Сирия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сирия.
| الجمهوريّة العربيّة السّوريّة | |||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 185 180 km² (на 89-то място) |
||||
| Столица | Дамаск |
||||
| Най-голям град | Халеб | ||||
| Официален език | арабски | ||||
| Население (пребр., 2012) | 22,530,746[1] (на 53-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 118.3 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Президент | Башар ал-Асад | ||||
| Министър-председател | Уаел Надер ал-Халки | ||||
| История | |||||
| Независимост
призната
|
от Франция 17 април 1946 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2012) | $107.831 милиарда[1] (на 69-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | $5,100 [1] | ||||
| Валута | Сирийска лира (SYP) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | EET (UTC+2) | ||||
| Интернет домейн | .sy | ||||
| Телефонен код | 963 | ||||
Сирийската арабска република е държава в Близкия Изток, граничеща с Ливан, Израел, Йордания, Ирак, Турция и Средиземно море.
Границите с Израел и Турция са спорни заради окупираните райони: Голански възвишения и областта около гр. Искендерун съответно.
Съдържание |
История [редактиране]
Антична история [редактиране]
Средновековна история [редактиране]
Османски период [редактиране]
Съвременна история [редактиране]
Границите на днешна Сирия се очертават след края на Първата световна война, когато се разпада Османската империя. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя.
Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 год. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия Баас.
През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет в рамките на обща Обединена арабска република под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. води още повече задълбочава конфликта.
Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 год. През октомври 1989 г., уморени от войната, западняците приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.
Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.
В последните 7 год. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г.
Под влияние на вълненията в Арабския свят на 15 март 2011 г. в страната избухва въстание, което продължава и до днес.
География [редактиране]
На територията на Сирия се открояват 3 природногеографски области – крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по – голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски ( с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух.
Държавно устройство [редактиране]
Сирия е президентска република. Президентът се избира за 7 год. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 год.
Административно деление [редактиране]
Сирия е разделена на 14 области (мухафази). Областите са подразделени на общо 61 околии (минтаки), които от своя страна са разделени на 206 общини (нахии).
| № | Българско име |
Арабско име |
Площ (кв. км) |
Население (души) |
Админ. център |
Население (души) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1. | Дамаск | دمشق | 105 | 1 754 000 | Дамаск | 1 414 913 |
| 2. | Риф Дамаск | ريف دمشق | 18 032 | 2 836 000 | Дамаск | |
| 3. | Кунейтра | القنيطرة | 685 | 90 000 | Кунейтра | 153 |
| 4. | Дараа | درعا | 3 730 | 1 027 000 | Дараа | 97 969 |
| 5. | Ас-Суейда | السويداء | 5 550 | 370 000 | Ас-Суейда | 73 641 |
| 6. | Хомс | حمص | 42 223 | 1 803 000 | Хомс | 652 609 |
| 7. | Тартус | طرطوس | 1 892 | 797 000 | Тартус | 115 769 |
| 8. | Латакия | اللاذقية | 2 297 | 1 008 000 | Латакия | 383 786 |
| 9. | Хама | حماة | 8 883 | 1 628 000 | Хама | 312 994 |
| 10. | Идлиб | ادلب | 6 097 | 1 501 000 | Идлиб | 98 791 |
| 11. | Халеб | حلب | 18 500 | 4 868 000 | Халеб | 2 132 100 |
| 12. | Ар-Ракка | الرقة | 19 616 | 944 000 | Ар-Ракка | 220 488 |
| 13. | Дейр ез-Зор | دير الزور | 33 060 | 1 239 000 | Дейр ез-Зор | 211 857 |
| 14. | Ал-Хасеке | الحسكة | 23 334 | 1 512 000 | Ал-Хасеке | 188 160 |
| Окупирано | 1 176 | |||||
| Сирия | سوريا | 185 180 | 21 377 000 | Дамаск |
- Данните в таблицата са към 31.12.2011 г.[2]
Население [редактиране]
Населението на страната възлиза на 22,530,746 души към 2012 г. Малко над 90% от сирийците са етнически араби, а останалите са кюрди (ок. 5%), арменци, асирийци и др.
Мюсюлманите-сунити са 74%, около 16% са шиити и алауити, друзи и от други ислямски вероизповедания; останалите 10% са християни (арабски християни, асирийски християни и арменци). Християните са доста голям брой - 2,5 милиона души. Запазени са много християнски манастири.
Арабският език е официален и най-разпространен. В миналото френският език е широко използван сред интелигенцията, но днес английският го изпреварва по популярност.
Към 2003 г. носителите на вируса на СПИН са едва 500 души, което нарежда страната сред слабо засегнатите от тази болест.
Около 80% от населението е грамотно. Началното образование е безплатно и задължително за децата от 6 до 11 год.[3]
Икономика [редактиране]
Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 год. по-късно се появяват и 3 частни банки.
През последните 7 год. средният прираст на БВП е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, инфлацията е 2,1%.
Основните селскостопански продукти са: пшеница, ечемик, памук, бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: фосфати, нефт, текстил, храни и др.
Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. барела, а от природен газ - към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около Халеб, Дамаск и в района около Хомс и Хама.
Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг - на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.
Култура [редактиране]
Библиография [редактиране]
- Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003.
- Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2011.
Други [редактиране]
- Комуникации в Сирия
- Транспорт в Сирия
- Армия на Сирия
- Външна политика на Сирия
- Списък на градове в Сирия
- Въстание в Сирия (2011-2012)
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Syria. // International Monetary Fund. Посетен на 22 April 2012.
- ↑ Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web) - данни към 31.12.2011 г.
- ↑ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sy.html
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Карта на Средния Изток
|
|||||||||||||||||