Адигея
 (знаме) |
 (герб) |
 |
|
| Субект на Руската федерация | |
| Официален език | руски, (черкезки) |
| Столица | Майкоп |
| Президент | Аслан Тхакушинов |
| Министър-председател | Мурат Кумпилов |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Площ - Обща площ |
на 80-то място в РФ 7 600 km² |
| Население - Общ брой |
447 109 (2002 |
| Часова зона | UTC +3 |
| Автомобилен код | 01 |
| Официален сайт | www.adygheya.ru |
Адигея (Адигейска Република, на руски: Респу́блика Адыге́я) е субект в състава на Руската Федерация (република).
Адигея се намира в Южния федерален окръг, в икономически регион Северен Кавказ, часови пояс — СМТ +0300. Разположена е на площ 7 600 km2 (0,04% от РФ, 86-то място в РФ). По данни от преброяване от 2002 г. населението е 447 109 души. Столица е Майкоп (разстояние до Москва - 1 669 km). Държавни езици — руски и адигейски.
Територията на Адигея е обградена от всички страни от Краснодарския край.
В република Адигея живеят над 80 националности, като основната част от жителите са руснаци и адигейци.
Съдържание |
История [редактиране]
От 24 август 1922 до 13 август 1928 г. носи името Адигейска (Черкезка) автономна област, до 3 юли 1991 г. - Адигейска автономна област в състава на Краснодарския край, а от 3 юли 1991 г. - Адигейска Република в състава на Руската федерация.
През декември 1991 г. се провеждат избори за депутати във Върховния Съвет на Република Адигея. Формира се първия в историята на Адигея парламент. През януари 1992 г. е избран първият президент на Адигея — Аслан Джаримов. През март 1992 - първият председател на Върховния Съвет на Република Адигея — Адам Тлеуж. За пет години Адигея развива всички атрибути на държавността, като се почне от държавната символика и се завърши с приемането на Конституцията на Република Адигея и формирането на органи на държавната власт. Конституцията на Република Адигея е приета от Законодателното Събрание /Хасъ/ на 10 март 1995 г.
Административно-териториално деление [редактиране]
Административно-териториално републиката се дели на следните райони:
- Гиагински
- Кошехаблски
- Красногвардейски
- Майкопски
- Тахтамукайски
- Теучежски
- Шовгеновски
- град Адигейск
Физико-географски данни [редактиране]
Северната част е равнинна, южната — предпланински части и планините на Кавказ. Около 40% от територията са заети от гори. Най-разпространени са широколистните (бук, дъб, клен).
Републиката се намира в умерения климаничен пояс. Има високопланински климат, умерено топъл, със средна температура през януари -0,9°С, юли +24,3 °С. Валежи — около 700 мм годишно.
Основни реки: Кубан, Лаба, Белая.
Природни ресурси [редактиране]
Сред природните ресурси на Адигея с най-голямо значение са големите находища от нефт и газ, злато и сребро.
Икономика [редактиране]
Адигея е промишлено-аграрна република, с добре развити отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, производство на хартия, машиностроене и металообработване.
Селско стопанство [редактиране]
В основата на местното производство са растениевъдство, свиневъдство, овцевъдство, промишлено птицевъдство, племенно коневъдство.
Транспорт [редактиране]
На територията на републиката действат местни авиолинии, развит е авто- и ж п транспорта, Корабоплаване по река Кубан.
Население [редактиране]
По данни от преброяване от октомври 2002 г. населението е 447 109 души, плътност 58,8 д./км2. Населението е 0,31% от населението на Руската федерация, което я нарежда на 74-то място в Русия.
По национален състав населението е разпределено, както следва:
- руснаци - 64,48%;
- адигейци - 24,18%;
- арменци - 3,41%;
- украинци - 2,03%;
- кюрди - 0,81%;
- татари - 0,65%;
- беларуси - 0,43%.
Урбанизацията на населението е 52,54%.
Образование и култура [редактиране]
В Адигея има 8 държавни и 23 обществени музея.
Най-древният паметник на културата на адигейските народи е Нартският епос.
Туризъм [редактиране]
На територията на републиката има значителни ловни ресурси.
