Лъв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъв.

Лъв
Lion waiting in Namibia.jpg
Лъв
Serengeti Lion 2.jpg
Лъв (лъвица)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Pantherinae Ръмжащи котки
род: Panthera Пантери
вид: P. leo Лъв
Научно наименование
Уикивидове Panthera leo
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Felis leo (Linnaeus, 1758)
Разпространение
Lion distribution.svg
Разпространение на лъвовете в Африка
Обхват на вкаменелости
ранен плейстоцен – настояще

Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Котки и един от четирите представителя на род Пантери. С тегло достигащо до 250 kg той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка обитаваща днес Земята.[2] Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 - 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу[3]. Това го прави и котката с най-обширен ареал на обитание.

В дивата природа лъвовете живеят 10 - 14 години като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им.[4] Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи наречени прайд, състоящ се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно като плячката им се състои предимно от големи копитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи известни в човешката култура.

През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 - 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.

Разпространение[редактиране | edit source]

Лъвът се среща в Африка — най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг от Мумбай.

Местообитание[редактиране | edit source]

В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка.[5] В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора[6]. Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара. Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция в периода около 480 г.пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на Персийския цар Ксеркс в похода му през страната. Към 300 г.пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция. Към края на първи век те изчезват от Балканския полуостров.[7] Последните лъвове в Европа изчезват към 10-ти век от района на Кавказ.[8]

Видът е унищожен в Палестина през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва до края на осемнадесети век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. От края на деветнадесети и началото на 20-ти век те са изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на деветнадесети век лъвът изчезва и от Турция и голяма част от Северна Индия[9]. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.

Етимология на името[редактиране | edit source]

Името на лъва в романските езици произлиза от латинската leo[10] и старогръцката λέων (leon)[11] думата на иврит לָבִיא (lavi) също има подобно звучене[12]. В Systema Naturae видът е наречен от Карл Линей Felis leo. Думата Panthera в съвременното име на вида Panthera leo идва от pan -(„всичко“) и thera („звяр“). Въпреки, че думите са с латински произход словосъчетанието демонстрира поразително сходство със санскритската дума за тигър - pundarikam. В дословен предов тя означава белезникаво-жълто[13].

Таксономия и еволюция[редактиране | edit source]

Най-старият открит фосил на котка с белези на лъв е от Леотили в Танзания и се предполага, че е на 3,5 милиона години. Тези находки обаче не потвърждават, че изкопаемото животно е лъв, а само, че е представител на род Panthera. Най-старите фосили от лъв в Африка са с 2 милиона години по-млади от предните.[14] Най-близките родствени видове на лъвовете са тигъра, ягуара и леопарда. Морфологичните и генетичните анализи сочат, че тигрите са видът, който най рано се е отделил от общия правид. Преди около 1,9 млн. години се отделя и линията на ягуара. Разделянето на линиите на лъва и леопарда става най-късно преди около 1,25 млн. години.[15]

Panthera leo възниква в Африка преди около 1 милион до 800 000 години след което се разпространява в целия Holarctic region.[16] В Европа се появява преди около 700 000 години. Докозотелство за това са откритите останки от подвида Panthera leo fossilis в Исерния в Италия. От този подвид се развива по-късно и пещерния лъв (Panthera leo spelaea), появил се преди около 300 000 години. През плейстоцен се разпространява и в Северна и Южна Америка и се развива в подвида Panthera leo atrox, (Американски пещерен лъв).[17] Древните лъвове от северна Евразия и Америка измират преди около 10 000 години по време на последния ледников период[18] когато настъпва второто голямо измиране на мегафауна от плейстоцена.[19]

Подвидове[редактиране | edit source]

Африкански (горе) и Азиатски (долу) лъвове

Традиционно са описвани дванадесет съвременни подвида, голяма част от тях обаче се смятат за вариетети на Берберския лъв.[20] Основните различия между отделните подвидове географското разпространение и формата и цвета на гривата. При много от индивидите има и индивидуални различия при гривата, поради което прави този признак несигурен. Днес са признати единадесет подвида на лъва,[18][21]макар, че един от тях (Panthera leo melanochaita, Капски лъв) е несигурен.[21] Изследване на митохондриалната ДНК показва че всички лъвове от Субсахарска Африка спадат към един подвид с два вариетета: единия населяващ района западно от Източноафриканската рифтова зона, а другия на изток от нея.[22][23]

Съвременни подвидове[редактиране | edit source]

Днес са описани осем съвременни подвида както следва:

Праисторически подвидове[редактиране | edit source]

Известни са още няколко праисторически подвида:

