Хонконг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Хонконг
Hong Kong Special Administrative
Region of the People's Republic of China
中華人民共和國香港特別行政區
Специален административен
регион Хонконг
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава Китай
Координати 22°23′47.14″ с. ш. 114°06′34.19″ и. д. / 22.396428° с. ш. 114.109497° и. д.
Площ 1 108 km²
Официален език [[английски
китайски]]
Население 6 708 389 души (2008)
Плътност 6054 5 д./km²
Часова зона UTC+8
Телефонен код +852
Сайт http://www.gov.hk/

Хонконг (Китай)
Red pog.png
Хонконг
Хонконг отвисоко

Хонконг (на китайски: 香港, транскрипция от мандарин: Сянган) е специален административен район на Китай, бивша територия на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море. Включва остров Хонконг (още познат като Сянган), полуостров Коулун (Дзюлун) и 235 крайбрежни малки острова. Има площ 2905 km2, от които 1075 km2 са суша и 1830 km2 са морска акватория.

Населението наброява 6,6 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 98,8%, англичани – 0,6%, други – 0,6%. Официалните езици са английски и китайски.

Паричната единица е хонгконгският долар.

Хонконг се състои от 18 административни района, 9 от които са т. нар. Нови територии, 5 са на полуостров Коулун и 4 - на остров Хонконг. В областта има няколко големи града (най-големи са Коулун и Виктория), но те нямат официален административен статус, а са части от съответните райони.

География[редактиране | edit source]

Хонконг се намира в най-южната част на Китай, на 60 km източно от град Макао, който е разположен в насрещния край на делтата на Джудзян. От изток, юг и запад е ограден от Южнокитайско море, а на север река Шънджън го отделя от провинция Гуандун и близкия град Шънджън.

Територията на Хонконг е с площ 1104 km² и включва остров Хонконг, полуостров Коулун, Новите територии и над 200 малки острова, най-големият от които е Лантоу. От общата площ 1054 km² са суша, а 50 km² – вътрешни водоеми. Освен това Хонконг има претенции към териториални води на разстояние 5,6 km от брега.[1][2]

Тъй като по-голямата част от територията на Хонконг е заета от скали и планини със стръмни склонове, едва 25% от нея се използва интензивно, а около 40% от останалата площ е обособена в паркове и резервати.[3] Основните урбанизирани зони са на полуостров Коулун, в северния край на остров Хонконг и в разпръснати селища в Новите територии.[4] Най-високата точка е връх Даушан с надморска височина 957 m.[5] Крайбрежието на Хонконг е силно разчленено, с множество заливи и плажове.[6]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Хонконг е влажен субтропичен (Cwa по Кьопен). Лятото е горещо и влажно с периодични дъждове и бури и с преобладаващ пренос на горещи въздушни маси от югозапад. През този сезон са най-чести тайфуните, които понякога предизвикват наводнения и свличания на земни маси. В началото на зимата времето обикновено е слънчево, а към края ѝ - по-облачно, с възможност за студени северни ветрове.[7] Прохладната и суха зима продължава от декември до март. Есента е топла, слънчева и суха. Различните климати се дължат се на различната посока на вятъра, специфична за всеки сезон. Геологично земята под Хонконг е стабилна за последните един милион години. Флората и фауната на града са претърпели значителни промени, дължащи се на изменението на климата, повишаването на морското равнище и човешкото въздействие.

Обсерваторията на Хонконг е държавно учреждение, на което е възложена работата по съставяне на метеорологични прогнози, предупреждения за катаклизми и геофизични изследвания на територията на града.

Най-високата температура, измерена в цялата история на наблюденията ѝ в Хонконг[8], е 38 °C, а най-ниската — −4 °C. В същото време, най-високата и най-ниската температури, измерени от обсерваторията на Хонконг, съответно са 36,1 °C на 19 август 1900 г. и 18 август 1990 г., и 0,0 °C — на 18 януари 1893 г. Средната температура[9] през най-студения месец — януари, е 16,1 °C, а средната температура на най-топлия — юли, е 28,7 °C.

