Черкези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
черкези
черкез
Общ брой над 150 000
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 128 528 (2002)
Флаг на България България: 367 (2001)
Език черкезки
Религия сунити
Сродни етно групи абхази, кабардинци, чеченци

Черкезите (самоназвание - адиги, или адъга) е етноним, служещ за название на определена група субетноси, населяващи до средата на 19-ти век Северозападен Кавказ. Към тази група попадат следните етнически групи, някои от които вече са напълно изчезнали от района на Кавказ след 1864г. (Кавказката война 1763-1864г.): - убъхи - шапсуги - бжедуги - натухайци - абадзехи - абхази - адамийци - натухайци - хатукайци - адамийци

Днес черкезите живеят в Република Карачаево-Черкезия в състава на Руската федерация. По вероизповедание са мюсюлмани-сунити.

Източници[редактиране | edit source]

Черкесы // Народы России. Атлас культур и религий. — М.: Дизайн. Информация. Картография, 2010. — 320 с. — ISBN 978-5-287-00718-8

История[редактиране | edit source]

Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда.

През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата Кавказка война (1817-1864 г.) продължила почти 50 години, е изключително кръвопролитна. Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за кавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот. По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни през периода 1860-1864 г.

Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.

Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнскo население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.

Вижте също[редактиране | edit source]