  • P. l. atrox, известен като Американски пещерен лъв. Бил е широко разпространен в Америка от Аляска до Перу допреди повече от 10 000 години. Тази форма често е смятана за отделен подвид, но филогенетичните проучвания сочат, че това е подвид на лъва (Panthera leo).[18] Това е един от най-големите изчезнали подвидове на лъва с приблизително 1,6 – 2,5 m дължина на тялото.[26]
  • P. l. fossilis, известен като Ранно и средно плейстоценски европейски пещерен лъв или мосбахски лъв. Живял е преди 500 000 години. Фосили са открити на територията на Германия и Италия. Той е по-голям по размери от африканския лъв и се доближава по размери на Американския лъв.[18][27]
Репродукция на скални рисунки на Пещерен лъв в пещерата Ласко
  • P. l. spelaea, известен като европейски Пещерен лъв, Евразийски пещерен лъв или Късно плейстоценски пещерен лъв. Живял е в Евразия в периода преди 300 000 до 10 000 години.[18] Този подвид е известен от палеолитни пещерни рисунки, костни изделия и глинени изделия.[28] Изобразяван е с изпъкнали уши, опашка завършваща с пискюл от косми и ивици по тялото подобно на тигър. Мъжките са имали зачатък или съвсем слабо развита грива.
  • P. l. vereshchagini, известен като Източносибирски или Берингски пещерен лъв. Населявал е Якутия, Аляска и Юкон. Анализът на кости от него показва, че е сравнително по-едър ат европейския и по-дребен от американския пещерен лъв.[18][29]

Отличителни белези[редактиране | edit source]

Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Съгласно височината в областта на холката той бива най-високата котка сред представителите на семейството. Продължителността на живота е 15 - 20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката, достига 60 km/h. С мощни крака, силни челюсти и дълги до 8 cm кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка.[30] Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюлът на опашката - черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Опашката завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит.[31] Малките лъвчета се раждат с кафяви розетки по тялото, подобно тези на леопарда. Въпреки че избледняват при израстването им могат да се наблюдават и при възрастни лъвици в областта на краката. Азиатските лъвове се различават от африканските по характерно оцветяване на коремната част и по-малка грива на мъжките. Лъвовете са единствените членове на семейство котки, които показват характерен полов диморфизъм. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави и имат грива, което допълнително ги затруднява при лова. Цветът на гривата при мъжкия варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта.

Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 kg, докато при женските то варира между 120 и 182 kg[4]. В Кения е отстрелян едър мъжки с тегло 272 kg[32]. Дължината на тялото при лъвовете достига 170 - 250 cm, а при лъвиците - 140 - 175 cm. Опашката е дълга около 90 - 105 cm при мъжките и 70 - 100 cm при женските. Лъвовете проявяват склонност да показват вариация в телесното тегло в зависимост от околната среда и областта, която обитават. Например лъвовете в южната част на Африка са склонни да бъдат с около 5% по-тежки от тези в източната част на континента[33]. Дължината на главата при мъжките е между 170 и 250 cm, а при женските 140 - 175 cm. Черепът на лъва е много близък до този на тигъра с тази разлика, че в предната си част е по-сплескан и притежава по-къса посторбитална област[34]. Височината в областта на рамото е около 123 cm при мъжкште и 107 cm при женските. В плен лъвовете проявяват склонност да стават по-едри и по-тежки. Най-тежкият известен лъв е мъжки на име Симба, от зоопарка в Колчестър, който през 1970 г. е тежал 375 kg.[35]

Индийският подвид обикновено е по-дребен на ръст от африканските си роднини. Теглото му е 160 - 190 kg при мъжките и 110 — 120 kg при женските, но могат да бъдат и по-едри. Гривата при мъжките не е така гъста и приляга плътно назад към тялото при което изглежда като зализана. Този подвид и с по-приземно тяло, при което се създава впечатление, че е по дребен в сравнение с африканските подвидове.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Лъвовете са единствения вид котки, които живеят групово.Те се хранят като убиват плячката си.Семейната група, наречена прайд се състои от 1 до 4 мъжки (най-често 1-2, обикновено братя) и от три до десет женски (в някои случаи и повече). Големината на прайда зaвиси от територията и хранителните ресурси в нея. Лъвиците по принцип са роднини помежду си - майки, дъщери, сестри или "братовчедки". Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда си. Всеки клан заема територия от около 10-25 km2, като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове — привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12-18 часа в денонощието.

Мъжките лъвчета, навършили две години, биват изгонвани от прайда с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него.

Размножаване[редактиране | edit source]

Лъвът се размножава в края на сухия сезон. Полова зрялост при женските настъпва на четири годишна възраст.[78] Чифтосването продължава няколко дни, като двойката може да се съвокуплява до 40 пъти на ден. Подобно на всички котки овулацията настъпва по време на полов акт вследствие на дразненето на кукичките на пениса при мъжките.[36] Лъвицата може да се съвокуплява с повече от един мъжки. Лъвовете възпроизвеждат много добре в плен.

