Втора опиумна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Опиумна война.

Втората опиумна война започва през 1856 и свършва през 1860. Тя се води от Великобритания срещу Китай в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай. Войната може да се разглежда като продължение на Първата опиумна война (18391842).

Втората опиумна война е успешна за Великобритания и в резултат на Пекинското споразумение от 18 октомври 1860 търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да проповядват религията си.

Повод[редактиране | edit source]

Когато Великобритания, Франция и Русия завършват Кримската война и освобождават силите си, британците започват да търсят повод за военен конфликт с империята Цин. Такъв повод става задържането от китайските власти на английския кораб „Ароу“, занимаващ се с контрабандна търговия.

На 8 октомври 1856 г. китайски чиновници се качват на борда на „Ароу“ – китайски кораб, плаващ под флага на Великобритания. По това време съществува подозрение, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиум. Арестувани са 12 души и, въпреки протестите на Великобритании, те не са освободени. След този инцидент Великобритания обявява война на империята Цин.

Ход на войната[редактиране | edit source]

Руините на разрушения от окупаторите дворец Юанминюан в Пекин.

В края на октомври 1856 г., британска ескадра извършва бомбардировка на пристанището Гуанчжоу. В началото на 1857 г., във военните действия участват и американски кораби. Скоро към Англия се присъединява и Франция. Възползвайки се от разрастващия се конфликт, Русия предлага на Цинската империя военна помощ, в замяна на териториални отстъпки. През 1858 г. бил сключен Айгунския договор, по силата на който Русия получава правата над левия бряг на река Амур и контрола над Усурийския край.

През 1860 г. обединена англо-френска армия започва военни операции на Ляодунския полуостров и в северен Китай, превземайки Тянцзин. В решаващо сражение, в края на септември, край Пекин англо-френската артилерия разгромява манчжуро-монголската конница. Пътят към Пекин е открит. Неподготвените за война цински войски са напълно разбити. Освен това, цинската империя по това време е напълно обезкръвена от продължаващото Тайпинско въстание. При така възникналата ситуация, Русия изисква от Китай пълното предаване на Усурийския край, което е скрепено с Пекинския договор от 1860 г.

Източници[редактиране | edit source]