Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
جمهوری اسلامی ایران
Знаме на Иран
Герб на Иран
(знаме) (герб)
Девиз: Независимост, Свобода, Ислямска република!
Местоположение на Иран
География и население
Площ 1 648 000 km²
(на 17-то място)
Столица Техеран
Най-голям град Техеран
Официален език фарси
Население (пребр., 2011) 75 149 669
(на 17-то място)
Гъстота на нас. 46 д./km²
Управление
върховен водач Али Хаменей
президент Хасан Рухани
История
Независимост
провъзгласяване на
ислямската република
1 април 1979
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 359,970 млрд
(на 19-то място)
БВП на човек (ППС) $ 4,777[1]
Валута Ирански риял (IRR)
Други данни
Часова зона +3.30
Интернет домейн .ir
Телефонен код 98

Ислямска република Иран (на персийски: ایران, [ʔiˈɾɒn] [ʔiˈɾɒn]) е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото и Персия.[2] Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km², а населението ѝ е около 75 милиона души. Страната е смятана за регионална сила[3] и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия Изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната.

Иран е център на една от най-древните цивилизации в света.[4] Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на 7 век пр.н.е.[5] Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави - Партското и Сасанидското царство. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите - Газнавиди,[6] Селджуци,[7][8] Илханиди[9] и Тимуриди.[10] В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма.[11][12] Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.

География[редактиране | edit source]

Карта на Иран
Топография на Иран

Главна статия: География на Иран

Иран е разположен в югозападна Азия и се простира между 24-ия и 40-ия северен паралел и 44-ия и 64-ия източен меридиан. С територията си от 1 648 195 km² страната се намира на 18-о място в света. Иран граничи със седем страни: на изток - Пакистан (909 km граница) и Афганистан (936 km), на североизток - Туркменистан (1000 km), на северозапад - Азербайджан (500 km) и Армения (35 km), на запад - Турция (500 km) и Ирак (1458 km). Северната граница на Иран е Каспийско море – най-голямото езеро в света – с дължина на бреговата ивица 756 км. На юг Иран има 2045 км излаз на Персийския и Омански заливи. Двата залива са свързват чрез Ормузки проток, важен морски път със стратегическо значение. С изключение на Каспийското крайбрежие и провинцията Хузестан преобладаващата част от територията на Иран е заета от Иранското плато. Иранския релеф като цяло е планински с десетки скалисти вериги и хребети, разделящи речни басейни и плата. Най-гъсто населени са планинските райони. От северо-запад до юго-изток се простира планинската верига Загрос. Планинската верига Алборз, която е по-къса и по-тясна от Загрос, обгражда Каспийското крайбрежие на Иран. Нейният най-висок връх Дамаванд с височина над 5600 м е и най-високата точка на Иран. Съществена част от територията на Иран е покрита с пустини и полупустини. Такива са източните райони на страната, където се намира пустинята Дащ е Лут. Най-голямата пустиня Дащ е Кявир се разполага в централната част на северната половина на Иран. С изключение на няколко оазиса тези пустини са практически ненаселени. Големите плодородни равнини на Иран са около Каспийското крайбрежие и северния край на Персийския залив, където е устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). Покрай бреговете на Оманския залив, Ормузкия проток и южната част на Персийския залив се намират по-малки равнини.

Климат[редактиране | edit source]

Езерото Талакан в остан Казвин

Климатът на Иран е разнообразен. За по-голямата част от територията е характерен ариден климат. В района на Каспийското крайбрежие и прилежащите северни горски масиви климатът е субтропичен. Тук през зимата температурите обикновено са положителни, а лятото рядко надвишават 29оС. Средногодишните количества валежи са около 1700 мм в западните части на крайбрежието и 680 мм в източните. На запад, в планините на Загрос, зимите са тежки с обилни снеговалежи и средни денонощни температури под нула. Климатът в централните и източните части на Иран е сух с годишни валежи под 200 мм. Средните летни температури са над 38оС. В равнините край Персийския и Омански заливи зимите са меки, а летата са много горещи и влажни. Средногодишните количества валежи варират между 135 и 355 м.[13]

Флора[редактиране | edit source]

