Кримска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кримска война
Panorama dentro.JPG
Обсадата на Севастопол
Период 18531856
Място Кримски полуостров,
Кавказки регион,
Балкани,
Черно море,
Балтийско море,
Далечния изток
Резултат Загуба за Руската империя. Парижки мирен договор
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция
Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Flag of the United Kingdom.svg Британска империя
Flag of Italy (1861-1946).svg Сардинско кралство
Flagge Herzogtum Nassau (1806-1866).svg Графство Насау
Flag of Russia.svg Руска империя
Командири
Flag of France.svg Наполеон III
Flag of the Ottoman Empire.svg Абдул Меджид
Flag of the Ottoman Empire.svg Омар паша
Flag of the Ottoman Empire.svg Искендер паша
Flag of the Ottoman Empire.svg Ахмед паша
Flag of the United Kingdom.svg Джордж Хамилтън Гордън
Flag of Russia.svg Николай I
Flag of Russia.svg княз Меншиков
Flag of Russia.svg Павел Нахимов
Сили
общо: 1 000 000
Османска империя - 300 000
Франция - 400 000
Англия - 250 000
Сардиния - 15 000
Немци - 4 250
Швейцарци - 2 200
Русия - 700 000
българи - 4 000
гръцки доброволци
Жертви и загуби
общо: 374 600 убити и починали 143 000 убити и починали

Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графството Насау.

Войната е част от дълъг конфликт между главните европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на конфликта се развива на Кримския полуостров, но военни действия се провеждат и на Балканите, в Кавказкия регион, Балтийско море и Тихия океан.

В Русия е известна като Източната война (на руски: Восточная война), в Англия като Руската война (Russian war), в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе.

Кримската война се разглежда като първата „модерна война“ с използване на технологични новости като железници и телеграф. Тя е първата война, широко документирана с фотографии.

Причини за конфликта[редактиране | edit source]

Към средата на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Османската империя под свое влияние. Император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на сферите на влияние в Близкия Изток и затова прибягва към пряк натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция от своя страна способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия.

Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Турция да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Турция, император Николай I заповядва на руските войски (80 хил. души) да завземат васалните на султана дунавски княжевства Молдова и Влашко "като залог, докато Турция не удовлетвори справедливите искания на Русия". На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната, но тя се проваля и султанът официално обявява война на 23 октомври 1853 г.

Военни действия[редактиране | edit source]

Карта на Кримската война
„Битката за Синоп“, А. Боголюбов, 1860
Атаката на Леката бригада“, Ричард Удвил

Русия и Османската империя струпват масирани сили в 2 основни направления – Кавказ и Дунавския фронт. Първоначално турците постигат няколко успеха на Дунавския фронт под командването на Омар паша. В Кавказ успяват да се противопоставят на руснаците с помощта на чеченски мюсюлмани. Николай I изпраща военни кораби, които в Синопското сражение на 30 ноември 1853 разгромяват част от турския флот, закотвен в пристанището на Синоп. Това дава повод на Англия и Франция да обяват война на Русия.

Руският император смята, че Австрийската империя ще запази неутралитет, но австрийците подкрепят ултиматума на Англия и Франция Русия да се изтегли от Дунавските княжества. В резултат през юни руската армия вдига обсадата на Силистра и до септември се изтегля от Влашко и Молдова[1], като това де факто премахва формалната причина за конфликта. Съюзниците обаче предлагат и неприемливи за Русия условия, които Николай I отхвърля и войната се задълбочава.

Обсада на Севастопол[редактиране | edit source]

През септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол - база на руския черноморски флот. Руснаците потапят корабите си, за да блокират пристанището и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите Нахимов и Корнилов, градът пада на 9 септември 1855 г. след тежки артилерийски бомбардировки.

Военни действия в други райони[редактиране | edit source]

Освен в Крим военни действия с различен мащаб се провеждат в Азовско море, Балтийско море, Бяло море и в Тихия океан (района на Камчатка и Сахалин).

Край на войната[редактиране | edit source]

Руският император Николай I умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856, след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия.

В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море. Русия загубва влияние и престиж, с което не се примирява и което води до изостряне на Източния въпрос. Национално-освободителните движения на Балканите дават повод на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877-1878 г.

Българите и Кримската война[редактиране | edit source]

Кримската война оказва голямо влияние върху Българското Възраждане и национално-освободително движение.

През пролетта на 1853 г. част от цариградските българи изготвят прошение до руското правителство с искане за предоставяне на автономен статут на българските земи по подобие на Сърбия, Влашко и Молдова.

Избухването на войната и първите успехи на руската армия обнадеждават за пореден път и българската емиграция. Влиятелни търговци, сред които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др., основават в Букурещ организация, наречена „Епитропия“ и придобила известност по-късно като Добродетелна дружина. Почти по същото време се обединява и българската колония в Южна Русия. Под ръководството на Никола Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович в Одеса е създадена политическа организация под името Одеско бьлгарско настоятелство.

Първоначално руското правителство гледа на настоятелството с подозрение, но възможността за използване на българите в хода на войната изглежда примамлива и скоро опасенията са приглушени. Нещо повече – Главната квартира на Дунавската армия привлича Никола Палаузов за координатор между военните власти и българската емиграция.

Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. - след преминаването на руската армия в Добруджа и обсадата на Силистра. Доброволците са наречени волунтири активна дейност в организирането им развива д-р Иван Селимински.

Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в Добруджа започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като Варна. Това предизвиква бежанска вълна, като около 7 хиляди българи заминават за Бесарабия, но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.[2]

В Парижкия мирен договор българският политически въпрос въобще не се третира. Последният отзвук от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в националната ни история под името Дядо Никола.

Въпреки че решаването на българския политически въпрос е отново отложено, Кримската война изиграва изключителна роля за развитието на българското възрожденско общество. Нуждите на султанската армия и на съюзническите части от продоволствие предизвикват чувствително нарастване на селскостопанското и занаятчийското производство. Започва модернизиране на пътищата, пристанищата, пощите.

Кримската война оказала силно влияние и върху духовния живот на възрожденското общество. Досегът със съюзническата армия подпомага опознаването и постепенното възприемане на редица елементи от западноевропейската култура, което има важно значение за преодоляване на затворения и провинциален по характер духовен свят на българите в средата на деветнадесетия век. Неслучайно именно в средата на 1850-те год. се организират първите театрални представления, сформират се първите оркестри, появяват се първите читалища.

След войната в българските земи са преселени големи маси черкези, които тероризират мирното население и създават допълнително недоволство към османската власт.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853-1856. BRILL, 2010. ISBN 9004182055. Стр. 186-187
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 119-124.
Flag of Russia.svg Руско-турски войни Flag of the Ottoman Empire.svg
17 векРуско-турска война (1676-1681)Руско-турска война (1686-1700)
18 векРуско-турска война (1710-1713)Руско-турска война (1735-1739)Руско-турска война (1768-1774)Руско-турска война (1787-1792)
19 векРуско-турска война (1806-1812)Руско-турска война (1828-1829)Кримска война (1853-1856)Руско-турска война (1877-1878)
20 векПърва световна война (1914-1917)