Иран

جمهوری اسلامی ایران
(знаме) (герб)
Девиз: Независимост, Свобода, Ислямска република!
Официален език	фарси
Столица	Техеран
Най-голям град	Техеран
върховен водач	Али Хаменей
президент	Махмуд Ахмадинеджад
Площ	на 17-то място
- oбщо	1 648 000 km²
Население	на 18-то място
- oбщо	75 472 846 (Преброяване 2007)
- гъстота	42 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 19-то място $ 359,970 млрд $ 4,777
Валута	Ирански риял (IRR)
Часова зона	+3.30
Независимост провъзгласяване на ислямската република	1 април 1979
Национален химн	Химн на Иран
Интернет домейн	.ir
Телефонен код	98

Ислямска република Иран (на фарси: ایران,  [ʔiˈɾɒn]) е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото и Персия. Тя е 18-та в света по територия с площ 1 648 195 km², а населението ѝ е около 78 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия Изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната.

Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на 7 век пр.н.е. Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави - Партското и Сасанидското царство. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династтии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски, династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите - Газнавиди, Селджуци, Илханиди и Тимуриди. В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната дванайсетния шиизъм. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.

География

Карта на Иран

Топография на Иран

Главна статия: География на Иран

Политически и физически, Иран граничи с Пакистан (909 km граница) и Афганистан (936 km) на изток, Туркменистан (1000 km) на североизток, Каспийско море на север, Азърбайджан (500 km) и Армения (35 km) на северозапад, Турция (500 km) и Ирак (1458 km) на запад, и Персийския залив, Ормузкия пролив и Оманския залив на юг. Територията на Иран възлиза на 1 648 195 km² (18-о място в света). Иранския пейзаж е в преобладаващата си част е от скалисти планински вериги, които разделят различни водни басейни или плата едно от друго. Гъсто населената северната част е най-планинска, с планински вериги като Загрос и Алборз, втората от които също така има най-високата иранска точка, Дамаванд на 5 607 м. Източната половина се състои от най-много необитавани пустинни полета.

Единствените големи равнини се намират по брега на Каспийско море и на северния край на Персийския залив, където Иран граничи с устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). По-малки, несвързани равнини се намират по останалия брях на Персийския залив, Хормузкия пролив и Османския пролив. Иранския климат е предимно сух или полусух, и субтропически покрай Каспийското крайбрежие. Иран се смята за една от петнадесетте държави, които обхващат т.нар. "Люлка на човечеството"

Виж също: Списък с градовете в Иран.

История

Името Персия произлиза от Персис - древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо "(земя) на арийците" и е свързано с ранните миграции на арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. Езика си обаче наричат Фарси (персийски), по името на областта, чийто диалект бил приет за държавен и литературен език.

Персийската империя през епохата на Кир II Велики

Аятолах Рухолах Хомейни

Персия води няколко неуспешни войни с Древна Гърция, но Гърция не нанася съществен удар на Персия.Почти завладяна от Александър Велики през 4 век пр.н.е., тя съвсем скоро възвръща своето величие. Последвали победи от ислямските арабски войски през 7 век, след това от Селджукските турци и поражение монголците при което губи значителна част от територията си. През 16-ти век си възвърнала отново своята сила със Сафавидите и след това други крале или шахи. През целия 17-ти век Персия е била под натиска на Русия и Великобритания и започнал процес на модернизация, който продължил до 20-ти век. Иранците копнеели за промяна и това довело до Персийската революция от 1905/1911. През 1953 Иранския премиер Мохамед Мосадек, който бил избран от парламента през 1923 и отново през 1944, и който бил премиер до 1951, бил свален от властта от британските и американските разузнавателни служби („Операция Аякс“). Много учени предполагат. че насилствено сваляне от властта е било мотивирано от британско-американското противопоставяне на опита на Мосадек да национализира иранския петрол.

След падането на Моссадек шах Мохамед Реза Пахлави (ирански монарх) увеличил още повече диктатурата. Със силна подкрепа от САЩ и Великобритания, шахът още повече модернизирал иранската индустрия, но потъпкал гражданските свободи. Неговата автократична власт, включваща системно изтезание и други потъпквания на човешката свобода, довела до Иранската революция и сваляне на неговия режим през 1979. След повече от година политическа борба между множество различни групи, Ислямската република е основана под Аятолах Хомейни чрез гласуване.