Смесени гори в Мазандаран

53 % от територията на Иран са заети от пустини, 27 % са пасища и ливади, 9 % са земеделски площи (75.620 кв.км се напояват), 11 % са заети с гори. Поради аридния характер на климата разпределението на растителността в Иран зависи от степента на увлажненост на територията и стопанската дейност на човека. Каспийското крайбрежие е известно със своите непроходими субтропически гори, наричани Шомал. Северните, най-влажните склонове на Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, предимно от дъб, габър, бук, клен и други. По северните и централните райони на Загрос до скоро се намираха големи горски масиви от дъб, но по настоящем в резултат на интензивен дърводобив те в значителна степен са унищожени. В посока юг горите постепенно се заменят с по-ниска растителност поради намаляването на количеството валежи. В тези райони се намират гори от шам фъстък и бадем. По южното крайбрежие на Иран растителността е субтропическа. Вътрешните райони на Иран практически са лишени от растителност поради липсата на валежи и солените почви.

Фауна[редактиране | edit source]

Животинският свят на Иран е богат на видове. За тяхното запазване са създадени около 30 защитени територии. Широко разпространение имат копитните животни (козирог, иранска сърна, планински овен уриал, муфлон, кианг, газела, диво прасе и др.). Разнообразни са хищниците (леопард, гепард, рис, манул, лисица, чакал, вълк, хиена, мангуста и др.). В планините се срещат кафява и черна мечка. Многобройни са дребните гризачи, птиците (каспийски улар, тупач, сив франколин, яребица, мишелов, бял щъркел, сив жерав, дропла и др.). В близост до планините Алборз и Загрос е ареалът на персийския леопард. По крайбрежията на Каспийското море и Персидския залив гнездят се фламинго и пеликани. Тези райони са особено богати на водоплаващи птици. В крайбрежните води на Персийския залив се срещат зелени морски костенурки. Във водите на Каспийско море и Персийския залив има изобилие на ценни видове риба (есетра, моруна, херинга).

История[редактиране | edit source]

Името Персия произлиза от Персис - древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо "(земя) на арийците" и е свързано с ранните миграции на арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. Езика си обаче наричат Фарси (персийски), по името на областта, чийто диалект бил приет за държавен и литературен език.

Персийската империя през епохата на Кир II Велики

Персия води няколко неуспешни войни с Древна Гърция, но Гърция не нанася съществен удар на Персия. Почти изцяло завладяна от Александър Велики през 4 век пр.н.е., тя съвсем скоро възвръща своето величие. Последвали победи от ислямските арабски войски през 7 век, след това от Селджукските турци и поражение монголците при което губи значителна част от територията си. През 16-ти век си възвърнала отново своята сила със Сафавидите и след това други крале или шахи. През целия 17-ти век Персия е била под натиска на Русия и Великобритания и започнал процес на модернизация, който продължил до 20-ти век. Кулминация на опитите за либерални реформи от този период е Персийската революция от 1905/1911. През 1953 Иранския премиер Мохамед Мосадек, който е избран от парламента през 1923 и преизбран през 1944, и който заема премиерския пост до 1951, бива свален от власт от британските и американските разузнавателни служби („Операция Аякс“). Много учени предполагат, че насилственото сваляне от власт е било мотивирано от британско-американското противопоставяне на опита на Мосадек да национализира иранския петрол.

След падането на Мосадек, шах Мохамед Реза Пахлави (ирански монарх) увеличил още повече диктатурата. Със силна подкрепа от САЩ и Великобритания, шахът още повече модернизирал иранската индустрия, но потъпкал гражданските свободи. Неговата автократична власт, включваща системно изтезание и други потъпквания на човешката свобода, довела до Иранската революция и сваляне на неговия режим през 1979. След повече от година политическа борба между множество различни групи, Ислямската република е основана под Аятолах Хомейни чрез гласуване.

Новата теократична политическа система въвежда няколко консервативни реформи, което довежда до падане на избраното правителство през 1953 г. и затвърждава потисническия режим на шаха за повече от 25 години. Западния свят все повече смятал Иран за враждебна сила.

През 1980 г. Ирак атакува Иран и последвала разрушителна ирано-иракска война, продължила до 1988 г.

