Направо към съдържанието

Ивичеста мангуста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивичеста мангуста
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мангустови (Herpestidae)
род:Ивичести мангусти (Mungos)
вид:Ивичеста мангуста (M. mungo)
Научно наименование
(Gmelin, 1788)
Разпространение
Ивичеста мангуста в Общомедия
[ редактиране ]

Ивичестата мангуста (Mungos mungo) е вид бозайник от семейство Мангустови (Herpestidae), обичайно срещана в централните и източни части на Африка. Живее в саваните, горите и тревистите местности, хранейки се основно с бръмбари и стоножки. Мангустите използват за подслон различни бърлоги, в това число и термитници. Докато повечето видове от рода на мангустите живеят самостоятелно, ивичестите мангусти живеят на колонии със сложни социални структури.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестата мангуста е добре сложена с голяма глава, малки уши, къси мускулести крайници и опашка, дълга почти колкото цялото останало тяло. Разпространените в по-влажни зони животни са по-големи и с по-тъмна окраска от тези, които обитават по-сухите части. Козината е груба, сиво кафява, с няколко ивици през гърба, които на цвят варират от тъмно кафяво до черно. Крайниците и зурлата са по-тъмни. Мангустите имат дълги и здрави нокти, които им позволяват да ровят в почвата.

Възрастните ивически мангусти могат да достигнат на дължина от 30 до 45 cm и тегло от 1,5 до 2,25 kg. Опашката е дълга ото 15 до 30 cm.

Ивичестата мангуста обитава голяма част от Източна, Югоизточна Африка и централните части на Южна Африка. Големи популации се срещат и в северните савани на Западна Африка. Живее в савани, гори и тревисти местности, често в близост до вода, но понякога и в сухи територии с бодливи ниски храсти, но не и в пустини.

Развитието на селското стопанство в Африка влияе положително на популациите от ивичести мангусти, тъй като семената в обработваемите земи им служат като допълнителен източник на храна.

Мангуста се подава от входа на земно леговище

Видът използва за подслон различни хралупи, най-често в термитници, но също и дупки в скалите, гъсталаци, канавки и подземни галерии. За разлика от убежищата на мангустата джудже, тези на ивичестата мангуста не зависят толкова от растителното прикритие и имат повече входове. [2]

Ивичестата мангуста основно се храни с насекоми и стоножки, по-рядко с малки влечуги и птици.[3] Важна част от храната им са мравките, щурците, термитите, скакалците и дървениците.[4][5] Яде също така жаби, гущери, малки змии, гнездящи птици, както и яйцата на птици и влечуги.[4] Понякога мангустите пият вода от дъждовни локви и от езера.[4]

Ивичестите мангусти търсят храна групово, но не я споделят помежду си и защитават плячката си. Всяка сутрин за по няколко часа те предприемат обиколки в търсене на храна, отпочиват си на сянка и често се отправят на лов за втори път следобеда. Използват обонянието си, за да откриват плячката си, и ноктите си, за да я изровят от земята или от дървесни хралупи. Мангустите често могат да се открият покрай купчините тор, оставяни от големи тревопасни животни, тъй като те привличат бръмбари и стоножки.[4] Комуникират посредством тихо грухтене, издавано на всеки няколко секунди. С яйцата и твърдокрилите насекоми процедират, като ги хващат в предните си лапи и ги хвърлят върху камениста повърхност с цел да ги счупят.[6]

Социално поведение

[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестите мангусти живеят на смесени групи от по 7 до 40 екземпляра (средно около 20).[7] Нощно време групата спи заедно в подземни леговища, често в изоставени термитници.

Ивичеста мангуста Mungos mungo
Група мангусти в Ботсвана

Не е открита строга йерархия в колонията. Нивата на агресия в групата са ниски. Понякога мангустите се сбиват за храна, макар че като цяло който открие храната я печели. Най-силно агресията и йерархичното поведение се проявяват по време на размножителния период. Женските обичайно не са агресивни, но при тях се наблюдава възрастова йерархия, и по-възрастните екземпляри имат по-големи поколения.[7] Когато броят на женските в колонията нарасне, по-младите биват изгонени от колонията от по-възрастните женски, а понякога и от мъжките. Когато тези прогонени женски срещнат съседни колонии от мангусти, към тях могат да се присъединят мъжки, които също са в по-ниско положение в йерархията си, за да сформират нова колония.[8]