Новата теократична политическа система въвела няколко консервативни реформи, насочени в антизападен курс, особено срещу САЩ, което довело през 1953 г. до падане на избраното правителство и затвърдило потисническия режим на шаха за повече от 25 години. Западния свят все повече смятал Иран за враждебна сила.

През 1980 г. Ирак атакува Иран и последвала разрушителна ирано-иракска война, продължила до 1988 г. Все пак, през последните години демократичната политическа структура доведе до избиране на много реформистки държавници, включително президента, Мохамад Хатами.

Виж също: пълен списък на иранските кралства

Население

Главна статия: Население на Иран

Болшинството от иранците произхождат от арийците. Повечето говорят един от иранските езици, въпреки че само персийския е официален. Макар че числото, процента, и определението на различните иранци е оспорвано, главните групи в категорията на иранските езици включват персийски (60%), джилаки и мазандарани (2%), кюрдски (7%), люрски (2%), балучи (2%), азерийски (24%), турски (2%), арабски (3%), арменски, еврейски, асирийски и други.¹

Етнически състав

• иранска група (над 40 народности):
  • перси - 60%
  • кюрди - 7%
  • лури - 2%
  • мазендерани
  • белуджи
  • бахтияри
• тюркска група (9 народа):
  • азербайджанци - 24%
  • туркмени - 2%
  • афшари
  • шахсевени
• араби - 3 %
• арменци
• асирийци

Повечето иранци са мюсюлмани; 79% изповядват шииския ислям, шиизъм, официалната национална религия, а около 5% изповядват сунитски ислям, сунизъм, който преобладава в повечето ислямски страни. Немюсюлманските религиозни малцинства включват Бахаити, зороастрианци, и християни- около 15%. Последните три са официално признати религии и имат запазени места в парламента. Мащаба на иранското население нараства драматично през втората половина на 20-ти век. Туризъм - годишно страната се посещава от 750 хил. туристи.

От София до Техеран - 2 529 км

Управление

Държавно устройство

Махмуд Ахмадинеджад, президентът на Иран

Иран е ислямска република, чиито законови уредби са съобразени с вижданията на ислямското право. Страната е пример за теокрация.

Според иранската Конституция Върховния водач на Иран носи отговорност за очертаването и ръководството на "общата политика на Ислямска Република Иран." При липса на единствен водач, се назначава съвет от религиозни водачи. Той назначава шестима от дванадесетимата членове на Съвета на настойниците. Той или съвета на религиозните водачи се избират от Събрание на експерти, на базата на техните квалификации и високата обществена оценка, която поддържат. След върховния водач, президентът на Иран е на най-висока длъжност в страната. Негова е отговорността за изпълнение на Конституцията и изпълнява длъножността на глава на изпълнителната власт. Според закона всички президентски кандидат трябва да се одобрят от Съвета на настойниците, след което президента се избира от универсално избиране за срок от 4 години с абсолютно мнозинство на гласовете. След неговото избиране президента назначава и ръководи Съвет от министри, съгласува правителствените решения и избира правителствени политици. Осем заместник-президента служат на президента, както и кабинет от 22 министри. Съвета на министрите трябва да бъде одобрен от парламента. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не ръководи войсковите сили.Той също е главнокомандващ на войсковите сили и управлява разузнавателните и защитни операции на Ислямската Република; единствено той може да обяви война.

Еднокамерния ирански парламент, Ислямския съвещателен съвет или Маджлес-е Шура-йе Еслами (анг. транскрипция Majles-e Shura-ye Eslami), се състои от 290 члена, избирани за срок от 4 години. Членовете се избират директно и с тайно гласуване. Те изработват законите, ратифицират международните договори и приемат държавния бюджет. Всички закони от съвета трябва се прегледат от Съвета на настойниците.

Съветът на експертите, който се среща за седмица всяка година, се състои от 86 "целомъдрени и учени" духовници, избирани от народа за период от 8 години. Както президентските и парламентарните избори, Съветът на настойниците определя качествата на тези, които трябва да членуват в този съвет. От 2007 ноември председател на съвета на експертите е Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

Съветът на настойниците се състои от 12 юристи, шестима от които са назначени от Върховния водач. Главата на съдебната власт препоръчва останалите шестима, които се одобряват официално от Парламента.