Хонконг е разположен малко по на юг от Тропика на Рака, приблизително на такава географска ширина като Хавана, Мека, Калкута.


Климатични данни за Хонконг
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 26,9 28,3 30,1 33,4 35,5 35,6 35,7 36,1 35,2 34,3 31,8 28,7 36,1
Средни максимални температури (°C) 18,6 18,9 21,4 25,0 28,4 30,2 31,4 31,1 30,1 27,8 24,1 20,2 25,6
Средни температури (°C) 16,3 16,8 19,1 22,6 25,9 27,9 28,8 28,6 27,7 25,5 21,8 17,9 23,3
Средни минимални температури (°C) 14,5 15,0 17,2 20,8 24,1 26,2 26,8 26,6 25,8 23,7 19,8 15,9 21,4
Абсолютни минимални температури (°C) 0,0 2,4 4,8 9,9 15,4 19,2 21,7 21,6 18,4 13,5 6,5 4,3 0,0
Средни месечни валежи (mm) 25 54 82 175 305 456 377 432 328 101 38 27 2399
Температура на водата 17,6 17,0 18,2 21,2 24,8 26,7 26,9 26,9 27,3 26,5 23,6 20,0 23,1
Източник: Хонконгска обсерватория[10][11][12]


Относителна влажност на въздуха в Хонконг
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Относителна влажност на въздуха, % 74 80 82 83 83 82 81 81 78 73 71 69 78
Източник: Хонконгска обсерватория[13]

История[редактиране | edit source]

Статуя на кралица Виктория в хонконгския парк „Виктория“

През 11 век се образуват селища от китайци (около 3500 селяни и 2000 рибари), а през 1841 г. територията е завладяна от Великобритания, след което възниква британско селище. В периода 18561860 г., след англо-китайската война (Втора опиумна война), от Китай е отнет южният край на п-в Коулун и о-в Стоункатер. През 1941 г. територията е окупирана от Япония (Втората световна война).

През 1945 г. Хонконг отново е зает от Великобритания. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай в качеството си на свободен административен район.

През 1997 г. върху икономиката на Хонконг сериозно негативно влияние оказва азиатската финансова криза. През същата година в града е регистрирано първото заразяване на човек с вируса на птичия грип H5N1. През 1998 г., след шест години строителство в рамките на Централната програма за строителство, е открито новото международно летище „Чек Лап Кок“. Проектът е част от амбициозна стратегия за развитие на пристанищата и летищата, съставена в началото на 1980-те години.

През първата половина на 2003 г. в Хонконг се разразява епидемия от вируса атипична пневмония (SARS).[14] Дун Дзянхуа, ръководител на Администрацията на Хонконг (1997 — 2005), е подложен на критики и обвинения в грешки при преодоляването на азиатската финансова криза и за невзети задължителни мерки в борбата с атипичната пневмония (SARS). През същата година администрацията на Дун Дзянхуа се опитва да прокара поправка в член № 23 от Основния закон на Хонконг, която дава възможност за нарушаване правата и свободите на хонконгците. В резултат на половинмилионна протестна демонстрация администрацията е принудена да се откаже от тези планове. През 2004 г., в хода на подобни масови демонстрации, жителите на града настояват за провеждането през 2007 г. на всеобщи избори за ръководител на автономния район. През март 2005 г., по молба на китайското ръководство, Дун Дзянхуа подава оставка.

Веднага след оставката на Дзянхуа, неговото място е заето от заместника му, Доналд Цанг. На 25 март 2007 г. Цанг е преизбран за втори мандат. На състоялите се на 25 март 2012 г. избори за глава на администрацията на района е избран Лян Чжънин.[15][16][17]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Законодателното събрание на Хонконг

Хонконг е специален административен район на Китай с висока степен на самоуправление, без отбраната и външната политика. До 2047 г. на територията се гарантира да не се променя социално-икономическата система и статусът на свободно пристанище, да има отделна митница, международен финансов център със собствена валутна система и др.

Висше длъжностно лице в Хонконг е главата на изпълнителната власт, към който има съвещателен орган — Изпълнителен съвет. Действа и законодателен орган — постоянен парламент от 60 депутата. Централната китайска власт е представена от пълномощен представител.

