Елини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на Древна Гърция. За селото в Сардиния вижте Елини (Италия).

С термина елини (на гръцки: Έλληνες) се означават жителите на Древна Гърция - на древногръцки Елада. Днес самоназванието на гърците също е елини и то се използва като етноним. За първи път терминът "елини" е употребен от древногръцкия поет Архилох през 7 век пр.н.е.

За първи път с екзонима елини е споменато едно малко племе от Омир, което обитава южната част на Тесалия. Това се потвърждава и от сведенията които са достигнали до съвременната епоха от Херодот, Тукидид, Пароския мрамор, Аполодор. От друга страна, веднъж Аристотел пренася Елада в Епир. По повод на това съждение на Аристотел, в края на 19 век Едуард Майер в труда си на немски "Geschichte des Altertums" (II т., Щутгарт, 1893 г.) приема, че елините в доисторическия си период са заемали Епир, откъдето са се преселили или се били изгонени в Тесалия, и заедно с миграцията си местят със себе си на новите земи и старите племенни и регионални названия.

Късно-генеалогичната поезия (от Хезиод насетне) създава епонима елини, правейки го син на Девкалион и Пира, оцелял след големия местен потоп (неизяснена е връзката с Библейския потоп) и намирайки го за родоначалник на древногръцкия (елински) народ. Древногръцката генеалогична поезия, вижда в лицето на брата Амфиктион на родоначалника сложил родословието на древните гърци - Елин, епоним на Термопилско-Делфийската амфиктиония. Членовете на тази амфиктиония свързват своя произход с фтиотийците (древните жители на територията на днешна Фтиотида), които се наричат ​​елини, и разпространяват това название в Централна и Северна Гърция (не съвременните региони на държавата Гърция, а древните и антични райони на северозапад от Атика до границите на Тесалия и Епир - днес Централна Гърция или исторически Същинска Гърция), а дорийците го пренасят в Пелопонес.

През VII век пр.н.е. главно в източната част на Елада възникват и съотносителните понятия като представа за варварите и панелините, но тези последващи названия постепенно се поглъщат и заменят от употребата на наименованието елини, която обединява всички племена говорещи древногръцки език, с изключение на древните македонци, които водят обособен в своята общност самостоятелен социален живот.

Спор за идентичността на съвременните гърци с древните елини[редактиране | edit source]

Гръцкото национално-освободително движение от втората четвъртина на 19 век води след себе си до образуването на самостоятелна държавност на територията на древна и антична Елада - Кралство Гърция. Създаването или възстановяването на гръцката държава през 1832 г. по силата на решение на великите сили по това време на Лондонската конференция възбужда редица научни спорове сред учените-антрополози (по това време Физическата антропология е млада и е в процес на обособяване като самостоятелна хуманитарна дисциплина). Следствие от породилия се спор, излиза и труда на Якоб Фалмерайер - „История на полуостров Морея през средновековието“. Фалмерайер излага тезата, че населението в началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Древна Елада, не е елинско, т.е. древногръцко по своя произход, а е етнически смесено и образувало се през средновековието, когато тази територия била обект на многобройни и разнородни народностни заселявания.

По време на Втората световна война излиза и друг капитален труд по въпроса за произхода на съвременните гърци - Славяните в Гърция.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]