Монголска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монголска империя
(1206-1368)
Mongol Empire map.gif
География и население
Площ до 33 000 000 km²
Столица Аварга
Каракорум
Пекин
Официална религия Тенгризъм, по-късно будизъм, християнство и ислям
Население (пребр.) до 100 000 000
Управление
Форма Изборна монархия
Велики ханове Чингис хан (1206-1227)
Кубилай хан (1260-1294)
Тогон Темур (1333-1370)
и други
История
Икономика
На територията на днешните държави:

Монголската империя (на монголски: Монголын Эзэнт Гүрэн Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е най-голямата държава в историята на света. Възникнала в Централна Азия, при своето най-голямо разширение тя включва в състава си територии от Корейския полуостров до Източна Европа и от Сибир до Индийския субконтинент и Югоизточна Азия. По това време Монголската империя обхваща повече от 33 000 000 km²[1] или 22% от цялата суша на Земята с население, надхвърлящо 100 милиона души.

Монголската империя възниква с обединението на монголските и тюркски народи от днешна Монголия под водачеството на Чингис хан, който през 1206 година се обявява за владетел на всички монголци. При неговото управление и това на наследниците му държавата се разраства бързо след поредица от нападателни войни във всички посоки.[2][3][4] По време на своето съществуване Монголската империя улеснява културния обмен и търговията между отдалечени части на Евразия, попаднали в границите на една и съща държава.

През 60-те години на 13 век Монголската империя започва постепенно да се разпада в резултат на династични спорове между внуците на Чингис хан. Различни наследници контролират няколко обширни обособени области, а властта на великия хан над тях става символична. Своето най-голямо териториално разширение Монголската империя получава след завладяването от Кубилай хан на Южен Китай, управляван от династията Сун. В края на века от империята се отделят три независими държави - Златната орда на северозапад, Илханата в Близкия Изток и Чагатайското ханство в западната част на Централна Азия. Великите ханове продължават да контролират първоначалните монголски земи, както и Китай, където управляват като династията Юан.[5] Краят на Монголската империя идва през 1368 година, когато китайците отстраняват династията Юан.

История[редактиране | edit source]

Хамаг Монгол[редактиране | edit source]

Областта около Монголия, Манджурия и северен Китай е контролирана от династията Ляо още от десети век. През 1125 г. династията Дзин, основана от джурчените, сваля династията Ляо и се опитва да получи контрол над бившите територии на Ляо в Монголия. Владетелите от династията Дзин успешно се противопоставят на конфедерацията Хамаг Монгол, предвождана от Хабул хан, пра-прадядо на Темуджин. Монголското плато е окупирано то пет силни племенни съюзи: Кереити, Хамаг Монгол, Наймани, Меркити и Татари. Императорите Дзин, следвайки максимата „Разделяй и владей.“, насърчават споровете между племената, особено между татарите и монголците, с цел да разсейват племената с техните си битки и да ги държат настрана. Наследникът на Хабул е Амбагай хан, който е предаден от татарите на джурчените и екзекутиран. Монголците отвръщат чрез набези по границата, които довеждат до неуспешна контраатака на джурчените през 1143 г. През 1147 г. Дзин донякъде променят своята политика, подписват мирен договор с монголците и отстъпват редица крепости. Монголците продължават атаките си над татарите за да отмъстят за смъртта на своя хан, започвайки дълъг период на активни военни действия. Армиите на Дзин и татарите побеждават монголците през 1161 г.[6]

Чингис хан[редактиране | edit source]

Познат през детството си като Темуджин, Чингис хан е син на монголски владетел. Детството му е трудно. Когато жена му Бьорте е отвлечена от вражеско племе, той обединява враждуващите монголско-тюркски племена чрез политическа манипулация и военна сила. Най-силните му съюзници са приятеля на баща му вожда на кераитите Ван хан Тогрул и кръвният му брат от детството Джамука от клана Джадран. С тяхната помощ Темуджин побеждава меркитите, спасява жена си Бьорте и след това побеждава найманите и татарите.[7]

