Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кыргыз республикасы
Киргизская Республика


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език киргизки, руски

Столица

Бишкек

Най-голям град Бишкек

президент

Курманбек Бакиев

министър-председател

Феликс Кулов

Площ
- oбщо на 84-то място
198 500 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 113-то място
5 284 149
25 д/км²

БВП
- общо (2004)
- на човек на 141-во място
10,49 млрд $
2 000 $

Валута Сом (KGS)

Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}

Независимост
обявена на от Съветския съюз
31 август 1991

Национален химн

Кыргыз Республикасынын Мамлекеттик Гимни

Интернет домейн kg

Телефонен код +996

Киргизката република (Киргизстан, по-рядко Киргизия) е държава в Средна Азия и заема западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава "Земята на четиридесетте племена". Граничи на север с Казахстан, на запад - с Узбекистан, на югозапад - с Таджикистан, на югоизток и изток - с КНР. Страната е член на ОНД. Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Над 90% от територията й е с надморска височина над 1000 метра. Най-ниската точка е Карадаря - 132 метра, най-високата - в. Женгиш Чокусу (в. Победа) с надморска височина от 7439 метра.

Само 7% от земята е обработваема, 44% от националната територия е заета от пасища, а 4% са горски терени, използвани за дърводобив.

Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни - ахат, оникс и др. Има и известни запаси от нефт, каменни въглища, природен газ, злато, олово, живак, уран и други редки метали.

[редактиране] Стопанство

Страната е относително бедна, с преобладаващ селскостопански сектор в икономиката. Водещи експортни пера са тютюнът, памукът, вълната, месото. За разлика от други централноазиатски републики Киргизстан сравнително бързо прилага либерални икономически реформи. Страната става първа измежду страните в региона член на СТО. Проблеми за икономиката са високата корупция, липсата на чуждестранни инвестиции в националната икономика и високият бюджетен дефицит.

През 2004 г. официалната безработица е 18%, но реално тя е доста по-висока. Около 40% от населението живее под чертата на бедността.

Страната е сериозен износител на електроенергия за съседните страни.

Киргизстан има отрицателно външнотърговско салдо. Основните търговски партньори са ОАЕ, Русия, Китай, Казахстан, Швейцария, Турция и др.

[редактиране] История

Първите държавни образования на територията на съвременен Киргизстан възникват в 2 век преди н.е., когато южните (земеделски) райони на страната влизат в състава на държавата Паркан.
5 век — започва переход към уседнал начин на живот и в номадите, населяващи Северен Киргизстан.
13 век — земите на съвременен Киргизстан са завоювани от монголите.
15 век — киргизите се заселяват на територията на Киргизстан.
През 1710 - се образува Кокандското ханство с център град Фергана, което завладява територията на Южен Киргизстан в края на 18 век. През 1820 е завзет и Северен Киргизстан. През 1825 е построена кокандската крепост Пишпек — столица на съвременен Киргизстан.
През 1855-1863 територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя. Южната част на страната (заедно с Фергана и Северен Таджикистан) е присъединена към Русия през 1876 след разгрома на Кокандското ханство.
След Октомврийската революция киргизите заедно с другите народи на Средна Азия влизат в състава на Съветската република.
През 1918 Киргизстан е част от Туркестанската АССР.
В 1924 е основана Кара-Киргизката AO (по-късно - Киргизка автономна област автономна област) в съставa на РСФСР (от 1926 - Киргизка АССР).
През 1936 Киргизстан получава статут на съюзна републикa — Киргизка Съветска Социалистическа Република.
през 1990 започва конфликт в Ошка област между местните узбеки и киргизи от двете страни на границата между Узбекистан и Киргизстан.
През 1990 е избран първият президент на Киргизстан Аскар Акаев.
На 31 август 1991 г. Киргизстан става независим.

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Население

Населението на Киргизстан е 5,285 млн. души.

Ядрото на населението в страната - 69,5% е съставено от киргизи. Киргизите живеят на цялата територия на Киргизстан и преобладават в голяма част от селските райони. руснаците съставляват 17,1% от населението. Узбеките са концентрирани основно в Ошска област. Други етнически групи, имащи значителна численност са: украинци, немци, татари, евреи, казахи, дунгани, уйгури и таджики.

Сред напускащите страната след 1991 г. са руснаците, представителите на други славянски народи, а също и немците и евреите.

Голяма част от населението е съсредоточено в долините - Чуйска на границата с Казахстан, Ферганска на границата с Узбекистан, в долините на реките Нарин и Талас, а също и в Исък Кулската котловина.