След бременност, траеща около три и половина месеца, лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината, от които обикновено не оцеляват. Ражда на усамотено място далеч от прайда в дупка на земята или в закътано от дървета или камъни място. Малките са слепи и безпомощни с видими петна по козината. В началото (до 6-7 месец) лъвчетата се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за малките две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват.

Здравни проблеми[редактиране | edit source]

Най-често лъвовете биват нападани от ектопаразити. Такива са кърлежите, които се залавят и пробиват кожата в областта на ушите, врата и слабините.[37][38] През 1962 г. лъвовете от кратера на Нгоронгоро са нападнати от мухата Stomoxys calcitrans. Мухите наранили големи части от кожата, появили се огромни рани и общо изтошение на тялото. В резултат на нападенията много лъвове измрели, други напуснали кратера. Като резултат от това накрая от 70 лъва останали само 15.[39] При подобна инвазия през 2001 г. загиват шест лъва.[40] В изпражнения на лъвове е констатирано обсеменяване с тении. Лъвовете са краен гостоприемник на паразитите, след като поглъщат ларвната му форма посредством заразено месо на антилопи.[41] Инфекциозните заболявания се срещат основно сред лъвове отглеждани в плен. Домашните кучета и други хищници са причина за разпространението на гана и инфекциозен перитонит. През 1994 г. много лъвове в национален парк Серенгети заболяват и умират от гана вследствие на развитие и усложняване на неврологични симптоми.

Лъвът в културата[редактиране | edit source]

В символиката[редактиране | edit source]

