Сирийски език
| Сирийски език |
|
| Страна | Северна Месопотамия и в частност района на Едеса, включително Древна Сирия и Киликия |
|---|---|
| Регион | Левант и Месопотамия |
| Брой говорещи | изчезнал език |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЦентралносемитскиАрамейскиИзточноарамейски СирийскиВ бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизацция е примерна. |
|
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
Сирийският език, наричан понякога в църковнославянските текстове и известен още като сирски език, е мъртъв книжовен език на част от сега арамейско-говорещите християни от Източното Средиземноморие.
Най-широко разпространение и развитие сирския език придобива от II век, когато е преведена Библията в т.нар. превод на "Пешита" (виж Сирски преводи на Библията), който се превръща в каноничен за Асирийската църква. Той е много близък до някои от арамейските диалекти, и в този смисъл може да се счита, че на онзи етап в развитието си, макар и само като книжовен език, е бил жив език.
От VII век насетне тази антична издънка на древния арамейски език като своеобразен негов диалект, включително и на някогашната територия на Древна Сирия, започва постепенно да се заменя и подменя с арабски. Така в края на IX век сирийският е бил вече мъртъв език, макар някои книжовници в рамките на църквата да го използват и през X и XI век (виж и византийска реконкиста). Даже в края на XIII век по времето на Кръстоносните държави, на сирийски език са написани доста оригинални произведения.
Сирийският език използва и собствена писмено-графична система - сирийска азбука.
Библиография[редактиране]
- Церетели. К. Г. Сирийский язык. «Наука», Главная редакция восточной литературы. Москва, 1979.
- Сергей Владимирович Лёзов Классический сирийский язык // Языки мира: Семитские языки. Аккадский язык. Северозападносемитские языки. Москва, «Academia», 2009.
- Акопян, А. Е. Классический сирийский язык. М., АСТ-Пресс СКД ООО, 2010.
Грамматики:
- Duval R., Traité de grammaire siriaque, Париж, 1881;
- Nestle E., Brevis linguae siriacae grammatica, Карлсруе, 1881;
- Nestle E., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин, 1888 (в серии «Porta linguarum orientalium»);
- Nöldecke Th., Kurzgefasste syrische Grammatik, Лайпциг, 1898;
- Brockelmann C., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин, 1905 («Porta linguarum orientalium»), 2-ро издание, Берлин, 1925;
- Gismondi H., Linguae syriacae grammatica et chrestomatia cum glossario, Бейрут, 1900;
- Ungnad A., Syrische Grammatik mit Übungsbuch, в серии «Clavis linguarum semiticarum», 1932, № 7.
Речници:
- Payne Smith R., Thesaurus Syriacus, Оксфорд, 1868 и сл.;
- Payne Smith J., Compendious Syriac dictionary founded upon the Thesaurus Syriacus, I, II, Оксфорд, 1896—1899;
- Brun J., Dictionarium syriaco-latinum, Бейрут, 1895;
- Brockelmann C., Lexikon syriacum, Берлин, 1892, 2-ро издание, 1928.
Вижте също[редактиране]
