Херодот
|
||||||||||
Херодот (на гръцки: Ηρόδοτος) е старогръцки историк, роден около 484 г. пр. н. е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр. н. е. в град Турии, Южна Италия. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина, и по майчина линия , от който произхожда. Предприема по политически причини обиколки из Европа, Азия и Африка като събира ценна историческа и географска информация. По- голямата част от живота си Херодот прекарал в Атина, по времето на Перикъл, с когото били близки. В 443 г. взима участие с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, където прекарва последните години от живота си.
Съдържание |
За "Историята" [редактиране]
Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – “Историята”, която по- късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от музите. Самата “История” е написана по времето на “пентеконтаетията” (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период, през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва Пелопонеската война. Тези събития спомагат елините да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. Историята на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.
Счита се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са взаимствани от тях. По- голямо влияние обаче той получил от дългия си престой в Атина.
Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди Гръко-персийските войни. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.
Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на “Историята”, се дължат най- вече на времето, в което са писани. А именно преходът от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори пък съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така неразграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк Омир.
Херодот е първият историк, от когото е запазено цяло произведение. Цицерон с право го нарича “баща на историята”. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. Атинската демокрация, в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и перси влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и преданията прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.
Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като Седемте чудеса на античния свят.
Издания [редактиране]
- История (на гръцки и в превод на английски: pub. Macmillan, 1890, на немски: Lange, 1885, на руски: Стратановски, 2001)
- Херодот. Исторически новели. С., 1982 (Библиотека за антична литература “Хермес”).
- Херодот. История. Ч. 1-2. С., 1986-1990.
- Геродот. История. М., 2001.
- Herodotus. The Histories. New York, 2004.
- Herodotus. Histories. Book VIII. Ed. by A. M. Bowie. Cambridge, 2007 (Cambridge Greek and Latin Classics).
- Херодот. История. С., НБУ, 2010.
Литература [редактиране]
Енциклопедични статии и справочници:
- Фролов, Э.: Геродот в Большая Советская Энциклопедия.
- Мищенко, Ф.: Геродот в Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890-1907).
- Гилсън, М., Палаци, Р. Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. София, 2005.
- Д. В. Чепель. Геродот. - http://www.pravenc.ru/text/164845.html.
Общи изложения:
- Шаму, Ф. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, 1979.