Упълномощен е с властта да тълкува Конституцията и да определя дали законите, приети от Парламента, следват линията на шариа (ислямски закон). След това съветът може да упражни вето спрямо Парламента. Ако един закон, приет от Парламента, е определен за несъвместим с Конституцията или шариа, той се изпраща обратно в Парламента за преразглеждане.

Съветът също така проучва президентските и парламентарни кандидати, за да определи тяхната годност за заемане на длъжността.

Създаден от Аятолах Хомейни през 1988 г., Опортюнисткият съвет е упълномощен да посредничи в дебатите между Парламента и Съвета на настойниците. Понастоящем, според Конституцията Опортюнисткия съвет служи за съвещателно тяло на Върховния водач, което го прави едно от най-могъщите правителствени тела в страната.

Главата на съдебната власт се назначава от Върховния водач, който поред назначава главата на Върховния съд и главния държавен прокурор.

Обществените съдилища се занимават с граждански и криминални дела. Има също революционни съдилища, които се опитват да определят категориите престъпления, включително престъпления срещу националната сигурност, контрабанда на наркотици и действия, които подкопават Ислямската република. Присъдите, дадени в революционните съдилища са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

Постановленията на Специалния клерикален съд, чийто функции са независими от нормалната съдебна рамка и е подчинен само на Върховния водач, също са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

Административно деление

Иран се състои от 30 остана (остан-хаа, единственено число: остан):

Административна карта на Иран

Техеран Кум Маркажи Куазвин Гилян Ардабил Занян Източен Азербейджан Западен Азербейджан Кордестан Хамадан Керманшах Илам Лурестан Хузестан

Чахар Махаал и Бахтияри Кохкилюен и Байер Ахмед Бушехр Фарс Хормозган Систан и Белуджистан Керман Язд Исфахан Семнан Мазандаран Голестан Северен Хорасан Разави Хорасан Южен Хорасан

Външна политика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Въоръжени сили

Иранска подводница клас „Кило“

Външните отношения на Иран се основават на два стратегически принципа: премахване на външните влияния в региона и търсене на широки дипломатически контакти с развиващите се и необвързани страни. Иран поддържа дипломатически отношения с почти всички членки на Организацията на обединените нации, с изключение на Израел (който Иран не признава) и САЩ (от иранската революция насам). От 2005 година насам иранската ядрена програма е обект на спорове със страните от западния свят заради подозренията, че Иран може да отклони цивилни ядрени технология за военни цели. Тези опасения принуждават Съвета за сигурност на ООН да наложи санкции срещу страната и на определени компании, свързани с тази програма, като по този начин да се задълбочава икономическата изолация на Иран на международната сцена. Директорът на Националното разузнаване на САЩ заяви през февруари 2009 г., че Иран не би бил в състояние да се сдобие с ядрено оръжие до 2013 г. в случай, че реши да разработи такова.

Въоръжените сили на Иран се състоят от Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и Корпус на Ислямската революционна гвардия с обща численост около 545 000 души, както и сили от резерва 350 000 резерв сила, което представлява редовна военна сила от 900 000 души. Към тях се прибавя и въоръжена паравоенна милиция, наречена „Басидж“, която включва около 90 000 униформени войници в състава на революционната гвардия и до 11 милиона мъже и жени членове на организацията из цялата страна. Иран има способността бързо да мобилизира 1 000 000 души. ​​През 2007, военните разходи на Иран са в размер на 2,6% от БВП или $ 102 на глава от населението, най-ниската цифра от всички нации в Персийския залив. Военната доктрина на страната се основава на възпирането.

За да преодолее чуждестранното оръжейно ембарго, от иранската революция насам страната е разработила свой собствен военнопромишлен комплекс, произвеждащ танкове, бронетранспортьори, управляеми ракети, подводници, военни кораби, ракетни разрушители, радарни системи, хеликоптери и изтребители. През последните години, официалните новини подчертават разработването на ракети като Хуут, Коусар, Зелзал, Фатех-110, Шахаб-3 и Саджджил, както и богата гама от безпилотни летателни апарати. Фаджр-3 към момента е най-усъвършенствата балистична ракета на Иран, способна да носи до три отделни бойни глави на разстояние 2500 километра.