Съгласно Основния закон, изпълняващ ролята на конституция на Специалния административен район Хонконг, местните власти запазват суверенитет над всички въпроси и дела на територията, с изключение на отбраната и външната политика. Докато Хонконг е колония, губернаторът е назначаван от кралицата на Великобритания. След връщането на територията под юрисдикцията на Китай тя се оглавява от Главен министър на Администрацията на Хонконг. Той е избиран от Комитет за избор на Главен министър, състоящ се от 800 души, които представляват хонконгския делови елит. Всички останали държавни служители, както в изпълнителната, така и в законодателната власт, се назначават или от Главния министър (пряко или косвено), или се избират от избирателите. На теория, това споразумение трябва да гарантира практически пълната независимост на политическата, културната, законодателната и икономическата инфраструктура на Хонконг от континентален Китай. На практика Пекин често е обвиняван в прекомерна намеса във вътрешните работи на Хонконг и престъпване на границите, определени от Основния закон.

За да влезе в сила нов закон, той трябва да е подкрепян от Главния министър и по-голямата част от 60-те члена на Законодателното събрание на Хонконг. Половината от депутатите в Законодателното събрание се избират чрез всеобщо гласуване (в така наречените „географски окръзи“, т.е. населението е разделено по териториален признак), а другата половина — от „функционалните окръзи“, т.е. групи от физически лица и организации, разпределени по професионален (функционален) признак (например, адвокатите и адвокатските кантори избират свой депутат, финансовите групи и финансистите — техен, и т.н.). Тези групи представляват най-важните области в живота и икономиката на Хонконг. Според Основния закон, в бъдеще всички членове на Законодателното събрание ще бъдат избирани чрез всеобщо гласуване.

От 16 юни 2005 г. длъжността Главен министър на Администрацията на Хонконг е заемана от Доналд Цанг. Той е избран от комитет, назначен от Пекин, сред кръговете на хонконгския делови елит.[18] До предаването на Хонконг на Китай през 1997 г. Доналд Цанг заема длъжността Главен секретар на Администрацията на Хонконг в колониалното правителство. На 24 юни 2005 г. той официално встъпва в длъжност. Цанг заменя Дун Дзянхуа, отказал се от поста по-рано поради здравословни проблеми (по други сведения, в резултат на обществения натиск), и затова първоначално Цанг трябва да „доработи“ срока, оставащ на Дун, завършващ на 30 юни 2007 г., съгласно тълкуването на Приложение I и член № 46 от Основния закон на Хонконг.[19][20]

Новият Главен министър на администрацията е Лян Чжънин, избран на изборите, проведени на 25 март 2012 г., със 689 от 1 132 гласа. Той встъпва в длъжност на 1 юли 2012 г., когато е отбелязана 15-та годишнина от връщането на бившата британска колония под юрисдикцията на Китай. Срокът на пълномощията на Чжънин е от 1 юли 2012 г. до 30 юни 2017 г.  

Въпреки че Хонконг не е независима държава, тя ползва правата на независимо членство в редица международни организации и мероприятия, като Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество или Олимпийските игри, но след 1997 г. официалното название на делегацията на страната е изменено на „Хонконг, КНР“. Хонконг също участва в някои международни събития чрез включването на свой делегат в групата от представители на Китай.

Министерства[редактиране | edit source]

Централните правителствени офиси на Правителствения хълм

Административно деление[редактиране | edit source]

Окръзи на Специалния административен район Хонконг: 1. Айлъндс; 2. Куайчин; 3. Северeн; 4. Сайкун; 5. Шатин; 6. Тайпо; 7. Чюнуан; 8. Тюнмун; 9. Юнлон; 10. Коулун сити; 11. Кунтон; 12. Шамшьойпо; 13. Уонтайсин; 14. Яучимуон; 15. Централен и Западен; 16. Източен; 17. Южен; 18. Уанчай.

