Хуанхъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуанхъ
Lanzhou-rio-amarillo-d01.jpg
Река Хуанхъ при град Ланджоу
Дължина 5464 km
Разположение Флаг на Китай Китай
Извира от Баян Хар
34°29′31″ с. ш. 96°20′25″ и. д. / 34.491944° с. ш. 96.340278° и. д.
Надм. в-на на извора 4500 m
Влива се в Бохайски залив
37°44′00″ с. ш. 119°16′21″ и. д. / 37.733333° с. ш. 119.2725° и. д.
Ширина на устието 2 km
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 752 000 km²
Среден отток 2 571 m3/s
Yellowrivermap.jpg
Карта на басейна на река Хуанхъ

Хуанхъ (на китайски: 黃河, пинин: Huáng Hé, „Жълта река“) е втората по дължина река в Китай (след Яндзъ) и седмата най-дълга река в света. Дължината ѝ е 5464 km.[1] Извира от планината Баян Хар в западната провинция Цинхай, преминава през шест други провинции и два автономни региона и се влива в Бохайския залив на Жълто море. Размерът на водосборния басейн на реката е 1900 km от запад на изток и 1100 km от север на юг, а общата му площ е около 752 хиляди квадратни километра.

Хуанхъ понякога е наричана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече в пресичащата платото Ордос долина на река Уей, възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи. От друга страна, честите опустошителни наводнения и промени на течението, предизвикани от постоянното издигане на речното легло, понякога дори над нивото на околните полета, е дал на реката и прозвищата „Мъката на Китай“ и „Бичът за синовете на Хан“.[2]

Наименование[редактиране | edit source]

Ранната китайска литература споменава Хуанхъ като 河 (на старокитайски *C.gˤaj[3]), символ, който в съвременния китайски означава просто „река“. Първото споменаване на наименованието Хуанхъ (黃河; на старокитайски *N-kʷˤaŋ C.gˤaj[3]) е в хрониката „Ханшу“, съставена по времето на династията Хан (206 г. пр.н.е. - 9 г.). То означава „Жълта река“, което е свързано с постоянния цвят на водите на реката в нейното средно и долно течение, дължащо се на пренасяните от нея льосови наноси.

С цвета на реката преди преминаването ѝ през Льосовото плато е свързано нейното древно монголско наименование Черна река.[4] В съвременния монголски тя е наричана на монголски Хатан гол (Хатан гол, „Река царица“) във Вътрешна Монголия и Шар морон (Шар мөрөн, „Жълта река“) в Монголия. Тибетското име на реката, използвано в Цинхай, е Ма Чу (རྨ་ཆུ།, „Река на пауна“).

Топография[редактиране | edit source]

Хуанхъ в платата на Цинхай

Река Хуанхъ извира от планините Баян Хар в провинция Цинхай. След като напуска Тибетското плато, течението на реката последователно променя посоката си на североизток, изток и юг, заобикаляйки платото Ордос, след което реката тече на изток през Севернокитайската равнина, до вливането си в Бохайския залив.

Хуанхъ преминава през седем провинции и два автономни региона: Цинхай, Гансу, Нинся, Вътрешна Монголия, Шънси, Шанси, Хънан и Шандун. Най-големите градове по течението ѝ са Ланджоу, Инчуан, Ухай, Баотоу, Луоян, Джънджоу, Кайфън, Дзинан.

Течението на река Хуанхъ обикновено се разделя на три части, разделени условно от завоя около Ордос и навлизането в Севернокитайската равнина.

Горно течение[редактиране | edit source]

Язовир и водноелектрическа централа в пролома Людзя

Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град Тогтох на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472 km и площ на водосборния басейн 386 000 km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496 m при среден наклон 0,10%.

Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и Анемачен. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за Джалин и Ълин с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290 m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата Сандзянюен, който обхваща също изворите на двете други големи реки на Източна Азия - Яндзъ и Меконг.

Между проломите Лунян в Цинхай и Цинтун в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното легло е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на водноелектрически централи.

След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини Инчуан и Хътао, като по бреговете ѝ са разположени главно пустини и степи, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900 km и ширина 30-50 km, в миналото е била сред най-интензивно напояваните области по течението на Хуанхъ.

Средно течение[редактиране | edit source]

Водопадът Хукоу

Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и Джънджоу. Тя има дължина 1206 km, водосборна област с площ 344 000 km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890 m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.

Този участък на Хуанхъ пресича Льосовото плато, предизвиквайки значителна ерозия. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година - 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година - 920 kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки речното легло и създавайки известната „река над земята“.

От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад Хукоу.

Долно течение[редактиране | edit source]

Анимация от спътникови снимки на делтата на Хуанхъ в периода 1989-2009 г.

Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786 km. Тук реката тече през Севернокитайската равнина в посока изток-североизток към Бохайския залив, като в по-голямата си част е оградена с диги. Водосборният басейн на този участък е едва 23 000 km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река Хуай, а тези на север - в Хай. Общият пад на долното течение е 94 m при среден наклон 0,012%.

Наносите, извлечени от Льосовото плато, се отлагат по долното течение на Хуанхъ, издигайки речното легло. В продължение на 2000 години хората се борят със свързаните с този процес наводнения, като изграждат по бреговете на реката диги. С тяхна помощ в наши дни на много места речното легло е издигнато на няколко метра над окръжаващия го терен.

Хидрология[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

В културата[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Yellow River (Huang He) Delta, China, Asia. // geol.lsu.edu. geol.lsu.edu, 2011. Посетен на 2011-11-24.
  2. ((en)) Yardley, Jim. A Troubled River Mirrors China’s Path to Modernity. // nytimes.com. The New York Times, 2006. Посетен на 2011-11-24.
  3. а б ((en)) Baxter, Wm. H. и др. Old Chinese Reconstruction (PDF). // crlao.ehess.fr. crlao.ehess.fr, 2011. с. 41. Посетен на 2011-10-11.
  4. ((en)) Parker, Edward H. China, her history, diplomacy, and commerce, from the earliest times to the present day. New York, Dutton, 1917. с. 41.