Семитски езици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- виж Прасемитски език
Семитските езици са езиково семейство, което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия Изток и Северна и Източна Африка. Те съставят североизточното подсемейство на Афро-Азиатските езици.
Най-широко разпространеният семитски език днес е арабският език (206 милиона говорещи). Семитските езици са сред езиците, които най-рано са имали писмена форма.
Терминът "Семитски" за тези езици идва от Шем, син на Ной.
Класификация [редактиране]
- Източносемитски езици †
- Западносемитски езици
- Централносемитски езици
- Северозападни семитски езици
- Иврит (и древноеврейски език)
- Финикийски език †
- Моавитски език †
- Угаритски език †
- Арамейски език (и асирийски език)
- Арабски език (класически и съвременни диалекти)
- Малтийски език
- Северозападни семитски езици
- Южносемитски езици
- Южноарабски (Източни южносемитски) езици
- Западни южносемитски езици
- Древни южноарабски езици †
- Етиопски (етиосемитски) езици
Исторически значими [редактиране]
От семитските езици в исторически ракурс съществена роля при формирането и в живота на цивилизациите в района на плодородния полумесец играят:
- финикийския с пуническия и сирийския, използвани от западносемитската група във Финикия, Ханаан, Древна Сирия с Киликия и във финикийските колонии по средиземноморието в II—I хилядолетие преди Христа;
- асирийски език и вавилонския с халдейския, използвани от източносемитската група в Месопотамия по двуречието в III—I хилядолетие преди Христа;
- арамейски използван в Сирия Месопотамия в началото на I хилядолетие преди Христа, който бил по времето на Христос лингва франка между народите в Близкия изток;
- арабски;
- иврит;
- новоасирийски език;
- юдео-арабски език.
Библиография [редактиране]
- Виктор Тодоров. Словоизменението в древните семитски езици. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2007.