Темуджин забранява грабежите и изнасилването на враговете без разрешение и прилага политика на подялба на плячката с монголските воини и техните семейства вместо да дава всичко на аристократите.[8] Така той задържа позицията си като хан. Тази политика му довежда конфликт с чичовците му, които също са законни наследници на трона и смятат Темуджи за нахален узурпатор. Този спор се пренася и при генералите му и другите му помощници и някои от досегашните му съюзници преустановяват своята преданост. Това довежда до война, но Темуджин и войските, които му остават верни, печелят и от 1203 г. до 1205 г. унищожава всички вражески племена. През 1206 г. Тежуджин е коронова като хаган на Великата монголска нация на курултай (общо събрание). Именно там той приема титлата Чингис хан (универсален лидер) вместо някое от старите племенни титли като Гур хан или Таянг хан с което отбелязва създаването на Монголската империя.[7]

Чингис хан прави много нововъведения в организацията на армията. Разделя я на десетични подраздели — арбати (10 души), зууни (100), мянгани (1 000) и тумени (10 000).[9] Създадена е имперска гвардия и е разделена на дневна и нощна гвардия. Награждава тези, които са лоялни към него, и ги поставя на по-високи позиции като ръководители на армейски отряди и домакинства, въпреки че много от съюзниците му са от кланове с нисък ранг. В сравнение с отрядите, които дава на своите съюзници, тези, които раздава на своето семейство, са много малко на брой. Създава нов закон, Яса, и записва всичко свързано с всекидневния живот и политиката на номадите по това време. Забранява продажбата на жени, кражбата на чужда собственост и ловът на животни през размножителния им период.[10]

Той назначава осиновения си брат Шиги-Кутуг за върховен съдия и му поръчва да поддържа регистри на империята. В допълнение към законите относно семейството, храната и армията, Чингис хан постановява религиозна свобода и подкрепя вътрешната и международната търговия. Освобождава бедните и свещениците от данъци.[11] Така мюсюлманите, будистите и християните от Манджурия, северен Китай, Индия и Иран се присъединяват към силите на Чингис хан преди завоеванията му. Той също насърчава грамотността и приема уйгурската азбука, която в последствия ще се превърне в уйгурско-монголската азбука.

Чингис хан бързо влиза в конфликт с династията Дзин и западната Ся в северен Китай. На запад в следствие на провокацията на Хорезъм, той се разпростира в централна Азия като унищожава Трансоксиана и източен Иран, след което осъществява набези по Киевската Рус и Кавказ.[7]

Преди смъртта си, Чингис хан разпределя империята между синовете и роднините си, като така прави Монголската империя обща собственост а цялото имперско семейство, което заедно с аристокрацията представлява господарската класа.[12]

Разцвет на империята[редактиране | edit source]

Угедей хан (1186-1241), син и наследник на Чингис хан

Когато Чингис хан умира през 1227 година, Монголската империя достига от Тихия океан до Каспийско море - два пъти по-голяма от някогашните Римска империя и Арабски халифат. Въпреки това империята достига най-голямото си териториално разширение при неговите непосредствени наследници. Чингис хан определя за свой наследник третия си син Угедей, който след кратко регентство на по-малкия му брат Толуй през 1229 година е избран от курултая за велик хан.[13]

Сред първите стъпки на Угедей е изпращането на войски, които да подчинят Волжка България, башкирите и останалите народи в подвластните на куманите степи на запад.[14] На изток армията на Угедей възстановява монголската власт в Манджурия, разгромявайки водните татари и краткотрайното царство на Пусиен Уанну. През 1230 година Угедей хан лично повежда армията срещу династията Дзин в Китай и през 1232 година опитният военачалник Субетей превзема тяхната столица Кайфън.[15]

