Черкези

черкези черкез
Общ брой:	над 150 000
Значителен брой в:	Русия: 128 528 (2002)  България: 367 (2001)
Език:	черкезки
Религия:	сунити
Сродни етнически групи:	абхази, кабардинци, чеченци

Черкезите са кавказки народ от групата на адигите, населяващ северните и западните части на Кавказ. В миналото са били наричани зихи, меоти и адиги. Много често названието "черкези" служи като събирателно за на голям брой други народи от Северен Кавказ като абхази, кабардинци, чеченци, дагестанци, шепсуги, убъхи и др. Днес черкезите живеят в Република Карачаево-Черкезия в състава на Руската федерация. По вероизповедание са мюсюлмани-сунити.

История

Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда.

През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата Кавказка война (1817-1864 г.) продължила почти 50 години, е изключително кръвопролитна. Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за кавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот. По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни през периода 1860-1864 г.

Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.

Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнскo население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.

Черкезите в България

В днешните територии на България черкезите са заселени основно в северната част на страната и в близост до черноморските пристанища Бургас и Варна. Компактни маси са заселени в днешните области: Видин, Враца, Монтана, Шумен, Добрич и Велико Търново, където черкезите създават свои села, а друга част от тях са настанени в български или турски села. В региона на Враца, Монтана и Плевен черкези са заселвани и в татарски села. В Южна България най-многобройната черкезка общност се създава в Ямболско, Бургаско и отчасти в днешната област Стара Загора.

Невъзможността на адигите да се адаптират бързо към новия климат в районите, където са заселени, води до тежки заболявания и висока смъртност. Много от семействата за няколко години просто изчезват. Освен това голяма част черкези са заселени в сухи и горещи райони на Източна Турция, където гладът взима огромни жертви.

Трудно е да бъде изчислен общия брой на черкезите, заселени на територията на България. Най-малко поради това, че вълни на преселвания е имало преди 1864 г. с различна интензвиност. Много от тях се местят постоянно или се претопяват чрез бракове с други мюсюлмани (турци, татари, албанци). По различни данни на територията на страната са заселени около 25-30 000 черкезки семейства, което по приблизително оценки се изчислява на около 120-150 000 души. Константин Иречек посочва, че черкезите в България преди 1878 г. са 150 000 души, като обръща внимание на факта, че мъжкото население в Северна България сред кавказците, освен санджаците Ниш, Търново и София е 30 573 души.

Турската администрация прави усилия да направи черкезите добри стопани, като им отпуска земя за обработване. От българското население се е изискало да построи жилища на черкезите и да им даде добитък. Въпреки това кавказците се отдават на своеволия, кражби и насилия. Характерна тяхна черта си остава конекрадството и домашното робство.

По време на Априлското въстание през 1876 г. черкезите участват в башибозушките отряди и извършват много зверства над населението, в това число отвличания на деца и девойки, които продават по-късно като роби. Особено се отличават в разоряването на гр. Перущица и в преследването на Ботевата чета до самата смърт на българския революционер близо до Враца. Някои считат, че Ботев е убит именно от опитен черкезки стрелец, който успява да се промъкне незабелязано до българските позиции. В българската литература е посочен черкезкият предводител Джамбулет, който е водач на черкезката конница, сражаваща се с четата на Ботев. За черкезкия предводител е известно още, че е живял в дн. село Типченица, Врачанско и е извършвал редица набези в околните села. В хода на сражението при Околчица, Джамбулет е убит от Георги Апостолов, което предизвиква временна паника сред черкезката шайка.

През Руско-турската война черкезите са използвани от турската армия като нередовни конни части. През лятото на 1877 г. в боя за Нова Загора и село Джуранли /дн.Калитиново/ от турска страна участва основно черкезка нередовна конница от селата Хасаноглу, дн.Александрово и Отманлии, дн.Симеоново и двете в Ямболска област. Голяма част от убийствата и грабежите в Стара Загора през юли 1877 г., след изтеглянето на руските войски с еосъществяват от черкези и други нередовни части, действащи към армията на Сюлейман паша. Черкезите участват активно в боевете за Шипка, Ловеч и Плевен. В Североизточна България не встъпват в крупни сражения, а се отдават на разбойничество и тероризиране на българското население чрез грабежи, убийства и отвличания.

В заключителната част на войната черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди извършват масови погроми над българското население, отстъпвайки към Турция. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите е трябвало да се изселят от България. По това време почти всички черкезки семейства вече са били избягали в Турция. Днес по данни на Националния статистически институт в България около 300 души се определят като черкези.

Исторически извори за черкезите в България

• "От около 2 000 мъже, жени и деца /в село Бояджик, Ямболско/ само 50 избягали. Стада, черги и цялото друго имущество на селяните било отвлечено от убийците." (писмо от 14.06.1876 г. на английския вицеконсул в Бургас Чарлс Брофи до английския посланик в Цариград)
• "Християнски деца били отвлечени от черкези и сега са роби в черкезките села". (Н.Тодоров, Положението, с.312.; Из доклада на английския вицеконсул от 14.06.1876 г. до английския посланик в Цариград.)
• "Там /в Плевенско и Търновско/ действително се говори, че тези черкези отвличат деца от българи, загинали през последните събития." (Из доклада на английския консул в Русе Р.Рийд от 16.06.1876 г. до англисйкия посланик в Цариград Х.Елиот. в Н.Тодоров, Положението, с.316.)

Литература

• акад. Николай Тодоров, „Положението“