География на Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Киргизстан

Киргизстан е централноазиатска страна приблизително в центъра на Евразия. Киргизстан има високопланински релеф, а най-забележителните ѝ географски обекти са планинската верига Тян Шан и езерото Исък Кул.

Територия и граници[редактиране | edit source]

Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от Китай на изток, Казахстан на север, Узбекистан на запад и Таджикистан на юг.[1]

Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.[2]

Топография[редактиране | edit source]

Връх Женгиш Чокусу, 7439 метра

Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ надморска височина е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по Ферганската долина, до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.[3] Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна.[1] От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.

На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са Исък Кул, Сонгкул и Чатър Кул. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.[4] Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.[5] Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.[6]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на Евразия.[7] Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.[8] Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°.

Брегът на Исък Кул

Валежните количества също отбелязват големи разлики по места. По високите склонове те достигат до 2000 милиметра годишно, а на западния бряг на Исък Кул те са по-малко от 100 милиметра на година. Страната е предимно слънчева и получава средно 2900 часа слънцегреене на година, макар и в някои долини облачната покривка да е почти постоянна и да няма повече от четири часа ясно време на ден.[7]

Ресурси[редактиране | edit source]

Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни – ахат, оникс и др. Златото е основният изкопаем ресурс. Киргизстан има и големи запаси от антимон и въглища, но икономическата обстановка не позволява извличането им в големи мащаби. Има наличие и на други ценни ресурси като живак, калай, волфрам и уран.[9]

Околна среда[редактиране | edit source]

Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.[10] Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите свлачища, лавини и наводнения през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от промените в световния климат.[11] Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано.

Жив свят[редактиране | edit source]

Благодарение на високата надморска височина, на която се намира Киргизия, флората в страната е много богата и интересна. Тук са открити над 4000 вида растения. Горите при надморска височина 2000 - 2500 метра са известни с могъщите тяншански ели, подвид на елата Picea schrenkiana. Планинските масиви на височина над 2500 метра са богати на различни видове треви и цветя. Тук се срещат и редките еделвайси, а в горите, степите и ливадите се срещат различни видове гъби.

Речна долина, обрасла с тяншански ели

Животинският свят е представен от около 500 вида гръбначни животни (от тях 335 вида птици и 49 вида риби) и 3000 вида насекоми. В елховите гори на Тян Шан се срещат стада архари, кафяви мечки, марали. Планинските долини са обитавани от лисици, вълци, лалугери, а планинските потоци са богати на пъстърва.

За първи път застрашените видове обитаващи Киргизтан са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г. след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъка става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници[12].

Барс

Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. Снежният барс е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена[13]. В южната част на страната се среща рядката Ведрица на Едуард (Fritillaria eduardii),която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул[14].

В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО[15], като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.[16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Природна среда
  2. Kyrgyzstan borders field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
  3. Kyrgyzstan elevation extremes field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
  4. Топография и хидрография
  5. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  6. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  7. а б Климат
  8. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2-3
  9. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  10. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  11. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  12. Красная книга Кыргызстана. // Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики. Посетен на 17 май 2013.
  13. [www.fergananews.com/articles/7510 Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года]. // «Новый Регион – Азия». Посетен на 17 май 2013.
  14. Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность.. // Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — Кыргызстан. Посетен на 17 май 2013.
  15. Национальные парки Кыргызстана. // Посетен на 17 май 2013.
  16. Diana Ter-Ghazaryan. Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan. // Environmental Practice Volume 8 (01). с. 11-14.

Библиография[редактиране | edit source]