През 1234 година три армии, командвани от синовете на великия хан Кочу и Котен и от тангутския военачалник Чаган, навлизат и в южен Китай, където със съдействието на династията Сун унищожават последните сили на Дзин.[16][17] Междувременно на запад военачалникът Чормаган подчинява Хорезъм, а зависимите от него държавици в южен Иран сами приемат властта на монголците.[18][19] На изток са предприети няколко похода в Корея, но опитите на Угедей хан да подчини полуострова не постигат успех. Владетелят на Корьо Kочонг първоначално се подчинява на монголците, но след това избива пратениците на великия хан и премества столицата си на труднодостъпния остров Кангхуа.[20] По това време Угедей хан установява столицата на разрастващата се империя в Каракорум.[21]

През втората половина на 30-те години монголските армии в южен Китай се обръщат срещу династията Сун, доситигайки до река Яндзъ и Съчуан, но не се укрепяват в тази територия. След смъртта на сина на Угедей Кочу монголците се изтеглят от южен Китай. Малко по-късно неговият брат Котен напада Тибет.[7]

Битката при Легница, илюстрация в европейски ръкопис от 14 век

В Източна Европа Бату хан, друг внук на Чингис хан, завладява Волжка България и подчинява куманите, башкирите, мордовците и чувашите. През 1237 година монголците достигат до първото руско княжество по пътя си, Рязанското, като след тридневна обсада превземат Рязан и избиват жителите му. В началото на следващата година те разгромяват великия княз на Владимир-Суздал Юрий II в битката при река Сит, след което унищожават Алания северно от Кавказ. До 1240 година княжествата на някогашната Киевска Рус приемат властта на монголците, а съвместните действия на Бату хан от север и Чормаган от юг подчиняват и Грузия.[22] Въпреки военните успехи, напрежението между потомците на Чингис хан се засилва. Отношенията на Бату хан с най-големия син на Угедей Гуюк и с любимия внук на Чингис хан Бури стават все по-лоши, макар че се държат под контрол от властта на Угедей.

По това време монголците достигат до Индия, като временно отнемат от Делхийския султанат Уч, Лахор и Мултан и навлизат в Кашмир, но не след дълго са отблъснати. На изток Угедей сключва мир и установява съюзни отношения с Корьо, скрепени с династични бракове.[23][24]

Настъплението в Европа продължава с походи в Полша, Унгария и Трансилвания. През 1241 година коалиция от европейски държави успява да нанесе поражение на едно монголско подразделение в битката при Легница, но инициативата остава в монголски ръце и те успешно разграбват голяма част от Централна Европа.[25][26] В края на годината вестите за смъртта на Угедей хан достигат до Европа и Бату хан прекратява похода си заминавайки на изток,[27][28] където трябва да участва в курултая за избор на нов велик хан.[29]

Дезинтеграция[редактиране | edit source]

Повторна стабилизация[редактиране | edit source]

Краят на империята[редактиране | edit source]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Армия[редактиране | edit source]

Военната организация на Монголската империя е проста, но ефективна. Тя се базира на по-стара десетична система, известна при иранските народи още от времето на Ахеменидите. Армията се състои от арбати по 10 души, като всеки 10 арбата образуват зуут от 100 души, 10 зуута - мянган от 1000 души, а 10 мянгана - тумен от 10 000 души. Синовете на хана и други доверени членове на семейството и клана заемат ръководни постове и налагат сурово обучение и дисциплина. Сред самите монголци всички мъже на възраст от 15 до 60 години, успели да преминат процеса на обучение, могат да бъдат мобилизирани, което се смята за чест в рамките на местните традиции.

Дисциплината на монголските войници ги отличава силно на фона на тогавашната военна практика. Основните цели при обучението, организацията и екипировката на войските са мобилността и бързината. По тази причина монголските войници са с много по-леки защитни брони от повечето си противници. В допълнение към това военните части могат да действат и независимо от обоза, снабдявайки се с местни ресурси и придвижвайки се значително по-бързо. Умелото използване на куриери дава възможност за поддържане на връзки през далечно разстояние между отделните части и между тях и командването.