Население[редактиране | edit source]

Главна статия: Население на Иран

Болшинството от иранците произхождат от арийците. Повечето говорят един от иранските езици, въпреки че само персийския е официален. Макар че числото, процента, и определението на различните иранци е оспорвано, главните групи в категорията на иранските езици включват персийски (60%), джилаки и мазандарани (2%), кюрдски (7%), люрски (2%), балучи (2%), азерийски (24%), турски (2%), арабски (3%), арменски, еврейски, асирийски и други.¹

Етнически състав[редактиране | edit source]

Повечето иранци са мюсюлмани; 79% изповядват шиитски ислям, официалната национална религия, а около 5% изповядват сунитски ислям, който преобладава в повечето ислямски страни. Немюсюлманските религиозни малцинства включват Бахаити, зороастрианци, и християни- около 15%. Последните три са официално признати религии и имат запазени места в парламента. Мащаба на иранското население нараства драматично през втората половина на 20-ти век.

Иран е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание[14]

Управление[редактиране | edit source]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Хасан Рухани, настоящият президент на Иран

Иран е ислямска република, чиито законови уредби са съобразени с вижданията на ислямското право. Страната е пример за теокрация.

Според иранската Конституция Върховния водач на Иран носи отговорност за очертаването и ръководството на "общата политика на Ислямска Република Иран." При липса на единствен водач, се назначава съвет от религиозни водачи. Той назначава шестима от дванадесетимата членове на Съвета на настойниците. Той или съвета на религиозните водачи се избират от Събрание на експерти, на базата на техните квалификации и високата обществена оценка, която поддържат. След върховния водач, президентът на Иран е на най-висока длъжност в страната. Негова е отговорността за изпълнение на Конституцията и изпълнява длъножността на глава на изпълнителната власт. Според закона всички президентски кандидат трябва да се одобрят от Съвета на настойниците, след което президента се избира от универсално избиране за срок от 4 години с абсолютно мнозинство на гласовете. След неговото избиране президента назначава и ръководи Съвет от министри, съгласува правителствените решения и избира правителствени политици. Осем заместник-президента служат на президента, както и кабинет от 22 министри. Съвета на министрите трябва да бъде одобрен от парламента. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не ръководи войсковите сили.Той също е главнокомандващ на войсковите сили и управлява разузнавателните и защитни операции на Ислямската Република; единствено той може да обяви война.

Еднокамерния ирански парламент, Ислямския съвещателен съвет или Маджлес-е Шура-йе Еслами (анг. транскрипция Majles-e Shura-ye Eslami), се състои от 290 члена, избирани за срок от 4 години. Членовете се избират директно и с тайно гласуване. Те изработват законите, ратифицират международните договори и приемат държавния бюджет. Всички закони от съвета трябва се прегледат от Съвета на настойниците.

Съветът на експертите, който се среща за седмица всяка година, се състои от 86 "целомъдрени и учени" духовници, избирани от народа за период от 8 години. Както президентските и парламентарните избори, Съветът на настойниците определя качествата на тези, които трябва да членуват в този съвет. От 2007 ноември председател на съвета на експертите е Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

Съветът на настойниците се състои от 12 юристи, шестима от които са назначени от Върховния водач. Главата на съдебната власт препоръчва останалите шестима, които се одобряват официално от Парламента.

Упълномощен е с властта да тълкува Конституцията и да определя дали законите, приети от Парламента, следват линията на шариа (ислямски закон). След това съветът може да упражни вето спрямо Парламента. Ако един закон, приет от Парламента, е определен за несъвместим с Конституцията или шариа, той се изпраща обратно в Парламента за преразглеждане.

Съветът също така проучва президентските и парламентарни кандидати, за да определи тяхната годност за заемане на длъжността.

Създаден от Аятолах Хомейни през 1988 г., Опортюнисткият съвет е упълномощен да посредничи в дебатите между Парламента и Съвета на настойниците. Понастоящем, според Конституцията Опортюнисткия съвет служи за съвещателно тяло на Върховния водач, което го прави едно от най-могъщите правителствени тела в страната.

Главата на съдебната власт се назначава от Върховния водач, който поред назначава главата на Върховния съд и главния държавен прокурор.

Обществените съдилища се занимават с граждански и криминални дела. Има също революционни съдилища, които се опитват да определят категориите престъпления, включително престъпления срещу националната сигурност, контрабанда на наркотици и действия, които подкопават Ислямската република. Присъдите, дадени в революционните съдилища са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

Постановленията на Специалния клерикален съд, чийто функции са независими от нормалната съдебна рамка и е подчинен само на Върховния водач, също са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинции[редактиране | edit source]

Адмистративната структура на Иран е на 4 нива. Основната административна единица е провинция. Тя се нарича остан (на персийски: استانostān; мн.ч. — استانﻫﺎ — ostānhā) и на свой ред се състои от области - шахрестани (на персийски: شهرستان). Те се делят на още две нива - бахш (на персийски: بخش) и дехестан (на персийски: دهستان). Бахш може да се разглежда като еквивалент на българската община. Дехестан представлява конгломерат от села.

