Сирия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сирия.
| الجمهوريّة العربيّة السّوريّة | |||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
![]() |
|||||
| Официален език | арабски | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Столица | Дамаск |
||||
| Най-голям град | Дамаск | ||||
| Президент | Башар ал-Асад | ||||
| Министър-председател | Мохамед Наджи ал Отари | ||||
| Площ | на 86-то място | ||||
| - oбщо | 185 180 km² | ||||
| Население | на 55-то място | ||||
| - oбщо | 19,405,000 | ||||
| - гъстота | 103 д/km2 | ||||
| БВП - oбщо - на човек |
на 64-то място $ 60,047 млрд $ 2 877[1] |
||||
| Валута | Сирийска лира (SYP) | ||||
| Часова зона - Лятно часово време |
EET (UTC+2) - EEST (UTC+3) |
||||
| Независимост
-призната
|
от Франция 17 април, 1946 |
||||
| Национален химн | Химн на Сирия | ||||
| Интернет домейн | .sy | ||||
| Телефонен код | 963 | ||||
Сирийската арабска република е държава в Близкия Изток, граничеща с Ливан, Израел, Йордания, Ирак, Турция и Средиземно море. Границите с Израел и Турция са спорни заради окупираните райони Голански възвишения и областта около гр. Искендерун съответно.
Съдържание |
[редактиране] История
Границите на днешна Сирия се очертават след края на Първата световна война, когато Османската империя се разпада. През 1920 френски и английски дипломати си разпределят зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности, през 1945 сирийците получават своята независимост. В следващите 25 години сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия Баас. През 1958 се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет в рамките на една Обединена арабска република под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 води още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 гражданска война в страната продължава цели 15 години. През октомври 1989, уморени от войната, западняците приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните седем години средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. Инфлацията към 2004 е 2,1%.
Под влияние на Арабската пролет, на 15 март 2011 г. в страната избухва въстание, което продължава и до днес.
[редактиране] География
На територията на Сирия се открояват три природногеографски области – крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по – голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски ( с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух.
[редактиране] Държавно устройство
Сирия е президентска република. Президентът се избира за 7 години.
Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 години.
[редактиране] Административно деление
Сирия е разделена на 14 провинции (мухафази). Провинциите са подразделени на общо 60 района, които от своя стана са разделени на подрайони.
Провинциите са:
| Название | Арабско название |
Население | Столица | |
|---|---|---|---|---|
| 1. | Дамаск | دمشق | 4500000 | Дамаск |
| 2. | Риф Дамаск | ریف دمشق | 2235000 | Дамаск |
| 3. | Кунейтра | القنيطرة | 69000 | Кунейтра |
| 4. | Дара | درعة | 858000 | Дара |
| 5. | Ес-Сувейда | السويداء | 304000 | Ес-Сувейда |
| 6. | Хомс | حمص | 1561000 | Хомс |
| 7. | Тартус | طرطوس | 720000 | Тартус |
| 8. | Латакия | اللاذقية | 891000 | Латакия |
| 9. | Хама | حماه | 1416000 | Хама |
| 10. | Идлиб | ادلب | 1288000 | Идлиб |
| 11. | Алепо | حلب | 4120000 | Алепо |
| 12. | Ер-Ракка | الرقة | 811000 | Ер-Ракка |
| 13. | Дейр-ез-Зор | دير الزور | 1040000 | Дейр ез-Зор |
| 14. | Ел-Хасеке | الحسكة | 1225926 | Ел-Хасеке |
[редактиране] Население
Към 2005 г. населението на страната възлиза на 18 448 752 души. Малко над 90% от сирийците са етнически араби, а останалите са кюрди, арменци, асирийци,арамеи и др.
Мюсюлманите-сунити са 74%, около 16% са шиити-алауити, друзи и от други ислямски вероизповедания; останалите 10% са християни(арабски християни, асирийски християни и арменци). Християните са доста голям брой (2,5 милиона). Запазени са много християнски манастири.
Арабският език е официален и най-разпространен. В миналото френският език е широко използван сред интелигенцията, но днес английският го изпреварва по популярност.
Към 2003 г. носителите на вируса на СПИН са едва 500 души, което прави страната една от малко засегнатите от тази болест.
Около 74% от населението е грамотно. Началното образование е безплатно и задължително за децата от 6 до 11 год.
[редактиране] Икономика
Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 години по-късно се появяват и три частни банкови институции.
През последните седем години средният прираст на БВП е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2 400 USD, инфлацията е 2,1%.
Основните селскостопански продукти са: пшеница, ечемик, памук, бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: фосфати, нефт, текстил, храни и др.
Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. барела, а от природен газ - към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около Халеб, Дамаск и в района около Хомс и Хама.
Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг - на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.
[редактиране] Култура
[редактиране] Библиография
- Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003.
- Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2011.
[редактиране] Други
- Комуникации в Сирия
- Транспорт в Сирия
- Армия на Сирия
- Външна политика на Сирия
- Списък на градове в Сирия
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Карта на Среден Изток
|
|||||||||||||||||