Друго преимущество на монголците е способността им да преодоляват големи разстояния, дори по време на много тежки зими. Така те използват замръзналите реки като шосета, отвеждащи ги в големите градове по бреговете си. Колоните от конници могат да се разделят на по-малки групи и да се възползват от слабите места на противника или да се пресичат и да обграждат силните му точки. Тази смела и бърза нападателна тактика е първи пример за "светкавична война", която господства в продължение на векове във военното изкуство.

Големите военни походи на монголците са предшествани от внимателно планиране, разузнаване и събиране на чувствителна информация за противниковите територии и сили. Доброто планиране, организация и мобилност позволяват монголските армии да действат успешно на няколко фронта едновременно.

По време на битка монголските войски използват добре координирано съчетание на различни видове войски. Макар че са известни със своите конни стрелци, въоръжени с лъкове и стрели и защитени само с кожени шлемове, повече от половината монголска армия се състои от тежка конница, въоръжена с копия и мечове и защитена от кожени шлемове и нагръдници. Използват се и инженерни части — обсадни машини и ракети развалят вражеския строй, а за объркване на противника се използват димни завеси. Цялата монголска армия е конна и се придружава от резервни коне, които носят достатъчно припаси и техника, необходима за продължителни кампании.

За разлика от други мобилни армии, като тези на хунну и хуните, монголците усвояват обсадното изкуство. Те внимателно подбират занаятчии и талантливи офицери от завладените градове и с помощта на опитен китайски инженерен корпус изграждат требушети, катапулти и други машини, с които обсаждат успешно вражеските укрепления. Във военните си операции монголците използват също понтонни мостове и цели флотилии от речни лодки.

В тактиката на Чингис хан и като психологическо средство, и като характерна черта на тогавашната война играе терорът. Той рядко взема пленници и често избива наред войници и мирни жители в завладените градове. Славата му става толкова страховита, че противниците му често избират бягството пред това да се изправят срещу неговите "варварски орди".

Право и администрация[редактиране | edit source]

Монголската империя е уредена от правен код, създаден от Чингис хан, наречен Яса. Особено на закона е че хората с ранг споделят същите трудности като обикновените хора. Той също налага тежки наказания, например налага се смъртно наказание, ако яздещ войник следващ друг не вдигне нещата изпаднали от човека пред него. Наказания са наложени за изнасилвания и до някаква степен за убийство. Като цяло строгата дисциплина на Монголската империя я прави изключително безопасно и добре управлявана; европейските пътешественици са изумени от организацията и изключителната дисциплина на хората в рамките на Монголската империя.

Под Яса вождовете и генералите са избирани въз основа на заслуги. Религиозната толерантност е гарантирана, а кражбите и вандалствата на собствеността на мирното население е строго забранено.

Империята се управлява от недемократичен централно събрание (от типа на парламент), наречено Курултай, в което се срещат монголските вождове с Великия хан за да обсъждат вътрешната и външната политика. Курулатай също се свиква за избирането на нов Велик хан.

Чингис е много толерантен към другите религии и никога не преследва хора на религиозна основа. Това и свързано с тяхната култура и прогресивна мисъл. Някой историци от 20-ти век смятат, че това е добра военна тактика: в случая когато той е във война с султан Мохамед от Хорезъм, другите мюсюлмански лидери не се включват във войната, защото я смятат за нерелигиозен конфликт между двама души.

Из цялата империя са създадени търговски пътища и обширна пощенска система. Много търговци, пратеници и пътници от Китай, Близкия изток и Европа я използват. Чингиз хан създава национален печат, насърчава използването на писмена азбука в Монголия и освобождава от такси учителите, адвокатите и художниците, въпреки че таксите са тежки за останалите поданици.

