Араби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Араби
Arab infobox.jpg
Общ брой около 500 755 852
Значителен
брой в
Шаблон:Арабска лига: 450,900,656

Флаг на Бразилия Бразилия: 164,000
Флаг на Франция Франция: 6,500,000
Флаг на Аржентина Аржентина: 3,300,000 Flag of the United States.svg САЩ: 3,466,874
Флаг на Иран Иран: 2,000,000
Флаг на Израел Израел: 1,500,000
Флаг на Мексико Мексико: 1,100,000
Флаг на Испания Испания: 800,000

Флаг на Турция Турция: 500,000
Език Арабски език
Религия Ислям, Християнство,
Сродни етно групи , Индо-европейци


Арабите (на арабски: العرب‎‎ ал-'а́раб) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Населявани региони[редактиране | edit source]

Арабите съставляват по-голяма част от населението в следните страни:

Многобройни групи бежанци палестински араби живеят в Израел (около 1,5 млн. души), Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Араби също така има в Турция (около 2,5 млн. души), Иран (около 2,5 млн. души), Централна Азия и други мюсюлмански страни. Арабски емигранти има и в Западна Европа (около 5 млн. души), Северна и Южна Америка (общо около 6,2 млн. души), Западна и Южна Африка (около 2,5 млн. души), и Австралия (около 0,5 млн. души).

Общата численост на арабите се оценява на 250 - 280 млн. души, от които в Азия живеят 110 млн., а в Африка 165 млн. души.

Как живеели арабите през периода 600-1450г.[редактиране | edit source]

Арабите били първите мюсюлмани. Те създали огромна империя. Отначало се управлявала само от един халиф, но след време била разделена на няколко царства. Животът на арабите в много отношения бил по-напредничав от живота на европейците. След като завладели източните провинции на Римската империя, те възприели много от идеите на Древна Гърция и Рим. Забогатели от търговия и животът им станал по-лек.

Много от арабите били номади и се придвижвали със стадата си да търсят вода и паша. Те не променили начина си на живот дори и след като завладели огромна империя. Селяните в мюсюлманските земи продължили да обработват нивите си. Земята била суха и спечена и за да дава плод, трябвало много да се напоява. Арабските владетели строели огромни дворци. Те били прекрасно украсени от опитни майстори и по-удобни в сравнение с европейските дворци по онова време. Обикновено имали градини, красиво оформени около фонтани. Дворцовия живот бил придружен от много церемонии. Част от двореца била заделена само за жени - т.нар. хареми. Никой външен човек не можел да влезе вътре. На улицата мюсюлманските жени носели фереджета.

- Къщите в мюсюлманските градове обикновено се боядисвали в бяло, за да бъдат прохладни. Гледали към вътрешни дворове, които осигурявали сянка. Улиците били тесни, открити места имало само около джамиите.

- В градовете имало сук (пазар). Улиците, където бил пазарът, били покрити. В магазините на една улица се продавали едни и същи стоки.

- В дворците и в много домове имало бани. Те, както и обществените, били построени по модел на римските бани.

- Търговията била важна за живота на арабите. Те пътували, за да търсят клиенти. По море се придвижвали с бързи кораби с триъгълни платна. Някои араби и до днес използват тези плавателни съдове.

- По суша търговците пътували с камили на групи - кервани. По главните пътища били построени кервансараи(подслони) на разстояние един ден път. В тях пътниците нощували.

НАУКА. Арабите мюсюлмани създали писменост, която се чете от дясно на ляво. Техните цифри били по-прости от римските, използвани в Европа. Арабските учени изучавали гръцката и римската култура. Интересували ги и математиката, астрономията, географията, правото, религията и медицината. Арабите изработвали сложни инструменти за определяне местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите. Този инструмент се нарича астролабия. Арабските лекари прилагали древногръцките методи за лечение на болните. Строели болници, където постъпвали хора, нуждаещи се от специално лечение.

История[редактиране | edit source]

Според мнението на историците древните семитски племена, от които впоследствие се сформира древноарабската общост, още през 2 хилядолетие пр.н.е. населяват територията на Арабския полуостров (Арабия). Първите арабски държавни образувания възникват в северния край на полуострова и в Централна Арабия.

Към 5 - 6 в. арабските племена съставляват по-голямата част от населението на Арабския полуостров. През първата половина на 7 век, с възникването на исляма, започват арабските завоевания, в резултат на които е създаден Арабският халифат, заемал големи територии от Индия до Атлантическия океан и от Средна Азия до Централна Сахара. Арабите оттогава имат слава на добри лекари, математици и поети.

В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабския семитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религията (исляма) и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи.

Формиралата се в резултат на тези процеси арабска култура оказва голямо влияние върху световната култура.

Арабският халифат, в резултат на съпротивата на завладените народи и на ръста на феодалния сепаратизъм, към 10 век се разпада на отделни части. Започвайки от 19 век, арабските земи са подложени на колониални завоевания и стават колонии и протекторати на Великобритания, Франция, Италия, Испания. Днес всички те (с изключение на Западна Сахара) са самостоятелни държави.