Барс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за едрия хищник. За асоциацията на разработчиците на софтуер вижте БАРС.

Барс
Uncia uncia.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Pantherinae Ръмжащи котки
род: Uncia (под въпрос)
вид: U. uncia Барс
Научно наименование
Уикивидове Uncia
Gray, 1854
Уикивидове Uncia uncia
Schreber, 1775
Синоними
  • Felis irbis (Ehrenberg, 1830)
  • Felis uncia (Palmer, 1904)
  • Panthera uncia (Schreber, 1775)
  • Uncia baikalensis-romanii (Medvedev, 2000)
  • Uncia schneideri (Zukowsky, 1950)
  • Uncia uncioides (Horsfield, 1855)
Разпространение
Snow Leopard Distribution Map.png

Барсът (Uncia uncia, известен още като Снежен барс, Снежен леопард или Ирбис), е едър хищник от семейство Котки, разпространен високо в планините на Средна Азия.

Класификация[редактиране | edit source]

Барсът принадлежи към Големите (ревящи) котки (Pantherinae), въпреки че не умее да надава рев и таксономичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен род Uncia (Schreber, 1775), скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите Panthera [2].

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 100 до 130 cm. с почти още толкова дълга опашка (90 cm), височина при плещите 60 cm и тегло около 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и, гледани отдалеч, се сливат с цвета и шарките на лицето. За да се предпазва от големия студ на планините, които обитава, е покрит с гъста козина, която през зимата достига дължина до 12 cm. Ушите му са малки, за предоставят по-малка площ на студа. Носната му кухина е по-малка от тази на другите от семейство Котки, за да може вдишваният въздух да се затопли, преди да стигне дробовете. През зимата петнистата му козина става по-светла - по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котки той е шампионът на висок скок.

Произход[редактиране | edit source]

Предполагаема филогенеза на барса
по McKenna & Bell, 1997 и Nowak, 1991 (в ляво)[3] и по Stephen O’Brien и Warren Johnson, 2006[4]
Pantherinae

Neofelis


Panthera

Panthera combaszoe



Panthera schaubi (Viretailurus schaubi)



Uncia uncia (Ирбис)


 (Panthera)

Panthera crassidens





   Panthera   



 Panthera leo



 Panthera pardus




 Panthera onca





 Panthera tigris



 Panthera uncia (Ирбис)




Разпространение[редактиране | edit source]

Барсът e широко разпространен във високите планини на Средна Азия: Хималаите, Памир и Хиндукуш, Тяншан, Алтай и високите плата на Монголия, Тибет и някои райони на Сибир, но навсякъде е много рядък. Според някои източници в миналото барсът е обитавал също Иран, Анадола и Кавказ, но това мнение не намира сериозно потвърждение.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина 6 000 m, а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 2 000 m.

Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 km² до около 40 km²в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.

Хранещ се барс

Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни бозайници характерни за района който обитава. В Хималаите например това са баралите (сини овни), козирози, азиатски муфлони, млади якове, винроги козли и горали, а в Тяншан и Алтай сибирските козирози и архарите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като зайцевидни, мармоти, едри гризачи, мечета и малки диви прасета. Когато е гладен, не подминава и мърша.Знае се,че този хищник има нужда от средно 2 кг месо на ден, за да оцелее.

Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре ѝ. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършва атаката си с неповторимия си скок. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.

Размножаване[редактиране | edit source]

Половата зрялост при снежните барсове настъпва на около 3 - 4 годишна възраст. Разгонването се проявява в края на зимата и началото на пролетта Бременността продължава около 90 — 110 дни. Раждат в укрити и труднодостъпни места. В зависимост от местообитанието си малките се раждат в периода април — май — юни. Котилото обикновено е представено от две или три малки и по-рядко раждат четири или пет.[5][6][7]. Срещани са и по-големи котила достигащи до седем малки[5]. Грижите по малките и възпитанието им се поемат изцяло от майката. Малките се раждат слепи и безпомощни с тегло около 500 грама и дължина до 30 сантиметра на тялото. Седмица след раждането малките проглеждат. Новородените малки се отличават от възрастните по тъмната пигментация на петната, които са дребни с по-слабо изразено пръстеновидни. По гърба обаче петната са по-големи черни или кафеникави, като преминават в къси ивици със същия цвят[5]. Кърменето на малките продължава около 6 седмици. Към средата на лятото малките се движат заедно с майката при лов, но за готови за самостоятелен живот едва към втората си година.

Барсът в народната култура[редактиране | edit source]

Изображение на барс с рибешка опашка върху съд от българското златно съкровище от Наг Сент Миклош

В народните култури от Средна Азия барсът е обект на голяма почит и е широко използван като хералдически символ. Да срещнеш барс високо в планината наистина е изключително събитие и на тайнствената му природа се приписва мистична сила като въплъщение на духове и божества.

Ак Барс (белият или снежен леопард) е изобразен на герба на днешен Татарстан, като преди това е бил държавен символ на Волжко-Камска България. Освен това в редица находки свързвани с епохата на Първото българско царство се среща изображение на барс с рибешка опашка (виж Златно съкровище от Наг Сент Миклош и т.нар. златно лъвче върху накит от Преславското съкровище). Напоследък се утвърждава мнението, че в културата на древните българи и особено в древнобългарската календарна система именно барсът заема мястото на тигъра от сходния китайски календар. Още повече според едно от етимологичните тълкувания на българското име Борис, то има общ корен с общотюркското барс и българското рис, като представката бо вероятно означава голям (от бой, като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Барсът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като застрашен от изчезване [8]. Дивата му популация се изчислява на между 4000 и 7500 екземпляра. Освен това има и още 600-700 барса в зоопарковете по света.

Въпреки че е защитен навсякъде където се среща, основна заплаха за вида си остава бракониерството, както и намаляването на дивите кози и овце - негова основна плячка. Така преследван главно заради ценната си кожа, барсът става жертва и на гневни животновъди, след като хората не му оставят друг избор, освен да посяга над домашните животни изместили дивите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Jackson, R., Mallon, D., McCarthy, T., Chundaway, R.A. & Habib, B.. Panthera uncia. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 04 май 2011.
  2. Johnson, W.E. и др. The Late Miocene radiation of modern Felidae: A genetic assessment.. // Science 311 (5757). 6 January 2006. DOI:10.1126/science.1122277. с. pp73-77.
  3. ((en))  After McKenna & Bell, 1997, with recent species from Nowak, 1991. // Посетен на 2009-10-06.
  4. Stephen O’Brien et Warrennk Johnson, " L'évolution des chats ", dans Pour la science, no 366, Avril 2008 (ISSN 0 153-4092) basée sur (en) W. Johnson et al., " The late Miocene radiation of modern felidae : a genetic assessment ", dans Science, no 311, 2006 et (en) C. Driscoll et al.
  5. а б в В. Г. Гептнер, Н. П. Наумов. Млекопитающие Советского Союза. Хищные (гиены и кошки). — М.: Высшая школа, 1972. — Т. 2. — С. 206—241.
  6. Строганов С. У. Звери Сибири. Хищные. — М.: издательство Академии наук СССР, 1962. — С. 421—426. — 460 с. — 2000 экз.
  7. Жизнь животных / под ред. С. П. Наумова и А. П. Кузякина. — М.: Просвещение, 1971. — Т. 6. — С. 369—370.
  8. Panthera uncia (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)