Яндзъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яндзъ
Cn1202-03.jpg
Първият завой на Яндзъ около Шигу (石鼓), Юнан, където реката сменя течението си от юг на север.
Yangtze River Map.png
Течение на река Яндзъ в Китай
Общи сведения
Местоположение Китай
Дължина 6300 km
Водосборен басейн 1 808 500 km²
Отток 30 166 m³/s
Начало
Място Кунлуншан
Надм. височина 5042 m
Устие
Място Източнокитайско море
Яндзъ в Общомедия

Яндзъ (на традиционен китайски: 長江, опростен китайски: 长江, пинин: Cháng Jiāng или Yangzi), но срещана още като Яндзъдзян или Синя река е най-голямата река в Китай, най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6 300 km (3 915 мили), извира от Тибетската планинска земя - Цинхай-тибетското плато, разположено на 5 000 м надморска височина и се влива с делта в Източнокитайското море на изток. Яндзъ оформя основният плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ̀и се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света - „Три клисури[1][2]. Участък от река Яндзъ, преминаващ през провинция Юнан е включен в Списъка на ЮНЕСКО, като природно наследство под името Три успоредни реки. Поради дължината и размера на водосборния ̀и басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икономическо значение за Китай. Предполага се, че по долината на реката е възникнала древна китайска цивилизация, създала ботата култура.

География[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на Яндзъ.

Река Яндзъ извира от Кунлуншан в Тибет. В началото си тя тече на изток през Цинхай, след което продължава пътя си на югоизток по границата на Съчуан и Тибет до достигането на провинция Юнан. При достигането на тази точка, реката е разположена на надморска височина от около 1000 м, което е значителен спад в сравнение с извора – около 5000 м. Непосредствено до град Шигу, реката прави първия от поредица големи завои, водещи до резки промени в посоката на течение. Постепенно Яндзъ достига до надморска височина от около 300 м при Ибин, провинция Съчуан. Надолу по течението от тази точка в т.нар. Съчуанска котловина, в реката се вливат няколко изключително пълноводни притоци, което значително увеличава дебита на Яндзъ. Реката преминава през Чунцин (192 м надморска височина) и навлиза в провинция Хубей. В този участък от реката се разполага и язовира „Три клисури“. Първият голям град след язовирната стена е Ичан. Река Яндзъ продължава пътя си, като в нея се вливат огромно количество езера, правещи я по-пълноводна. Край Ухан, в реката се влива и най-големият ̀и приток – река Ханшуй, носещ води от Шънси в северната част на страната. Надолу по течението — в най-северната точка на провинция Дзянси, в река Яндзъ се влива и най-голямото сладководно езеро в Китай - Поянху. Реката продължава течението си в провинциите Анхуей и Дзянсу. В последните няколко километра Яндзъ преминава покрай Шанхай, където посредством огромна делта се влива в Източнокитайско море.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Ферибот, пътуващ на юг, близо до Нантун.

Реката Яндзъ се влива в Източнокитайско море поради което последните хиляда километра от делтата са използвани за транспорт на океански товари, още преди построяването на язовирната стена „Три клисури“. От юни 2003 година, строежът на язовирната стена на реката е започнат, при което целенасочено се наводняват части от Чунцин, а по късно и други градове в страната, като част от проекта. Тъй като Три клисури е най-мащабния енергиен и напоителен проект в света, влиянието му върху китайската икономика е огромно. Поддръжниците на проекта, твърдят, че язовирната стена предпазва месното население от наводнения, като предлага транспорт и най-вече електричество в региона, дори на цената на целенасочено и перманентно наводняване на няколко съществуващи града (включително и редица антични архитектурни паметници). Противниците на строежа сочат, че наводненията по протежение на Яндзъ са три типа – в долните течения на реката, в горните течения и по цялата дължина, като „Три клисури“ утежнява наводненията в горните течения и няма почти никакъв ефект върху наводненията по долните течения.

От двете страни на река Яндзъ в различни региони се разполагат множество металургични, химически, енергийни, машиностроителни и промишлени предприятия, включително и високотехнологични заводи. Тези предприятия са от съществено значение за икономическото развитие на региона и Китай като цяло, поради което реката се превръща в естествена връзка между провинциите и съответните индустрии. Реката е и основна транспортна артерия, свързваща вътрешноконтиненталните части на Китай с бреговата ивица.

Яндзъ е една от най-оживените водни пътища, като трафика на товари през 2005 достига 795 милиона тона [3][4]. По реката се правят и екскурзионни пътувания, продължаващи до няколко дни, особено към язовирната стена „Три клисури“ - част от проектите свързани с развитие на туризма в Китай.

