Умаяди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Омаяди (срещано и като Умаяди, Омеяди или Умеяди) са първата династия халифи след "четиримата праведни халифи".

Произхождат от арабското племе курейши в Мека. Управляват от 661 до 750 г., когато са свалени через бунт и престолът е зает от династията на Абасидите (750-1258).

С възкачването на Уаман ибн Аффан умаядите се връщат на власт. Назначава синът си, Муауия ибн Аби Суфян (защитник на Мека предал града) като управител на Палестина, а после и на Сирия. Други умаяди също заемат важни постове, което води до известно недоволство, особено сред хашимитите.

Едно от най-важните събития по време на управлението му е регистрацията на Корана във вида познат и днес. Макар дотогава Корана да се е предавал устно е имало писари, който са записвали думите на Мохамед. Тези документи са били доста разхвърлени и върху най-различни видове носители – палмови листа, кости, пергаменти, папируси. Докато е бил жив Омар той е събирал тези записки, а след смъртта му те биват съхранявани от дъщеря му Хафса.

Като цяло устното разпространение е създавало доста промени. Понякога случайно, друг път умишлено думите са били променяни. Създавали са се различни версии на Корана. Знаем, макар и да не се е запазила, че Али ибн Абу Талиб е имал своя версия на Корана имаща няколко допълнителни стиха представящи го като истинския наследник на Мохамед.

Има едно предание, според което при Уаман идва кавказки предводител. Според думите му между сирийци и иракчани е имало голям проблем. И двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е бил в големите различия в Корана,който те притежавали. След това той свиква комисия, която изработва нова версия на Корана. Прави я канонична и заповядва на всички да проповядват само по нея. Най-вероятно това е бил негов собствен вариант. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките съхранявани у нея са иззети и биват унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт края на 655 г. по време на поклоническия сезон в Мека. Един от ултиматумите е бил за свалянето на някой от началниците, включително Муауия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато хората си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Така и става.