Арабски християни
Арабски християни (на арабски: مسيحيون عرب) е сложен термин за обозначение на различни етнически и конфесионални общности на местни жители от арабските страни, които са християни.
Те са наследници на народите, които живеят в Близкия изток до завладяването му по време на арабската инвазия в този регион, запазвайки насетне религиозната си принадлежност. Изключение от това правило са арабските християни живеещи в Израел (включително Юдея и Самария) и Газа. Те са потомци на населението на Йерусалимското кралство, създадено от кръстоносците.
Арабските християни по правило са загубили своята първа народностна идентичност (с изключение на коптите) и се считат за араби. Също така всички те са загубили и своя роден език и говорят различни диалекти на арабския език. Въпреки това, коптите използват литургийно коптски език, а в ежедневието си само арабски.
В Близкия Изток и Северна Африка има около 28 християнски деноминации, наброяващи около 15 милиона вярващи. В момента броят на арабските християни, живеещи в страните от арабската общност постоянно намалява, а броят им в Съединените щати, Канада, Австралия и страните от Западна Европа (най-вече във Франция и Великобритания) се увеличава. Съединените щати са прибрали около 4 милиона имигранти от арабските страни, които в по-голямата си част са арабски християни. Втората по големина общност от арабски християни е в Латинска Америка. На първо място това е Бразилия, където според различни оценки живеят поне два милиона арабски християни. На второ място е Аржентина, където според различни оценки живеят поне един милион арабски християни. Също така големи общности на арабски християни има в Уругвай, Венецуела, Чили, Колумбия, Мексико и Еквадор, както и в някои африкански страни (особено в Нигерия и Кот д'Ивоар).
Най-голямата общност на арабски християни живее в Египет, това са коптите (по различни оценки между 5-8 милиона). Още през 50-те години на XX век арабските християни (особено маронитите) са по-голяма част от ливанското население. В момента арабските християни в Ливан са един милион и половина души или около 40% от населението на страната. Голямата общност на арабски християни живее в Сирия и в Израел и Йордания. В Ирак през 1990 г. е имало 1 млн. християни. През 2005 г. техния брой е малко повече от половин милион.
Причините за бързия спад на дела на християнското население в арабските страни са основно две. Първата е много по-ниската им раждаемост в сравнение с тази на мюсюлманските им съотечественици. В частност от Израел никога не е имало значителна емиграция на арабски християни, но въпреки това, техният дял в арабското населението на страната бързо намалява. В последно време в Израел делът на християни къмто мюсюлмани сред арабското му население възлиза на едно към четири в полза на мюсюлманите. В момента арабските християни съставляват около 13% от арабското население на Израел - около 120 хиляди души. В Юдея, Самария и Газа от които има масова емиграция на арабски християни намаляването на техния дял от общото население на страната е още по-впечатляващо. В ивицата Газа и на Западния бряг, броят на християните е намалял за повече от 50 години с 22% от общия брой на палестинците до 2% и продължава да намалява.
Ако преди мирното споразумение от 1993 г., във Витлеем който е част от Палестинската автономия, арабските християни са били мнозинство, то те към 2011 г. са почти една трета от жителите. През 1999 г., преди интифадата на Ал-Акса, американското консулство в Източен Ерусалим е издало 668 имиграционни визи, а през 2000 г., почти два пъти повече - 1089. По-голямата част от тези които емигрират напускайки родните си места са арабски християни.
Сред потомците на арабските християни има доста известни личности като аржентинския президент Карлос Менем (роден мюсюлманин, но приема християнството, за да стане президент на Аржентина), певицата Шакира и актрисата Салма Хайек. С цел поне да се стопира този процес президентът на Палестинската автономия внася през есента на 2011 г. предложение за признаването на независима Палестина от ООН. САЩ са твърдо против, а Русия - за предложението. [1] Начело на православното палестинско дружество в Русия е Сергей Степашин.
