Араби

Араби
Arab infobox.jpg
Общ брой	около 500 755 852
Значителен брой в	Шаблон:Арабска лига: 450,900,656  Бразилия: 164,000  Франция: 6,500,000  Аржентина: 3,300,000 САЩ: 3,466,874  Иран: 2,000,000  Израел: 1,500,000  Мексико: 1,100,000  Испания: 800,000  Турция: 500,000
Език	Арабски език
Религия	Ислям, Християнство,
Сродни етнически групи	, Индо-европейци

Арабите (на арабски: العرب‎‎ ал-'а́раб) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Населявани региони

Арабите съставляват по-голяма част от населението в следните страни:

• Азия - Бахрейн, Ирак, Йемен, Йордания, Катар, Кувейт, Ливан, Обединени арабски емирства (ОАЕ), Оман, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия;
• Африка - Алжир, Египет, Западна Сахара, Либия, Мавритания, Мароко, Судан, Тунис.

Многобройни групи бежанци палестински араби живеят в Израел (около 1,5 млн. души), Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Араби също така има в Турция (около 2,5 млн. души), Иран (около 2,5 млн. души), Централна Азия и други мюсюлмански страни. Арабски емигранти има и в Западна Европа (около 5 млн. души), Северна и Южна Америка (общо около 6,2 млн. души), Западна и Южна Африка (около 2,5 млн. души), и Австралия (около 0,5 млн. души).

Общата численост на арабите се оценява на 250 - 280 млн. души, от които в Азия живеят 110 млн., а в Африка 165 млн. души.

Как живеели арабите през периода 600-1450г.

Арабите били първите мюсюлмани. Те създали огромна империя. Отначало се управлявала само от един халиф, но след време била разделена на няколко царства. Животът на арабите в много отношения бил по-напредничав от живота на европейците. След като завладели източните провинции на Римската империя, те възприели много от идеите на Древна Гърция и Рим. Забогатели от търговия и животът им станал по-лек.

Много от арабите били номади и се придвижвали със стадата си да търсят вода и паша. Те не променили начина си на живот дори и след като завладели огромна империя. Селяните в мюсюлманските земи продължили да обработват нивите си. Земята била суха и спечена и за да дава плод, трябвало много да се напоява. Арабските владетели строели огромни дворци. Те били прекрасно украсени от опитни майстори и по-удобни в сравнение с европейските дворци по онова време. Обикновено имали градини, красиво оформени около фонтани. Дворцовия живот бил придружен от много церемонии. Част от двореца била заделена само за жени - т.нар. хареми. Никой външен човек не можел да влезе вътре. На улицата мюсюлманските жени носели фереджета.

- Къщите в мюсюлманските градове обикновено се боядисвали в бяло, за да бъдат прохладни. Гледали към вътрешни дворове, които осигурявали сянка. Улиците били тесни, открити места имало само около джамиите.

- В градовете имало сук (пазар). Улиците, където бил пазарът, били покрити. В магазините на една улица се продавали едни и същи стоки.

- В дворците и в много домове имало бани. Те, както и обществените, били построени по модел на римските бани.

- Търговията била важна за живота на арабите. Те пътували, за да търсят клиенти. По море се придвижвали с бързи кораби с триъгълни платна. Някои араби и до днес използват тези плавателни съдове.

- По суша търговците пътували с камили на групи - кервани. По главните пътища били построени кервансараи(подслони) на разстояние един ден път. В тях пътниците нощували.

НАУКА. Арабите мюсюлмани създали писменост, която се чете от дясно на ляво. Техните цифри били по-прости от римските, използвани в Европа. Арабските учени изучавали гръцката и римската култура. Интересували ги и математиката, астрономията, географията, правото, религията и медицината. Арабите изработвали сложни инструменти за определяне местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите. Този инструмент се нарича астролабия. Арабските лекари прилагали древногръцките методи за лечение на болните. Строели болници, където постъпвали хора, нуждаещи се от специално лечение.

История

Според мнението на историците древните семитски племена, от които впоследствие се сформира древноарабската общост, още през 2 хилядолетие пр.н.е. населяват територията на Арабския полуостров (Арабия). Първите арабски държавни образувания възникват в северния край на полуострова и в Централна Арабия.

Към 5 - 6 в. арабските племена съставляват по-голямата част от населението на Арабския полуостров. През първата половина на 7 век, с възникването на исляма, започват арабските завоевания, в резултат на които е създаден Арабският халифат, заемал големи територии от Индия до Атлантическия океан и от Средна Азия до Централна Сахара. Арабите оттогава имат слава на добри лекари, математици и поети.

В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабския семитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религията (исляма) и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи.

Формиралата се в резултат на тези процеси арабска култура оказва голямо влияние върху световната култура.

Арабският халифат, в резултат на съпротивата на завладените народи и на ръста на феодалния сепаратизъм, към 10 век се разпада на отделни части. Започвайки от 19 век, арабските земи са подложени на колониални завоевания и стават колонии и протекторати на Великобритания, Франция, Италия, Испания. Днес всички те (с изключение на Западна Сахара) са самостоятелни държави.