При сегашното деление Иран има 31 провинции.

Административна карта на Иран
  1. Техеран
  2. Кум
  3. Маркази
  4. Казвин
  5. Гилян
  6. Ардабил
  7. Занджан
  8. Източен Азербайджан
  9. Западен Азербайджан
  10. Кюрдестан
  11. Хамадан
  12. Керманшах
  13. Илам
  14. Лурестан
  15. Хузестан
  16. Чахар Махал и Бахтияри
  1. Кохгилюе и Бойер Ахмед
  2. Бушер
  3. Фарс
  4. Хормозган
  5. Систан и Белуджистан
  6. Керман
  7. Йезд
  8. Исфахан
  9. Семнан
  10. Мазандаран
  11. Голестан
  12. Северен Хорасан
  13. Разави Хорасан
  14. Южен Хорасан
  15. Алборз

Адмистративното деление на Иран се променя значително през годините. До 1950 г. Иран е разделен на 12 провинции. През 1950 г. броят им е намален на 10. В периода между 1960 до 1981 гг. броят на провинциите се увеличава на 28. През 2004 г. Хорасан е разделен на три провинции, а северо-западната част на провинция Техеран се оформя в отделна провинция Алборз.

Градове[редактиране | edit source]

Виж Списък на градовете в Иран

Иран е бързо урбанизираща се държава. Съгласно данните от националното преброяване през 2011 г. броят на градовете е 1331, 8 града са с население над 1 млн., а процентът на градското население е 71% [15] . Най-големия град на Иран е столицата Техеран, който е индустриален и транспортен център на страната. Вторият по големина град е Машхад, един от светите градове на шиитите. Исфахан, трети по брой на население, е известен със своите културно-исторически паметници.


Външна политика[редактиране | edit source]

Външните отношения на Иран се основават на два стратегически принципа: премахване на външните влияния в региона и търсене на широки дипломатически контакти с развиващите се и необвързани страни. Иран поддържа дипломатически отношения с почти всички членки на Организацията на обединените нации, с изключение на Израел (който Иран не признава) и САЩ (от иранската революция насам).[16] От 2005 година насам иранската ядрена програма е обект на спорове със страните от западния свят заради подозренията, че Иран може да отклони цивилни ядрени технология за военни цели. Тези опасения принуждават Съвета за сигурност на ООН да наложи санкции срещу страната и на определени компании, свързани с тази програма, като по този начин да се задълбочава икономическата изолация на Иран на международната сцена. Директорът на Националното разузнаване на САЩ заяви през февруари 2009 г., че Иран не би бил в състояние да се сдобие с ядрено оръжие до 2013 г. в случай, че реши да разработи такова.[17] През юни 2013 год., след проведени избори за нов президент на старата, преминали при висока избирателна активност (около 80%), е избран реформистът Хасан Рохани. Счита се, че по ядрените въпроси той ще води политика на стопляне на отношенията със запада.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Иранска подводница клас „Кило“

Въоръжените сили на Иран се състоят от Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и Корпус на Ислямската революционна гвардия с обща численост около 545 000 души, както и сили от резерва 350 000 резерв сила, което представлява редовна военна сила от 900 000 души.[18] Към тях се прибавя и въоръжена паравоенна милиция, наречена „Басидж“, която включва около 90 000 униформени войници в състава на революционната гвардия и до 11 милиона мъже и жени членове на организацията из цялата страна. Иран има способността бързо да мобилизира 1 000 000 души.[19] ​​През 2007, военните разходи на Иран са в размер на 2,6% от БВП или $ 102 на глава от населението, най-ниската цифра от всички нации в Персийския залив.[20] Военната доктрина на страната се основава на възпирането.[21]

За да преодолее чуждестранното оръжейно ембарго, от иранската революция насам страната е разработила свой собствен военнопромишлен комплекс, произвеждащ танкове, бронетранспортьори, управляеми ракети, подводници, военни кораби, ракетни разрушители, радарни системи, хеликоптери и изтребители.[22][23][24] През последните години, официалните новини подчертават разработването на ракети като Хуут, Коусар, Зелзал, Фатех-110, Шахаб-3 и Саджджил, както и богата гама от безпилотни летателни апарати.[25] Фаджр-3 към момента е най-усъвършенствата балистична ракета на Иран, способна да носи до три отделни бойни глави на разстояние 2500 километра.

