Кавказка война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Планинци напускат аула" - Пьотр Грузински

Кавказка война са поредица от военни действия в периода 18171864, довели до завладяването на Кавказкия регион от Руската империя. След края на войната към Русия са присъединени териториите на Чечня, Дагестан, Карачаево-Черкезия и Адигея.

Във войната вземат участие писателите Лев Толстой и Михаил Лермонтов. Поемата "Кавказкият пленник" на Александър Пушкин също е вдъхновена от войната с планинците.

История[редактиране | edit source]

Военните действия се водят по времето на трима царе. По времето на Александър I не са постигнати сериозни успехи, поради неочаквано силната съпротива, която оказват планинците. Главнокомандващ на руските войни е генерал Алексей Ермолов, който започва военните действия през 1817 в Чечня с изграждането на редица укрепени пунктове, от които да се потушават непрестанните въстания на чеченците. По негово нареждане е основан и Грозни през 1818 с цел да спира набезите на планинците към равнината през долината на река Сунжа. Въпреки че не подчинява напълно чеченците, изградените от него редица крепости по североизточното крайбрежие на Черно море и северните склонове на Кавказ са важна стъпка в установяването на руско владичество.

Николай I продължава делото на предшественика си. В периода 1825-1833 военните операции в Кавказ са сведени до минимум заради Руско-турската война (1828-1829) и Руско-персийската война (1826-1828). След успешния край на двете, Русия отново обръща поглед към Кавказ. Планинците отново се бият ожесточено, водени от най-известния си политически и военен лидер Имам Шамил. Той ръководи успешно военните действия на кавказците от 1834 до залавянето му през 1859. След залавянето му съпротивата на планинците отслабва и скоро цял Източен Кавказ е покорен.

Кримската война отново спира за известен период офанзивата на Русия. След края ѝ цар Александър II завършва завладяването на Кавказ. Новият главнокомандващ княз Александър Барятински усилва Кавказия корпус до 250 000 души и в офанзива от 1856-1859 смазва и последната съпротива на планинците. Краят на войната официално е обявен на 2 юни 1864 с декрет на царя.

Литература[редактиране | edit source]