Сирийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сирийски език
Страна Северна Месопотамия и в частност района на Едеса, включително Древна Сирия и Киликия
Регион Левант и Месопотамия
Брой говорещи изчезнал език
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Арамейски
....-Източноарамейски
.....→Сирийски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---

Сирийският език, наричан понякога в църковнославянските текстове и известен още като сирски език, е мъртъв книжовен език на част от сега арамейско-говорещите християни от Източното Средиземноморие.

Най-широко разпространение и развитие сирския език придобива от II век, когато е преведена Библията в т.нар. превод на "Пешита" (виж Сирски преводи на Библията), който се превръща в каноничен за Асирийската църква. Той е много близък до някои от арамейските диалекти, и в този смисъл може да се счита, че на онзи етап в развитието си, макар и само като книжовен език, е бил жив език.

От VII век насетне тази антична издънка на древния арамейски език като своеобразен негов диалект, включително и на някогашната територия на Древна Сирия, започва постепенно да се заменя и подменя с арабски. Така в края на IX век сирийският е бил вече мъртъв език, макар някои книжовници в рамките на църквата да го използват и през X и XI век (виж и византийска реконкиста). Даже в края на XIII век по времето на Кръстоносните държави, на сирийски език са написани доста оригинални произведения.

Сирийският език използва и собствена писмено-графична система - сирийска азбука.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Церетели. К. Г. Сирийский язык. «Наука», Главная редакция восточной литературы. Москва, 1979.
  • Сергей Владимирович Лёзов Классический сирийский язык // Языки мира: Семитские языки. Аккадский язык. Северозападносемитские языки. Москва, «Academia», 2009.
  • Акопян, А. Е. Классический сирийский язык. М., АСТ-Пресс СКД ООО, 2010.

Граматики:

  • Duval R., Traité de grammaire siriaque, Париж, 1881;
  • Nestle E., Brevis linguae siriacae grammatica, Карлсруе, 1881;
  • Nestle E., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин, 1888 (в серии «Porta linguarum orientalium»);
  • Nöldecke Th., Kurzgefasste syrische Grammatik, Лайпциг, 1898;
  • Brockelmann C., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин, 1905 («Porta linguarum orientalium»), 2-ро издание, Берлин, 1925;
  • Gismondi H., Linguae syriacae grammatica et chrestomatia cum glossario, Бейрут, 1900;
  • Ungnad A., Syrische Grammatik mit Übungsbuch, в серии «Clavis linguarum semiticarum», 1932, № 7.

Речници:

Вижте също[редактиране | edit source]