Икономика[редактиране | edit source]

Стоманодобивният комбинат "Фулад Мобаракех" в Исфахан

Иранската икономика е 18-тата най-голяма в света по отношение на Брутен вътрешен продукт (ППС). Тя представлява съвкупност от централно планиране, държавно притежание на петролни и други стратегически предприятия, селско стопанство и малки частни предприятия в областта на търговията и услугите.[26] Стопанската инфраструктура постепенно се подобрява в последните години, но продължава да страда от висока инфлация и безработица.[27] В началото на 21 век секторът на услугите продължава да има най-голям принос към формирането на БВП, следван от промишлеността (добив и производства) и земеделието. През 2006 година 45% от държавния бюджет се попълва от петролни и газови приходи, а 31% от данъци и такси.[28] ООН класифицира иранската икономика като полуразвита.[29] Иран се надява да привлече милиарди долари от чуждестранни инвеститори чрез създаване на по-покровителствен инвестиционен климат (т.е., намаляване на ограниченията и митата по вноса, създавайки свободни търговски зони).

Реалът е иранската официална валута. Големият петролен пазар през 1996 помогна при финансовите затруднения на Иран и позволи на Техеран да плати своевременно дълговите сметки. Финансовата ситуация в Иран се затяга през 1997 г., заради ниските цени на петрола. Последващото повишаване на цената на петрола през 1999/2000 позволи на Иран да си поеме въздух. Иранските бюджетни дефицити са хроничен проблем, до известна степен поради високите държавни субсидии -- общо около $4,7 милиарда на година -- включително хранителни продукти и особено бензин.

Обслужващия сектор изглежда има най-големия дългосрочен растеж от гледна точка на неговия дял в БНП, но секторът продължава да е непостоянен. Държавната инвестиция подпомага земеделието, обаче, с либерализация на продукцията и разрастване на износните пазари. Обширните напоителни проекти, заедно с по-обширната продукция на износни земеделски продукти като фурми, цветя и шамфъстък, породиха най-бързия икономически ръст в Иран през 90-те години. Земеделието продължава да бъде един от най-големите работодатели - 22% от всички работни места според статистическо преброяване през 1991.

Годишно страната се посещава от 750 хил. туристи.

Енергиен сектор[редактиране | edit source]

Иран е вторият най-голям петролен производител на ОПЕК и държи 10% от световните петролни запаси (на трето място по запаси).[30] Иран също така има вторите най-големи запаси от природен газ в света (след Русия) и има потенциала да се превърне в енергийна суперсила.[31] Въпреки това през 2005 година Иран внася рафинирани горива на стойност $4 милиарда заради контрабанда и неефективно разпределяне на вътрешния пазар.[32] Петролната индустрия произвежда средно 4 милиона барела (640 000 m3/ден) през 2005, сравнено с 6 милиона барела на ден през 1974 година. Промишлената инфраструктура става все по-неефективна заради остаряване.

Към 2004 година голяма част от газовите запаси на Иран остават неразработени. Около 75% от електроенергията, произвеждана в страната (33 000 мегавата мощности), идва от електроцентрали, работещи с природен газ. Останалите 18% идват от нефт, и около 7% — от ВЕЦ. Иран строи също така слънчеви, вятърни и геотермални електроцентрали.

Бързият растеж на населението и икономиката са причина потреблението на електроенергия да се увеличава средно с 8% на година. Правителството се стреми да задоволява тези нужди чрез строителството на нови газови ТЕЦ, както и на АЕЦ. Първата атомна електроцентрала в Иран и Близкия изток — АЕЦ Бушер, е официално открита през август 2010 година и е включена към националната електропреносна мрежа през 2011.

