Сирия

Вижте пояснителната страница за други значения на Сирия.

---

الجمهوريّة العربيّة السّوريّة
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
География и население
Площ	185 180 km² (на 89-то място)
Столица	Дамаск 33°30′ с. ш. 36°18′ и. д.33.5° с. ш. 36.3° и. д.33.5, 36.3
Най-голям град	Халеб
Официален език	арабски
Население (пребр., 2012)	22,530,746 (на 53-то място)
Гъстота на нас.	118.3 д./km²
Управление
Президент	Башар ал-Асад
Министър-председател	Уаел Надер ал-Халки
История
Независимост призната	от Франция 17 април 1946
Икономика
БВП (ППС, 2012)	$107.831 милиарда (на 69-то място)
БВП на човек (ППС)	$5,100
Валута	Сирийска лира (SYP)
Други данни
Часова зона	EET (UTC+2)
Интернет домейн	.sy
Телефонен код	963

Географска карта

Сирийската арабска република е държава в Близкия Изток, граничеща с Ливан, Израел, Йордания, Ирак, Турция и Средиземно море.

Границите с Израел и Турция са спорни заради окупираните райони: Голански възвишения и областта около гр. Искендерун съответно.

История

Съвременна история

Границите на днешна Сирия се очертават след края на Първата световна война, когато се разпада Османската империя. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя.

Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 год. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия Баас.

През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет в рамките на обща Обединена арабска република под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. води още повече задълбочава конфликта.

Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 год. През октомври 1989 г., уморени от войната, западняците приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.

Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.

В последните 7 год. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г.

Под влияние на вълненията в Арабския свят на 15 март 2011 г. в страната избухва въстание, което продължава и до днес.

География

На територията на Сирия се открояват 3 природногеографски области – крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по – голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски ( с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух.

Държавно устройство

Сирия е президентска република. Президентът се избира за 7 год. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 год.

Административно деление

Сирия е разделена на 14 области (мухафази). Областите са подразделени на общо 61 околии (минтаки), които от своя страна са разделени на 206 общини (нахии).

Мухафази на Сирия

№	Българско име	Арабско име	Площ (кв. км)	Население (души)	Админ. център	Население (души)
1.	Дамаск	دمشق	105	1 754 000	Дамаск	1 414 913
2.	Риф Дамаск	ريف دمشق	18 032	2 836 000	Дамаск
3.	Кунейтра	القنيطرة	685	90 000	Кунейтра	153
4.	Дараа	درعا	3 730	1 027 000	Дараа	97 969
5.	Ас-Суейда	السويداء	5 550	370 000	Ас-Суейда	73 641
6.	Хомс	حمص	42 223	1 803 000	Хомс	652 609
7.	Тартус	طرطوس	1 892	797 000	Тартус	115 769
8.	Латакия	اللاذقية	2 297	1 008 000	Латакия	383 786
9.	Хама	حماة	8 883	1 628 000	Хама	312 994
10.	Идлиб	ادلب	6 097	1 501 000	Идлиб	98 791
11.	Халеб	حلب	18 500	4 868 000	Халеб	2 132 100
12.	Ар-Ракка	الرقة	19 616	944 000	Ар-Ракка	220 488
13.	Дейр ез-Зор	دير الزور	33 060	1 239 000	Дейр ез-Зор	211 857
14.	Ал-Хасеке	الحسكة	23 334	1 512 000	Ал-Хасеке	188 160
	Окупирано		1 176
	Сирия	سوريا	185 180	21 377 000	Дамаск

Данните в таблицата са към 31.12.2011 г.

Население

Населението на страната възлиза на 22,530,746 души към 2012 г. Малко над 90% от сирийците са етнически араби, а останалите са кюрди (ок. 5%), арменци, асирийци и др.

Мюсюлманите-сунити са 74%, около 16% са шиити и алауити, друзи и от други ислямски вероизповедания; останалите 10% са християни (арабски християни, асирийски християни и арменци). Християните са доста голям брой - 2,5 милиона души. Запазени са много християнски манастири.

Арабският език е официален и най-разпространен. В миналото френският език е широко използван сред интелигенцията, но днес английският го изпреварва по популярност.

Към 2003 г. носителите на вируса на СПИН са едва 500 души, което нарежда страната сред слабо засегнатите от тази болест.

Около 80% от населението е грамотно. Началното образование е безплатно и задължително за децата от 6 до 11 год.

Икономика

Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 год. по-късно се появяват и 3 частни банки.

През последните 7 год. средният прираст на БВП е 2,3%. Безработицата е висока - 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, инфлацията е 2,1%.

Основните селскостопански продукти са: пшеница, ечемик, памук, бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: фосфати, нефт, текстил, храни и др.

Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. барела, а от природен газ - към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около Халеб, Дамаск и в района около Хомс и Хама.

Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг - на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.

Библиография

• Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003.
• Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2011.

Други

• Комуникации в Сирия
• Транспорт в Сирия
• Армия на Сирия
• Външна политика на Сирия
• Списък на градове в Сирия
• Въстание в Сирия (2011-2012)

Външни препратки

• ((en)) Карта на Средния Изток