Взаимоотношенията между отделните колонии са белязани с висока доза агресия: при срещи мангустите от съседни колонии понякога се раняват и убиват. По време на схватките съперниците от различни полове обаче могат да стигнат и до чифтосване.[9] Мангустите използват миризлив секрет, с който маркират територията си и я защитават, но който може да служи и за комуникация в рамките на групата.[10] В съобществата на ивичестите мангусти се наблюдава ясно разграничение между съперниците по територия и съперниците в чифтосването. В рамките на колонията индивидите са съперници при размножаването, докато отделните колонии си съперничат по отношение на територията, храната и ресурсите.[10]

Бремеността трае 60 – 70 дни. Около 70% от възрастните женски в колонията износват плода и раждат групово, обикновено дори в един ден, в подземно леговище. Всяка женска ражда от 2 до 6 малки, средно котилото се състои от 4 малки. През първите четири седмици от живота си малките са пазени под земята, обичайно от 1 – 3 мангусти, докато останалите са навън за храна.[11] След четири седмици малките се присъединяват към колонията при ловните ѝ набези. Всяко новородено е охранявано от възрастен индивид, който му помага при намирането на храна и го защитава при опасност.[12] Малките стават независими по отношение на изхранването на тримесечна възраст.

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестите мангусти обитават множество защитени територии в рамките на широкия си ареал на Африканския континент.[13] В Серенгети, Танзания, гъстотата на мангустите е около 3 животни на квадратен километър.[14] В южните части на Квазулу-Натал, Южна Африка, мангустите имат сходна гъстота: 2,4/km2.[15] Националният парк „Кралица Елизабет“ има много по-висока гъстота на мангустите: 18/km2.[16] Като цяло ивичестите мангусти се срещат с по-голяма численост в източните и югоизточните области на ареала си, отколкото в западните.

  1. Mungos mungo (Gmelin, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Hiscocks, K., Perrin, M. R. (1991). „Den selection and use by dwarf mongooses and banded mongooses in South Africa.“ South African Journal of Wildlife Research 21(4): 119 – 122.
  3. Neal, E. (1970). „The banded mongoose, Mungos mungo Gmelin.“ East African Wildlife Journal 8: 63 – 71.
  4. а б в г Rood, J. P. (1975). „Population dynamics and food habits of the banded mongoose.“ East African Journal of Wildlife 13: 89 – 111.
  5. Smithers, R.H.N (1971) The mammals of Botswana, National Museums of Rhodesia. 4:1 – 340.
  6. Simpson, C.D. (1964) „Notes on the banded mongoose, Mungos mungo (Gmelin)“. Arnoldia, Rhodesia 1(19):1 – 8
  7. а б CANT, M.A. (2000) Social control of reproduction in banded mongooses. Anim. Behav. 59:147 – 158
  8. CANT, M.A., OTALI, E. & MWANGUHYA, F. (2001). Eviction and dispersal in cooperatively breeding banded mongooses. J. Zool. 254:155 – 162
  9. CANT, M.A., OTALI, E. & MWANGUHYA, F. (2002). Fighting and mating between groups in cooperatively breeding banded mongooses. Ethology 108:541 – 555
  10. а б Jordan, N.R., Mwanguhya, F., Kyabulima, S., Ruedi, P., and Cant, M.A. (2010) „Scent marking within and between groups in banded mongooses“. Journal of Zoology 280:72 – 83.
  11. CANT, M.A. (2003) Patterns of helping effort in cooperatively breeding banded mongooses. J. Zool. 259:115 – 119
  12. GILCHRIST, J.S. (2004). Pup escorting in the communal breeding banded mongoose: behavior benefits and maintenance. Behav. Ecol. 15:952 – 960
  13. Hoffmann, M. (2008). Mungos mungo, Червен списък на световнозастрашените видове 2008.
  14. Waser, PM, LF Elliott, and SR Creel. 1995. „Habitat variation and viverrid demography“. In ARE Sinclair and P Arcese (eds.) Serengeti II: Dynamics, Management and Conservation of an Ecosystem, University of Chicago Press, Chicago, pp. 421 – 447.
  15. Maddock. A. H. (1988). „Resource partitioning in a viverrid assemblage“. PhD thesis, University of Natal. Pietermaritzburg
  16. Gilchrist, Jason and Otali, E (2002) „The effects of refuse-feeding on home-range use, group size, and intergroup encounters in the banded mongoose“. Canadian Journal of Zoology, 80 (10). pp. 1795 – 1802.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Banded mongoose в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.