В същото време всяка съпротива срещу монголското управление се посреща с голямо колективно наказание. Градове са разрушавани техните обитатели изклани, ако дръзнат да се съпротивят на монголските заповеди.

Административни подразделения[редактиране | edit source]

Религия[редактиране | edit source]

Монголците са толерантни към повечето религии и обикновено подкрепят по няколко едновременно. По времето на Чингис хан всяка религия намира нови вярващи, от будизъма до християнството и от манихейството до ислямът. За да избегне съперничеството, Чингис хан създава институция, която гарантира пълна религиозна свобода, въпреки че самият той изповядва религията шаманизъм. Под неговата администрация, всички религиозни лидери са освободи от такси и обществена служба.[30] Монголските императори организират състезания по религиозен дебат между свещениците пред голяма публика.

Първоначално има малко официални места за поклонение поради номадския начин на живот. Въпреки това по времето на Угедей няколко проекта за сгради са започнати в Каракорум. Освен палатите, Угедей построява къщи за поклонение за будистите, мюсюлманите, християните и даоистите. Основните религии по това време са шаманизма, тенгризма и будизма, въпреки че жената на Угедей е християнка.[31] По-късно три от четирите основни ханства приемат исляма пред другите религии.[32][33]

Пощенска система[редактиране | edit source]

Монголската империя има гениална и ефективна пощенска система за времето си, често наричана от историците „Ям“, която представлява система от богато обзаведени и добре охранявани пунктове из цялата Монголска империя. Пощальоните, които често пътуват по 40 км от една станция до друга, или получават отпочинал кон, или предават пощата на друг ездач, с цел да се гарантира възможно най-бързата доставка. Монголските ездачи редово преминават по 200 км на ден.

Чингиз и неговият наследник Угедей построяват голяма пътна система. След коронясването си Угедей организира пътната система като кара Чагатайското ханство и Златата орда да свържат пътищата в западните части на империята.[34] За да намали натиска на домакинствата, той създава пунктове с къщи на всеки 40 км. Хората със специални документи (паиза) могат да спират там за да сменят коня си и за получат дажби. Тези които имат военни документи могат да използват ям и без паиза. Когато Великият хан умира в Каракорум, новината достига до монголските войски в Централна Европа за 4–6 седмици благодарение на Ям.[27]

Кубилай хан, създателят на династията Юан,създава специални пунктове за висшите служители, както и обикновени такива, които имат общежития. По време на управлението му комуникационната система на Юан се състои от около 1 400 пощенски станции, които използват 50 000 коне, 8 400 волове, 6 700 мулета, 4 000 каруци и 6 000 лодки. В Манджурия и южен Сибир монголците все още използват кучешки впряг за пощенската система. В Илханат Газан възстановява западналата пощенска система в Близкия Изток в ограничен мащаб. Построява няколко хотела и постановява, че само имперските пратеници могат да получават заплата.

Стопанство[редактиране | edit source]

Васални и трибутарни държави[редактиране | edit source]