Лъвът често се нарича Царят на животните. В европейската традиция той е символ на мощ и сила, въплъщаващ силата на слънцето и огъня. В хералдиката той символизира кралското достойнство и благородство. В страните от Югоизточна Азия от древността съществува особен, силно митологичен и стилизиран образ на лъва. Той слабо наподобява на истинския лъв и по-скоро напомня на митично същество. Той символизира могъществото и успеха на царската власт и сила. Статуи на тези лъвове са поставяни като стражи пред императорските спални, правителствените резиденции, административни здания и култови съоръжения. В днешно време той е атрибут , поставян на входовете на будистките храмове и шинтоистки светилища.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Nowell & Bauer. Panthera leo. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006. Обширно обяснение за това, че видът е застрашен
  2. Nowak, Ronald M. (1999). Walker's Mammals of the World. Baltimore: Johns Hopkins University Press. ISBN 0-8018-5789-9.
  3. Harington, CR (1969). "Pleistocene remains of the lion-like cat (Panthera atrox) from the Yukon Territory and northern Alaska". Canadian Journal Earth Sciences 6 (5): 1277–1288.
  4. Smuts, G.L. (1982). Lion. Johannesburg: Macmillian South Africa (Publishers)(Pty.) Ltd.. p. 231. ISBN 0-86954-122-6.
  5. Rudnai, Judith A.. The social life of the lion. Wallingford, s.n., 1973. ISBN 0-85200-053-7.
  6. The Gi - Floristic. // Asiatic Lion Information Centre. Wildlife Conservation Trust of India, 2006. Посетен на 2007-09-14.
  7. Schaller, p. 5
  8. Heptner, V.G. и др. Mammals of the Soviet Union: Volume 1, Part 2: Carnivora (Hyaenas and Cats). New York, Amerind, 1989. ISBN 9004088768.
  9. Past and present distribution of the lion in North Africa and Southwest Asia.. // Asiatic Lion Information Centre, 2001. Посетен на 2006-06-01.
  10. Simpson DP. Cassell's Latin Dictionary. 5th. London, Cassell Ltd., 1979. ISBN 0-304-52257-0. с. 342.
  11. Liddell, Henry George Scott, Robert. A Greek-English Lexicon (Abridged Edition). United Kingdom, Oxford University Press, 1980. ISBN 0-19-910207-4. с. 411.
  12. Lion. // Simpson, J., Weiner, E. (eds). Oxford English Dictionary. 2nd edition. Oxford, Clarendon Press, 1989. ISBN 0-19-861186-2.
  13. Panther. // Online Etymology Dictionary. Douglas Harper. Посетен на 2007-07-05.
  14. Werdelin, Lars и др. Plio-Pleistocene Carnivora of eastern Africa: species richness and turnover patterns. // Zoological Journal of the Linnean Society 144 (2). The Linnean Society of London, June 2005. DOI:10.1111/j.1096-3642.2005.00165.x. с. 121–144.
  15. Yu, Li и др. Phylogenetic studies of pantherine cats (Felidae) based on multiple genes, with novel application of nuclear β-fibrinogen intron 7 to carnivores. // Molecular Phylogenetics and Evolution 35 (2). May 2003. DOI:10.1016/j.ympev.2005.01.017. с. 483–495.
  16. Yamaguchi, Nobuyuki и др. Evolution of the mane and group-living in the lion (Panthera leo): a review. // Journal of Zoology 263 (4). August 2004. DOI:10.1017/S0952836904005242. с. 329–342.
  17. Turner, Allen. The big cats and their fossil relatives : an illustrated guide to their evolution and natural history. New York, Columbia University Press, 1997. ISBN 0-231-10229-1.
  18. а б в г д е Burger, Joachim et al.. Molecular phylogeny of the extinct cave lion Panthera leo spelaea. // Molecular Phylogenetics and Evolution 30 (3). March 2004. DOI:10.1016/j.ympev.2003.07.020. с. 841–849.
  19. Harington, CR. American Lion. // Yukon Beringia Interpretive Centre website. Yukon Beringia Interpretive Centre, 1996. Посетен на 2010-03-08.
  20. Barbary Lion - Panthera leo leo - Largest Lion Subspecies Retrieved on 19 September 2007
  21. а б в Barnett, Ross и др. Lost populations and preserving genetic diversity in the lion Panthera leo: Implications for its ex situ conservation. // Conservation Genetics 7 (4). August 2006. DOI:10.1007/s10592-005-9062-0. с. 507–514.
  22. Barnett, Ross и др. The origin, current diversity and future conservation of the modern lion (Panthera leo). // Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 273 (1598). 2006. DOI:10.1098/rspb.2006.3555. с. 2119–2125.
  23. Dubach, Jean и др. Molecular genetic variation across the southern and eastern geographic ranges of the African lion, Panthera leo. // Conservation Genetics 6 (1). January 2005. DOI:10.1007/s10592-004-7729-6. с. 15–24.
  24. Wildlife Conservation Trust of India. Asiatic Lion - History. // Asiatic Lion Information Centre. Wildlife Conservation Trust of India, 2006. Посетен на 2007-09-15.
  25. Nowell K, Jackson P. Panthera Leo. // Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan. Gland, Switzerland, IUCN/SSC Cat Specialist Group, 1996. ISBN 2-8317-0045-0. с. 17–21.
  26. Martin, P.S.. Quaternary Extinctions. Tucson, Arizona, University of Arizona Press, 1984. ISBN 0-8165-1100-4.
  27. Ernst Probst: Deutschland in der Urzeit. Orbis Verlag, 1999. ISBN 3-572-01057-8
  28. Packer, Craig и др. When Lions Ruled France. // Natural History. November 2000. с. 52–57.
  29. Baryshnikov, G.F. и др. The Pleistocene cave lion, Panthera spelaea (Carnivora, Felidae) from Yakutia, Russia. // Cranium 18 (1). 2001. с. 7–24.
  30. Lion. // Honolulu Zoo. Посетен на 2007-07-12.
  31. Schaller, George B. (1972). The Serengeti lion: A study of predator-prey relations. Chicago: University of Chicago Press. ISBN 0226736393.
  32. Nowell K, Jackson P (1996). "Panthera Leo" (PDF). Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan. Gland, Switzerland: IUCN/SSC Cat Specialist Group. pp. 17–21. ISBN 2-8317-0045-0
  33. Scott, Jonathon; Scott, Angela. (2002) Big Cat Diary: Lion, p. 80
  34. V.G Heptner & A.A. Sludskii. Mammals of the Soviet Union, Volume II, Part 2. Leiden u.a., Brill, 1992. ISBN 9004088768.
  35. Jungle Photos Africa Animals mammals - lion natural history Wood, G. 1983. The Guinness book of animal facts and feats. Sterling Pub. Co. Inc. 3rd. edition. 256 pp.
  36. Asdell, Sydney A.. Patterns of mammalian reproduction. Ithaca, Cornell University Press, 1993, [1964]. ISBN 978-0-8014-1753-5.
  37. Schaller, p. 184
  38. Yeoman, G. и др. The ixodid ticks of Tanzania. London, Commonwealth Institute of Entomology, 1967. OCLC 955970.
  39. Fosbrooke, Henry. The stomoxys plague in Ngorongoro. // East African Wildlife Journal 1 (6). 1963. DOI:10.2307/1781718. с. 124–126.
  40. Nkwame, Valentine M. King of the jungle in jeopardy. // The Arusha Times, 9 September 2006. Посетен на 2007-09-04.
  41. Sachs, R. Untersuchungen zur Artbestimmung und Differenzierung der Muskelfinnen ostafrikanischer Wildtiere [Differentiation and species determination of muscle-cysticerci in East African game animals]. // Zeitschrift für tropenmedizin und Parasitologie 20 (1). 1969. с. 39–50.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.