Бенгалска котка
Вижте пояснителната страница за други значения на Бенгалска котка.
| Бенгалска котка | ||||||||||||||||||||||
 Prionailurus bengalensis |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Prionailurus bengalensisKerr, 1792 |
||||||||||||||||||||||
Бенгалската котка (Prionailurus bengalensis), наричана още далекоизточна (леопардова) котка, е дребен хищник от семейство Котки.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Далекоизточните котки са с големината на едра домашна котка, като в Индонезия средната дължина на тези котки е около 45 см. без опашката (20 см.), а Амурските котки са значително по-едри (60/40 см). Теглото им съответно е от 4 до 7 кг. Оцветяването на козината също варира при отделните подвидове: от жълтеникаво до червеникаво или сиво, като долната част на главата, гърдите и корема са белезникави. Изпъстрени са с разнообразни по форма и подредба черни петна и ивици, като най-характерни са черните и бели шарки по лицето. Ушите са черни с бели петна.
[редактиране] Разпространение
Далекоизточните котки се срещат из цяла Югоизточна Азия (от Сибир на север и Кашмир на запад, до Тайван, Филипините, Борнео и Ява). Обитават гористи местности и храсталаци в близост до вода, без да се притесняват особено от човешко присъствие.
[редактиране] Подвидове
- Prionailurus bengalensis alleni
- Prionailurus bengalensis bengalensis – Бенгалска котка (Индия, Бангладеш, Индокитай)
- Prionailurus bengalensis borneoensis, о-в Борнео
- Prionailurus bengalensis chinensis, Китай, Тайван, Филипините
- Prionailurus bengalensis euptailurus – Амурска котка, Далекоизточна горска котка. Някои учени продължават да смятат тази котка за отделен вид.
- Prionailurus bengalensis heaneyi
- Prionailurus bengalensis horsfieldi, Хималаите
- Prionailurus bengalensis javanensis, о-вите Ява и Бали
- Prionailurus bengalensis rabori
- Prionailurus bengalensis sumatranus, о-в Суматра
- Prionailurus bengalensis trevelyani, Северен Кашмир
Ириомотенската котка по-рано също била считана за подвид далекоизточна котка.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Бенгалската котка е активна предимно нощем, отличен катерач е и дори плува, макар и рядко. Плячката и е най-разнообразна, в зависимост от местообитанието (зайци, гризачи, други дребни бозайници, птици, дори прилепи).
[редактиране] Размножаване
Размножителният период е през март. Бременността продължава 65-70 дни, след което женската ражда 4-5 котета.
[редактиране] Допълнителни сведения
Тези котки се поддават на опитомяване и някои специалисти са на мнение, че са взели участие във формирането на сиамската и някои други ориенталски породи домашни котки.
[редактиране] Бележки
- ↑ Sanderson, J., Sunarto, S., Wilting, A., Driscoll, C., Lorica, R., Ross, J., Hearn, A., Mujkherjee, S., Ahmed Khan, J., Habib, B., Grassman, L. (). Prionailurus bengalensis. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 04 май 2011.