Наводненията по протежението на река Яндзъ представляват сериозен проблем. Дъждовният сезон в Китай е от май до юни, в южните части на реката, а в северните – от юли до август. Огромната речна система се оводнява от север и от юг, което е причина сезонът на наводненията да е практически от май до август. Тъй като повечето градове и села около реката са гъсто населени, наводненията на Яндзъ са причина за огромни човешки жертви. Последното голямо наводнение е от 1998, но най-смъртоносни са наводненията от 1954 година (30 000 загинали души), от 1911 година (100 000 загинали души), от 1931 година (145 000 загинали души) и от 1935 година (142 000 загинали души).

Реката Яндзъ е изключително замърсена, особено в провинция Хубей.

История[редактиране | редактиране на кода]

Река Яндзъ е важна за Китай, не само от икономическа но и от историческа и културна гледна точка. Документирана е човешка активност около района на язовира „Три клисури“, датирана от преди около 27 хиляди години. Тази активност поражда редица дискусии за произхода на китайците [5].

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Язовири[редактиране | редактиране на кода]

По протежение на река Яндзъ са изграздени два язовира.

  • язовир „Гъджоуба“ - изграден в периода 1970 - 1988 година в западните предградия на Ичан, провинция Хубей. Изграден е за производство на енергия.
  • язовир „Три клисури“ - това е най-големият язовир в света, разположен в близост до град Ичан, провинция Хубей. Притежава огромна язовирна стена, която е завършена и пусната в действие през 2008 г. Язовирът е предназначен за проиводството на електроенергия, като това става без прекъсване на транспортния поток — има изграден корабоподемник.

Започнат е и проект за трети язовир в горните течения на Яндзъ. Строежът е спрян през 2005 година от китайското правителство, поради недостатъчното данни за ефета на проекта върху околната среда.

Мостове и тунели[редактиране | редактиране на кода]

Плувец в мътните води на Яндзъ край Ухан

До 1957 г., по цялото протежение на реката от от Ибин до Шанхай, няма никаки мостове. В течение на няколко хилядолетия единственият способ за преминаване през Яндзъ са лодките или фериботите. В редица случаи подобно пътешествие може да бъде доста опасно; за това свидетелства катастрофата на ферибота „Джунанлун“ на 15 октомври 1945 г., в която загиват над 800 души.

По такъв начин, в течение на дълъг период от време реката се явява сериозна географска бариера, разделяща северен и южен Китай. През първата половина на 20 век пасажерите по железопътните линии от Пекин до Гуанджоу или Шанхай, е трябвало да слизат от влака, пресекат Яндзъ с ферибот и после отново да се качат на влак.

След образуването на Китайската Народна република през 1949 г., съветски инженери оказват помощ за проектирането и строителството на комбиниран мост при град Ухан с разделено железопътно и автомобилно движение. Строителството трае от 1955 до 1957 г. Това съоръжение е първият мост през реката. Вторият мост през Яндзъ, железопътен, е построен нагоре по течението, в Чунцин, през 1959 г. В долното течение по-късно е построен още един комбиниран мост — в Нанкин; като неговото строителство е завършено през 1968 г., вече без чуждестранно съдействие. Освен тях, през (1971 и 1980 г. са построени други два железопътно-автомобилни моста — съответно в Джичъне и Чунцин.

Процесът на строителство на нови мостове се забавя през 1980-те години и е възобновен десетилетие по-късно. До началото на 21 век е завършен моста в Дзюдзян (1992 г.), както и втория мост в Ухан. Към 2005 г. Яндзъ е пресечена общо от 56 моста и един тунел. През реката преминават някои от най-дългите висящи и вантови мостове в света: в Дзянин (1385 m, открит през 1999 г.), в Жунян (1490 m, 2005 г.), в Янло (1280 m, 2007 г.) и в Сутун (1088 m, 2008 г.). Активното строителство продължава и в следващите години: само при град Ухан реката е пресечена от общо шест моста и един тунел.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Яндзъ има около 700 притока. Най-големите от тях (с мястото си на вливане в Яндзъ) са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Three Gorges Dam, China : Image of the Day. // earthobservatory.nasa.gov. Посетен на 2009-11-03.
  2. International Rivers, Three Gorges Dam profile, Посетен на 3 август, 2009 г.
  3. Xinhua - English
  4. Xinhua – English
  5. Early Homo and associated artefacts from Asia

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]