Арабски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабски език
العربية ал-ʻарабийя
Страна Близкия Изток,
Северна Африка
Брой говорещи 280 000 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Южни централносемитски
....-Арабски
.....→Арабски, стандартен
Официално положение
Официален в В 26 държави[2]
Контролиран от
Кодове
ISO 639-1 ar
ISO 639-2 ara
ISO 639-3 ABV

Области, в които арабският език се говори от мнозинството от населението

Арабският език (عربية) е семитски език, говорен от около 225 000 000 души в Близкия Изток и Северна Африка. Той е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици. Най-близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.

История[редактиране | edit source]

Най-ранните запазени текстове на древен северноарабски език, предшественик на съвременния арабски, са надписите в Ал-Хаса в източната част на Арабския полуостров. Те са датирани към 8 век пр.н.е. и използват южноарабската азбука, писменост, която не е свързана с днешната арабска азбука. Подобни надписи върху камък са запазени и от следващите столетия в целия Арабски полуостров и в Синай. През 2 век пр.н.е. използваният език започва да се доближава до класическия арабски.

Арабски ръкопис от Абасидската епоха

През 4 век се формират арабските държави на Лахмидите в южната част на Месопотамия, на Гасанидите в южната част на Сирия и Киндитското царство в централната част на Арабския полуостров. В техните владетелски дворове са създадени някои забележителни примери на предислямската арабска поезия, както и някои от малкото оцелели предислямски надписи, използващи арабската азбука.[3]

Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на Абасидите. Това е езикът, на който е написан Коранът, свещената книга на исляма. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на Ислямския свят. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и са използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като Сибауейх.

Съвременната книжовна форма на арабския се нарича съвременен стандартен арабски език. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в Арабския свят. На много места той стандартният арабски съжителства в състояние на диглосия с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.

Разпространение и диалекти[редактиране | edit source]

Освен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани разговорен арабски и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между магребските и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на бедуините. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното не винаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.

Карта на основните диалекти в Арабския свят

Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.

Основните диалектни групи са:

Във вътрешността на Африка се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския - чадски, нуби, джуба. Особено място заема юдео-арабският, говорен от еврейските общности в Арабския свят.

Фонология[редактиране | edit source]

Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци - حركات (ḥarakāt) - което буквално означава "движения".

Граматика[редактиране | edit source]

Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.

Писменост[редактиране | edit source]

Арабската азбука съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени огласовки), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно на ляво.

Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.

Роля в исляма[редактиране | edit source]

Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, Qur'ān, "четиво, лекция"), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език. Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.

Влияние върху други езици[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Procházka, S. Arabic. // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006.
  2. ((en)) Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. с. 492.
  3. ((en))  A History of the Arabic Language. // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]