Икономика

Стоманодобивният комбинат "Фулад Мобаракех" в Исфахан

Иранската икономика е 18-тата най-голяма в света по отношение на Брутен вътрешен продукт (ППС). Тя представлява съвкупност от централно планиране, държавно притежание на петролни и други стратегически предприятия, селско стопанство и малки частни предприятия в областта на търговията и услугите. Стопанската инфраструктура постепенно се подобрява в последните години, но продължава да страда от висока инфлация и безработица. В началото на 21 век секторът на услугите продължава да има най-голям принос към формирането на БВП, следван от промишлеността (добив и производства) и земеделието. През 2006 година 45% от държавния бюджет се попълва от петролни и газови приходи, а 31% от данъци и такси. ООН класифицира иранската икономика като полуразвита. Иран се надява да привлече милиарди долари от чуждестранни инвеститори чрез създаване на по-покровителствен инвестиционен климат (т.е., намаляване на ограниченията и митата по вноса, създавайки свободни търговски зони).

Риялът е иранската официална валута. Големият петролен пазар през 1996 помогна при финансовите затруднения на Иран и позволи на Техеран да плати своевременно дълговите сметки. Финансовата ситуация в Иран се затяга през 1997 г., заради ниските цени на петрола. Последващото повишаване на цената на петрола през 1999/2000 позволи на Иран да си поеме въздух. Иранските бюджетни дефицити са хроничен проблем, до известна степен поради високите държавни субсидии -- общо около $4,7 милиарда на година -- включително хранителни продукти и особено бензин.

Обслужващия сектор изглежда има най-големия дългосрочен растеж от гледна точка на неговия дял в БНП, но секторът продължава да е непостоянен. Държавната инвестиция подпомага земеделието, обаче, с либерализация на продукцията и разрастване на износните пазари. Обширните напоителни проекти, заедно с по-обширната продукция на износни земеделски продукти като фурми, цветя и шамфъстък, породиха най-бързия икономически ръст в Иран през 90-те години. Земеделието продължава да бъде един от най-големите работодатели - 22% от всички работни места според статистическо преброяване през 1991.

Енергиен сектор

Иран е вторият най-голям петролен производител на ОПЕК и държи 10% от световните петролни запаси (на трето място по запаси). Иран също така има вторите най-големи запаси от природен газ в света (след Русия) и има потенциала да се превърне в енергийна суперсила. Въпреки това през 2005 година Иран внася рафинирани горива на стойност $4 милиарда заради контрабанда и неефективно разпределяне на вътрешния пазар. Петролната индустрия произвежда средно 4 милиона барела (640 000 m³/ден) през 2005, сравнено с 6 милиона барела на ден през 1974 година. Промишлената инфраструктура става все по-неефективна заради остаряване.

Към 2004 година голяма част от газовите запаси на Иран остават неразработени. Около 75% от електроенергията, произвеждана в страната (33 000 мегавата мощности), идва от електроцентрали, работещи с природен газ. Останалите 18% идват от нефт, и около 7% — от ВЕЦ. Иран строи също така слънчеви, вятърни и геотермални електроцентрали.

Бързият растеж на населението и икономиката са причина потреблението на електроенергия да се увеличава средно с 8% на година. Правителството се стреми да задоволява тези нужди чрез строителството на нови газови ТЕЦ, както и на АЕЦ. Първата атомна електроцентрала в Иран и Близкия изток — АЕЦ Бушер, е официално открита през август 2010 година и е включена към националната електропреносна мрежа през 2011.

Култура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

• Списък на иранци
• Иранска музика
• Най-висока степен на образование в Иран
• Списък на университетите в Иран
• Исляма в Иран
• Иранската архитектура

Вижте още

• Комуникации в Иран
• Иранска ядрена програма
• Транспорт в Иран
• Бяла революция

Външни препратки

• ((fa))((en)) Президентсво на Иран
• ((fa))((en)) http://iran.ir - правителсвен информационен портал
• ((en)) http://www.dmoz.org/Regional/Middle_East/Iran/