбекистан и Киргизстан.
• През 1990 е избран първият президент на Киргизстан Аскар Акаев.
• На 31 август 1991 г. Киргизстан става независим.

География

Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Над 90% от територията ѝ е с надморска височина над 1000 метра. Най-ниската точка е Карадаря 132 метра, най-високата — връх Женгиш Чокусу (Победа) с надморска височина от 7439 метра.

Само 7% от земята е обработваема, 44% от националната територия е заета от пасища, а 4% са горски терени, използвани за дърводобив.

Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни - ахат, оникс и др. Има и известни запаси от нефт, каменни въглища, природен газ, злато, олово, живак, уран и други редки метали.

Административно деление

1. град Бишкек
2. Баткенска област
3. Чуйска област
4. Джалалабадска област
5. Наринска област
6. Ошска област
7. Таласка област
8. Исъккулска област
9. град Ош

Икономика

Ябълкови дървета в Исъккулска област

Страната е относително бедна, с преобладаващ селскостопански сектор в икономиката. Водещи експортни пера са тютюнът, памукът, вълната, месото. За разлика от други централноазиатски републики Киргизстан сравнително бързо прилага либерални икономически реформи. Страната става първа измежду страните в региона член на СТО. Проблеми за икономиката са високата корупция, липсата на чуждестранни инвестиции в националната икономика и високият бюджетен дефицит.

През 2004 г. официалната безработица е 18%, но реално тя е доста по-висока. Около 40% от населението живее под чертата на бедността.

Страната е сериозен износител на електроенергия за съседните страни.

Киргизстан има отрицателно външнотърговско салдо. Основните търговски партньори са ОАЕ, Русия, Китай, Казахстан, Швейцария, Турция и др.

Население

Населението на Киргизстан е 5,285 млн. души.

Ядрото на населението в страната - 69,5% е съставено от киргизи. Киргизите живеят на цялата територия на Киргизстан и преобладават в голяма част от селските райони. руснаците съставляват 17,1% от населението. Узбеките са концентрирани основно в Ошска област. Други етнически групи, имащи значителна численност са: украинци, немци, татари, евреи, казахи, дунгани, уйгури и таджики.

Сред напускащите страната след 1991 г. са руснаците, представителите на други славянски народи, а също и немците и евреите.

Голяма част от населението е съсредоточено в долините - Чуйска на границата с Казахстан, Ферганска на границата с Узбекистан, в долините на реките Нарин и Талас, а също и в Исък Кулската котловина.

Външни препратки

• Правителство на Киргизстан - официален сайт
• Президент на Киргизстан - официален сайт
• Национално радио и телевизия