Наследство[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Finlay, Robert. The Pilgrim Art: Cultures of Porcelain in World History. University of California Press, 2010. ISBN 9780520244689. с. 151.
  2. ((en)) Diamond, Jared M.. Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies. W. W. Norton & Company, 1999. ISBN 978-0393317558. с. 367.
  3. ((en)) Wright, David Curtis. The History of China. Greenwood Press, 2001. ISBN 978-0313309403. с. 84.
  4. ((en)) Yap, Yong и др. The Early Civilization of China. Weidenfeld & Nicolson, 1975. ISBN 978-0297769910. с. 223.
  5. ((en)) Franke, Herbert и др. The Cambridge History of China Vol. 6: Alien Regimes and Border States, 907–1368. Cambridge University Press, 1994. ISBN 9780521243315. с. 413.
  6. ((en)) Barfield, Thomas Jefferson. The perilous frontier: nomadic empires and China. Blackwell, 1992. ISBN 978-1-55786-324-9. с. 184.
  7. а б в г Morgan 2007, с. 49-73.
  8. Riasanovsky. Fundamental Principles of Mongol law. с. 83.
  9. ((en)) Ratchnevsky, Paul. Genghis Khan: his life and legacy. Wiley-Blackwell, 1993. ISBN 8780631189497. с. 191.
  10. Тайна история на монголите, с. 203
  11. ((en)) Vladimortsov, Boris. The life of Chingis Khan. B. Blom, 1969. с. 74.
  12. Weatherford 2004, с. 99-101.
  13. Man 2004, с. 288.
  14. Saunders 2001, с. 81.
  15. Atwood 2004, с. 277.
  16. Rossabi 1983, с. 221.
  17. Atwood 2004, с. 509.
  18. May 1996, с. 29.
  19. Amitai-Preiss 1995.
  20. Grousset 1970, с. 259.
  21. Burgan 2005, с. 22.
  22. May 1996, с. 32.
  23. Atwood 2004, с. 297.
  24. Henthorn 1963.
  25. Weatherford 2004, с. 157.
  26. Howorth 1965, с. 55-62.
  27. а б Weatherford 2004, с. 158.
  28. Paris 1852, с. 348.
  29. Morgan 2007, с. 104.
  30. Weatherford 2004, с. 69.
  31. Weatherford 2004, с. 135.
  32. Ezzati. The spread of Islam: the contributing factors. с. 274.
  33. Bukharaev. Islam in Russia: the four seasons. с. 145.
  34. Тайна история на монголите
Цитирани източници
  • ((en)) Amitai-Preiss, Reuven. Mongols and Mamluks: The Mamluk-Ilkhanid War, 1260–1281. Cambridge, UK; New York, USA, Cambridge University Press, 1995. ISBN 978-0-521-46226-6.
  • ((en)) Atwood, Christopher P. Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire. New York, USA, Facts on File, Inc., 2004. ISBN 0-8160-4671-9.
  • ((en)) Burgan, Michael. Empire of the Mongols. New York, USA, Infobase Publishing, 2005. ISBN 978-1-4381-0318-1.
  • ((en)) Grousset. The Empire of the Steppes: a History of Central Asia. New Brunswick, New Jersey, USA, Rutgers University Press, 1970.
  • ((en)) Henthorn, William E.. Korea: the Mongol invasions. E.J. Brill, 1963.
  • ((en)) Howorth, Henry H. History of the Mongols from the 9th to the 19th Century: Part I: The Mongols Proper and the Kalmuks. New York, USA, Burt Frankin, 1965, [1876].
  • ((en)) Man, John. Genghis Khan: Life, death and resurrection. New York, USA, Thomas Dunne Books, 2004. ISBN 978-0-312-36624-7.
  • ((en)) May, Timothy May. Chormaqan Noyan: The First Mongol Military Governor in the Middle East. Indiana University, 1996.
  • ((en)) Morgan, David. The Mongols. 2nd. Malden, Massachusetts, USA; Oxford, UK; Carlton, Victoria, Australia, Blackwell Publishing, 2007. ISBN 978-1-4051-3539-9.<
  • ((en)) Paris, Matthew. Matthew Paris's English history, from 1235 to 1273, tr. by J.A. Giles. 1852.
  • ((en)) Rossabi, Morris. China among equals: the Middle Kingdom and its neighbors, 10th-14th centuries. Berkeley, California, USA, University of California Press, 1983. ISBN 0-520-04383-9.
  • ((en)) Saunders, John Joseph. The history of the Mongol conquests. Philadelphia, Pennsylvania, USA, University of Pennsylvania Press, 2001. ISBN 978-0-8122-1766-7.
  • ((en)) Weatherford, Jack. Genghis Khan and the Making of the Modern World. New York, USA, Three Rivers Press, 2004. ISBN 0-609-80964-4.

Външни препратки[редактиране | edit source]