Белоносо коати
| Белоносо коати | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Nasua narica(Linnaeus, 1766) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Ареал на белоносото коати |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
Nasua narica molaris Merriam, 1902 |
||||||||||||||||||||||
Белоносо коати (Nasua narica) е хищник от семейство Енотови, населяващ районите на Централна Америка. Представителите на вида са сред най-социалните хищни млекопитаещи животни.[2]
Съдържание |
[редактиране] Морфологични особености
Белоносото коати тежи 4–6 kg.[3] Често мъжките са доста по-едри от женските, които са с тегло около 2,5 kg, а мъжките могат да достигнат до 12,2 kg.[4][5] Дължината на тялото е около 110 cm като около половината се пада на опашката.
[редактиране] Разпространение
Белоносото коати обитава гористи местности с характерни за района тропични и субтропични гори. Среща се на различна надморска височина — от морския бряг до около 3500 m. Среща се от Аризона и Ню Мексико на север до западните части на Колумбия.
Във Флорида видът е интродуциран. Няма сигурни данни кога и как е донесен вида в щата, нито колко е неговата предполагаема численост. Въпреки това обаче съществуват сигурни сведения, че белоносото коати се размножава и е добре приспособен в района вид.[6]
[редактиране] Хранене
Представителите на вида са всеядни като в менюто им влизат разнообразни видове малки гръбначни животни, плодове, мърша, насекоми и яйца. Могат лесно да се катерят по дърветата, а опашката им служи за баланс, но независимо от това търсят по-често храната си по земята. Малките животни стават често жертва на грабливи птици, неотровни змии, едри котки и особено на тайрата. Подобно на американският енот белоносите коати са добре приспособими към човешко присъствие и често могат да бъдат забелязвани в близост до селища или летовища в търсене на храна. Поради високата си интелигентност видът лесно се одомашнява.
[редактиране] Начин на живот
Представителите са предимно дневни животни, които прекарват нощта по дърветата. Често обаче в случаите, когато местообитанието им е в район, в който хората ловуват или обитават близо до селища представителите могат лесно да променят начина си на живот като започват да стават активни основно през нощните часове на денонощието. Възрастните мъжки са единаци, но женските и половонезрелите мъжки са социални животни обединени в големи групи. Общуването помежду им се извършва благодарение на множество издавани звуци, а привързаността им се засилва от съвместното пощене, което отнема значителна част от ежедневните им занимания. В часовете, когато се хранят малките в групата се наблюдават от бавачки. Това поведение е сходно със сурикатите.
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Samudio, R., Kays, R., Cuarón, A.D., Pino, J.L. & Helgen, K.. Nasua narica. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 26 Октомври 2011.
- ↑ сп. GEO, Белоносо коати
- ↑ The mammals of Texas. University of Texas Press, 1 August 2004. ISBN 978-0-292-70241-7. с. 167–. Посетен на 15 September 2011.
- ↑ North American Mammals: Nasua narica. Mnh.si.edu. Retrieved on 2011-09-15.
- ↑ Coati (Nasua narica). Wc.pima.edu. Retrieved on 2011-09-15.
- ↑ Simberloff, Daniel и др. Strangers in Paradise: Impact and Management of Nonindigenous Species in Florida. Island Press, 1997. ISBN 1559634308. с. 170. Посетен на March 29, 2011.