През последните години САЩ наложиха поредица от санкции, засягащи търговията, кредитирането и инвестициите в Иран. От началото на 2012 г. са в сила ограничения за износа на петрол до 1 млн. барела дневно. На 24 ноември бе договорено облекчаване на част от санкциите и достъп до петролните авоари на Иран в замяна на замразяване на ядрената му програма.[33]

Култура[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=429&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=49&pr.y=10
  2. ((en)) Kianush, K.. Persia or Iran. // art-arena.com. Art Arena, 1998. Посетен на 16 юли 2011.
  3. ((en))  Select Committee on Foreign Affairs, Eighth Report, Iran. // Publications.parliament.uk. Посетен на 18 юни 2011.
  4. ((en)) Barrington, Lowell и др. Comparative Politics: Structures and Choices. Cengage Learning, 2009. с. 34.
  5. ((en))  Encyclopædia Britannica Encyclopedia Article: Media ancient region, Iran. // Britannica.com. Encyclopædia Britannica. Посетен на 25 август 2010.
  6. ((en)) Spuler, B. The Disintegration of the Caliphate in the East. // Holt, P.M. (ed.) и др. Cambridge History of Islam, Vol. IA: The Central islamic Lands from Pre-Islamic Times to the First World War. Cambridge, Cambridge University Press, 1970. с. 147.
  7. ((en)) Grousset, Rene. The Empire of the Steppes. Rutgers University Press, 1991. с. 161, 164.
  8. ((en)) Bosworth, C.E. и др. Saldjukids. // Bearman, P. (ed.) и др. Encyclopaedia of Islam. Brill Online, 2009.
  9. ((en)) Dunn, Ross E. The adventures of Ibn Battuta, a Muslim traveler of the fourteenth century. University of California Press, 1986. с. 144.
  10. ((en)) Subtelny, Maria. Timurids in Transition. Brill, 2007. с. 40-41.
  11. ((en)) Newman, Andrew J. Safavid Iran: Rebirth of a Persian Empire. I. B. Tauris, 2006.
  12. ((en))  The Islamic World to 1600. // Ucalgary.ca. The University of Calgary, 1998. Посетен на 18 юни 2011.
  13. http://www.en.iran.ir/about/climate
  14. The seven countries where the state can execute you for being atheist. // http://www.washingtonpost.com.+The Washington Post, 10 декември 2012.
  15. Статистически център на Иран. Национално преброяване 2011. // amar.org.ir. Посетен на 2013-01-25.
  16. Key Events in Iran Since 1921. // Pbs.org. Посетен на 2011-06-18.
  17. Charbonneau, Louis. RPT-EXCLUSIVE-Iran would need 18 months for atom bomb-diplomats. // Reuters, 26 October 2009. Посетен на 2010-08-01.
  18. IISS Military Balance 2006, Routledge for the IISS, London, 2006, p.187
  19. John Pike. Niruyeh Moghavemat Basij Mobilisation Resistance Force. // Globalsecurity.org. Посетен на 2011-06-18.
  20. Iran's defense spending 'a fraction of Persian Gulf neighbors'. // Payvand.com, 2006-11-22. Посетен на 2011-06-18.
  21. Iran's doctrine based on deterrence. // IRNA. Посетен на 2011-06-18.
  22. Iran Launches Production of Stealth Sub. // Fox News. 10 May 2005. Посетен на 27 February 2008.
  23. PressTv: Advanced attack chopper joins Iran fleet Retrieved 24 May 2009
  24. Iran launches advanced Jamaran destroyer. // Presstv.com, 2010-02-19. Посетен на 2010-08-01.
  25. Iran tests new long-range missile. // BBC. 2008-11-12. Посетен на 2008-11-12.
  26. Iran economy. // Traveldocs.com. Посетен на 2011-06-18.
  27. World Bank: Iran’s Economic Indices Improving. // Iran Daily, 2007-07-08. Архив на оригинала от 27 September 2007. Посетен на 2007-07-08.
  28. IRNA: Crude price pegged at dlrs 39.6 a barrel under next year's budget. // Payvand.com, 2006-11-22. Посетен на 2011-06-18.
  29. Iran. // New World Encyclopedia. Посетен на 2011-06-18.
  30. EIA.doe.gov
  31. The EU should be playing Iran and Russia off against each other, by Julian Evans, Eurasian Home, 8 November 2006
  32. Kim Murphy – Los Angeles Times. U.S. targets Iran's vulnerable oil. // Heraldextra.com, 2007-01-07. Посетен на 2011-06-18.
  33. Economix

Външни препратки[редактиране | edit source]