Хонконг се състои от 18 района:

Всеки район е представен от районно събрание, което дава съвети на правителството на Хонконг по въпроси от местно значение, касаещи обществени учреждения, програми за развитието на района, културни мероприятия и защита на околната среда. За координация на действията на районните власти и информиране на населението за плановете и действията на правителството отговаря отделът за вътрешни работи. Той осъществява връзката с населението по места чрез органите на съответните райони.

В административния район Хонконг де факто има няколко града и селища. Те нямат официален административен статус и са части на някой от районите. Историческите граници на Виктория, Коулун и Нови Коулун са уточнени в законите, но нямат юридически и административни пълномощия, както в миналото.

Икономика[редактиране | edit source]

Стоянка за таксита в Каулун

Изцяло износно ориентирана. Голям търговско-промишлен и финансов център от световно значение. Развиват се вносно-експортните, реекспортните, офшорните операции, транспортно-търговските услуги. През Хонконг преминават 50% от китайския износ. Голямо развитие имат високотехнологичните отрасли — научни изследвания и технологични разработки, дизайн и проектиране, създаване на нови модели, материали и компоненти, прецизни инструменти и детайли, електроника и бижутерни изделия. Действа валутна борса (с дневен оборот от 90 милиарда долара) и Хонконгска фондова борса (6300 финансови компании).

Продължавайки политиката на британската администрация, правителството на Хонконг отдава приоритет в управлението на икономиката на свободните пазари и частния сектор. От 1980 г. правителството играе пасивна роля в рамките на официалната политика за позитивна ненамеса. Хонконг често се дава в качеството на образцов пример за капитализма laissez-faire, изпълняван на практика. От момента на появата на индекса за икономическа свобода през 1995 г., Хонконг ежегодно заема в него първото място в течение на 13 години.[21][22] Той също така заема първото място в доклада „Икономическа свобода в света“.[23]

Население[редактиране | edit source]

На тази изкуствено оцветена сателитна снимка се виждат районите с преобладаващо градско развитие (розово) и преобладаваща растителност (зелено).

През 1990-те години броят на населението на Хонконг започва бързо да расте. Към края на 2010 г. то е над 7 млн. души.[24] Около 95% от жителите на Хонконг са етнически китайци, като по-голямата част от тях са кантонци. Срещат се и такива китайски етнически групи като хака и чаоджоу. Кантонският диалект е разновидност на китайския език, разпространен в съседната китайска провинция Гуандун, и е основният език в Хонконг. Официални езици на територията са китайският (без указване на конкретна разновидност) и английският. Съгласно данните от преброяването на населението от 1996 г., 3,1% от жителите на Хонконг посочват английския език като език за ежедневно общуване, а 34,9% го посочват като втори език.[25] Двуезични надписи на китайски и английски се срещат навсякъде в Хонконг. След предаването на суверенитета през 1997 г. се увеличава притокът на имигранти от континентален Китай. Нивото на използване на путунхуа — официалното наречие на континентален Китай, също се повищава. Интеграцията с континенталната икономика води до нуждата от хора, владеещи путунхуа.

Останалите 5% са некитайски етнически групи, които, въпреки своята малобройност, формират значими общности. Южноазиатското население на Хонконг се състои от индийци, пакистанци и неголям брой непалци. Виетнамските бежанци от войната във Виетнам също стават постоянни жители на територията. Около 140 хиляди филипинци работят в Хонконг като домашни помощници. Такива има и от Индонезия, като техният брой постоянно расте. В търговския и финансов сектор на Хонконг работят много европейци, американци, австралийци, канадци, японци и корейци.

Транспорт[редактиране | edit source]

Хонконг е едно от най-големите пристанища в света. Международното летище е на 4-то място в света по превоз на пътници (27 млн. д. год.) Чек Лап Кок действа от 1998 г. и е с годишна пропускателна способност до 35 млн. пътници и 3 млн.тона товари в началния етап.

