Морски слонове
Морски слонове | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♀ Морски слонове | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1827 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Морски слонове в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Морските слонове (Mirounga) са род морски бозайници, представени от два вида – Южен (M. leonina) и Северен морски слон (M. angustirostris). Морските слонове са най-едрите перконоги бозайници и най-едрите хищници след косатката .
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Северният морски слон е рядък вид, който живее в Тихия океан, в крайбрежните води на САЩ, Канада и Мексико. Популацията на южния морски слон е по-голяма. Той е разпространен по крайбрежието на субантарктическите острови - най-вече край остров Южна Джорджия, а така също и край остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южният морски слон достига до остров Тасмания и до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка.
Физическа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]На върха на носа си мъжките морски слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, напомняща слонски хобот и размерите на тези тюлени са причината да бъдат наричани морски слонове.
Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите тюлени, задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и служат само за плуване, но не и за придвижване по сушата[1].
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Морският слон прекарва 80% от времето си в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34
|