Херодот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Херодот (на гръцки: Ηρόδοτος) е старогръцки историк, роден около 484 г. пр. н. е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр. н. е. в град Турии, Южна Италия. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род, от който произхожда. Също така, предприема по политически причини обиколки из Европа, Азия и Африка като събира ценна историческа и географска информация. По- голямата част от живота си Херодот прекарал в Атина, по времето на Перикъл, с когото били близки.
Съдържание |
[редактиране] За "Историята"
Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – “Историята”, която по- късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от музите. Самата “История” е написана по времето на “пентеконтаетията” (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва Пелопонеската война. Тези събития спомагат елините да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. Историята на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.
Счита се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са взаимствани от тях. По- голямо влияние обаче, той получил от дългия си престой в Атина.
Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди Гръко-персийските войни. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.
Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на “Историята” се дължат най- вече на времето, в което са писани. А именно прехода от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори пък съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така неразграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк Омир.
Накратко казано, Херодот е първия историк, от когото е запазено цяло произведение. Цицерон с право го нарича “баща на историята”. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития.
[редактиране] Съчинения
- История (на гръцки и в превод на английски: pub. Macmillan, 1890, на немски: Lange, 1885, на руски: Стратановски, 2001)
[редактиране] Литература
Енциклопедични статии и справочници:
- Фролов, Э.: Геродот в Большая Советская Энциклопедия
- Мищенко, Ф.: Геродот в Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890-1907)
- Гилсън, М., Палаци, Р.: Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005
Общи изложения:
- Шаму, Ф.: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, София, 1979 (=La civilisation grecque à l'époque archaïque et classique)
