Тибетски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тибетски език
བོད་སྐད་ [pʰøkɛʔ]
Страна Китай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан
Регион Тибет
Брой говорещи 6 150 000
Систематизация по Ethnologue
Официално положение
Кодове
ISO 639-1 bo
ISO 639-2 tib (B); bod (T)
ISO 639-3
adx
khg bod
adx
khg

Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’ е езикът, говорен в Тибет.

На тибетски език се говори в Тибетския автономен регион и някои други райони на КНР, а също в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Общият брой на говорещите на тибетски език е около 6 милиона човека.

Причислява се към тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

История[редактиране | edit source]

Възникването на литературния тибетски език се свързва с появяването на писменността (най-старият паметник е надписът в манастира Самие, 7 век) и проникването на будизма в Тибет. Литературният език се формира при преводите от каноническата литература на санскрит (превода Трипитака, 8 век). По-нататък получава развитие в богатото писмено наследство: историческо (съчиненията на Бутон Ринчендуб през 14 век), религиозно (Дзонкапа, 14-XV векове), художествено (стиховете на Миларепапрез 11-12 век, Далай-лама VI 16831706).

Съвременният литературен тибетски език е съхранил от древни времена традиционната орфография, като граматиката е изменена незначително, иновациите засягат предимно лексиката.