Образование[редактиране | edit source]

Хонконгският университет

Университетът на Хонконг е най-старото учебно заведение от трета степен в района — традиционно основан по британски модел, макар че през последните години придобива някои черти от американската система. Втори по време на основаване е Китайския университет на Хонконг, който повтаря американския модел, но с британската система на колежи. Хонконгският университет за наука и техника също е основан по американския модел за висше образование. В Хонконг има девет държавни университета, както и няколко частни. Един от най-известните е университетът Линан в района Тюнмун. Той е единственият университет в района, в който има обучение по седемте свободни изкуства.

Държавните учебни заведения на Хонконг са под контрола на Отдела за образование на правителството на Специалния автономен район Хонконг.[26] В системата влизат незадължителните тригодишни детски градини, след които следва задължителните шестгодишно начално обучение и тригодишна първа степен на средно обучение. След това е незадължителното двугодишно средно образование от втора степен, завършващо с получаването на образователния изпитен сертификат на Хонконг.

Водещите образователни учреждения на Хонконг могат да се разделят на три категории: държавни, субсидирани и частни учреждения. Най-малобройната е първата категория, най-много са учебните заведения, които се субсидират, получавайки помощ от правителството и грантове от благотворителни организации, най-често с религиозна насоченост. Като правило, това са христиански и католически организации, но сред тях могат да бъдат будистки, даоистки, ислямски и конфуциански организации. В същото време частните образователни учреждения нерядко се управляват от християнски организации. Извън тази система има учреждения в рамките на система на преки субсидии и частни международни училища.

Туризъм[редактиране | edit source]

Годишно Хонконг се посещава от 7 млн. туристи.

Панорамен изглед на Хонконг
Панорамен изглед на Хонконг

Бележки[редактиране | edit source]

  1. CIA .
  2. Census and Statistics Department, The Government of Hong Kong SAR .
  3. Hong Kong Tourism Board 2006.
  4. Census and Statistics Department .
  5. Agriculture, Fisheries and Conservation Department 2006.
  6. www.ocasia.org .
  7. Hong Kong Observatory 2003.
  8. «Extreme Values and Dates of Occurrence of Extremes of Meteorological Elements between 1884—1939 and 1947—2006 for Hong Kong», Hong Kong Observatory.
  9. «Monthly Meteorological Normals for Hong Kong», Hong Kong Observatory.
  10. Monthly Meteorological Normals for Hong Kong
  11. Extreme Values and Dates of Occurrence of Extremes of Meteorological Elements between 1884-1939 and 1947-2011 for Hong Kong
  12. Monthly Mean Sea Surface Temperatures
  13. "Monthly Meteorological Normals for Hong Kong". // Архив на оригинала от 2012-08-04.. Hong Kong Observatory. Retrieved 2012-01-03.
  14. People’s Daily. «People’s DailyLinks between SARS human genes.
  15. «Лян Чжэньин официально объявлен победителем на выборах главы администрации САР Сянган.» Международное радио Китая.
  16. «Новым главой администрации Гонконга стал Лян Чжэньин.» РИА НОВОСТИ.
  17. «На выборах в Гонконге в первом туре победил пропекинский политик Лян Чжэньин.» ИТАР-ТАСС.
  18. «Donald Tsang set to be HK leader», BBC News.
  19. Cgris Hogg. China to settle new HK chief row. // BBC. Архив на оригинала от 2011-08-21.
  20. Глава IV Основного закона Гонконга(англ.)
  21. 2007 Index of Economic Freedom. // Heritage Foundation. Архив на оригинала от 2011-08-21.
  22. Summary Economic Freedom Rating 2004 (Economic Freedom of the World — Annual report 2006 on page 13 or 9 of 23). // The Fraser Institute, Canada. Архив на оригинала от 2011-08-21. Посетен на 2007-01-08.
  23. Economic Freedom of the World: 2006 Annual Report (PDF). // The Fraser Institute, 2006. Архив на оригинала от 2011-08-21.
  24. Population and Vital Events. // Census and Statistics Department, Hong Kong Government, 2010. Архив на оригинала от 2011-08-21. Посетен на 2011-05-22.
  25. UCL.AC.UK. «UCL.ACICE Hong Kong.
  26. Education for Non-Chinese Speaking Children, Education and Manpower Bureau, Government of HKSAR.

Източници[редактиране | edit source]

Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг