Тибетски автономен регион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тибетски автономен регион
西藏自治区
Xīzàng Zìzhìqū
Местоположение на Тибетски автономен регион на картата на Китай
Административна единица автономен регион
Административен център Лхаса
Най голям град Лхаса
Секретар на ККП Ян Чуантан
Губернатор Джампа Пхунтсок
Площ 1 228 400 km²
Население(2004) 2 740 000
Гъстота на населението 2,2 д/km²
Националности (2000) тибетци - 93%
китайци - 6%
хуейци - 0,3%
Префектури 7
Окръзи 73
Общини 692
ISO 3166-2 CN-54
Oфициална страница:
http://www.tibet.com

Тибетският автономен регион (на мандарин:西藏自治区; пинин:Xīzàng Zìzhìqū; тибетски:བོད་རང་སྐྱོང་ལྗོངས་) или само Тибет (на мандарин: 西藏; пинин: Xīzàng; тибетски: བོད་) e автономен регион в югозападната част на Китай, в историческата област Тибет. Административен център и най-голям град в региона е град Лхаса.

В КНР Тибетският автономен регион се нарича просто Сидзан (Тибет), тъй като регионът заема по-голямата част от историческата област Тибет. По данни от 2004 г. населението на тибетския автономния регион е 2,74 млн. души (31-во място сред китайските провинции).

История[редактиране | edit source]

До 1959 г. сегашният автономен китайски регион, както и някои райони на съседните китайски провинции Юнан, Цинхай, Сичуан и Гансу са управлявани от тибетското правителство начело с Далай Лама. Според тибетското правителство в изгнание през този период тези териториите на Тибет са представлявали независима държава, а според Китайската народна република и Република Китай тибетската държава представлява самоуправляващ се китайски регион. През 1949 година, след победата на ККП над Гоминдана в гражданската война, новото правителство на Мао Дзъдун обявява, че Тибет е част от Китай. През 1950 година китайската войска навлиза в Източен Тибет и така фактически страната бива окупирана и присъединена към КНР. По време на окупацията в Тибет са убити 1 000 000 души, разрушени са 6 000 манастира.

География[редактиране | edit source]

Тибетският автономен регион заема площ от 1 228 400 км² (2-ро място сред китайските провинции) и е разположен в Цинхай-Тибетското плато, който е най-високата планинска верига на Земята. На юг Тибетския автономен регион се намират склоновете на Хималаите, а на границата с Непал — връх Еверест. Средната надморска височина в тибетския регион е 4 572 м.

Тибетският автономен регион граничи с китайските провинции Юнан, Цинхай, Съчуан, Синдзян-уйгурския автономен регион, Индия, Кашмир, Непал и Бутан.

Административно деление[редактиране | edit source]

Тибетският автономен регион в административно отношение се дели на 1 градска префектура - Лхаса, 6 префектури, 1 град-окръг и 78 окръга.

Икономика[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Дворецът "Потала" в столицата Лхаса

Тибетският автномен регион е рядко населен и има най-ниската гъстота на населението сред всички китайски провинции. Този факт се обяснява с високопланинския характер на региона и високата средна надморска височина.

По-голямата част от населението са тибетци, изповядващи тибетския будизъм и религията бон. Китайците, които са имигранти от останалите части на КНР, представляват около 6% от населението. Наблюдават се смесени бракове между двете общности.

Малка група от племената Монпа и лхоба населяват югоизточните части на Тибетския автономен регион. Те изповядват религия, представляваща смесица между тибетския будзъм и култ към духове.

Култура[редактиране | edit source]

Тибетците изповядват тибетски будизъм и религията бон. Тибетският език се отнася към тибетско-бирманската езикова група от сино-тибетското езиково семейство. След присъединяването на Тибет в състава на Китай официалния език e китайския, въпреки че тибетския език се използва за информация, а в началните училища обучението се извършва на тибетски с постепенен преход към китайски към по-горните класове.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници, отразяващи позицията на КНР[редактиране | edit source]

Източници, отразяващи позицията на тибетската опозиция[редактиране | edit source]

Политически неутрални източници[редактиране | edit source]

Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг