10 март

10 март е 69-ият ден в годината според григорианския календар (70-и през високосна). Остават 296 дни до края на годината.

Събития

• 241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
• 1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
• 1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
• 1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
• 1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
• 1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
• 1876 г. — Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.
• 1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
• 1893 г. — Кот д'Ивоар става френска колония.
• 1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
• 1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
• 1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
• 1910 г. — В Китай е забранено робството.
• 1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
• 1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
• 1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
• 1934 г. — B Германия от Адолф Хитлер като държавен закон с трудовото законодателство от 10.ІІІ. са установeни 40 часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците.
• 1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония.

Стадион "Георги Аспарухов" (Герена)

• 1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
• 1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
• 1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
• 1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
• 1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
• 1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
• 1990 г. — Основан е естонският футболен клуб Флора Талин.
• 1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
• 1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
• 1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
• 2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
• 2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.

Родени

Фердинанд I

Александър III

Ева Херцигова

• 1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания († 1516 г.)
• 1503 г. — Фердинанд I, император на Свещената Римска империя († 1564)
• 1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист († 1694 г.)
• 1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист († 1838 г.)
• 1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ († 1829 г.)
• 1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия († 1807 г.)
• 1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател († 1857 г.)
• 1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер († 1881 г.)
• 1826 г. — Георги Миркович, български революционер († 1905 г.)
• 1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер († 1916 г.)
• 1845 г. — Александър III, руски император († 1894 г.)
• 1850 г. — Иван Димитров, български художник († 1944)
• 1858 г. — Георги Иванов, български генерал († 1932 г.)
• 1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер († 1942 г.)
• 1872 г. — Христо Матов, български революционер († 1922 г.)
• 1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.)
• 1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор († ?)
• 1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор († 1953 г.)
• 1918 г. — Валя Вербева, българска балерина († 2008 г.)
• 1920 г. — Борис Виан, френски писател († 1959 г.)
• 1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
• 1929 г. — Борис Николов, български боксьор
• 1929 г. — Соня Кънчева, българска певица († 2006 г.)
• 1934 г. — Атанас Косев, български композитор
• 1940 г. — Чък Норис, американски актьор
• 1941 г. — Васил Романов, български футболист
• 1949 г. — Агоп Мелконян, български писател († 2006 г.)
• 1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
• 1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
• 1954 г. — Лупита Д'Алесио, мексиканска певица
• 1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда
• 1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
• 1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
• 1964 г. — Принц Едуард, британски принц
• 1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
• 1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
• 1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
• 1976 г. — Мирослав Костадинов (Миро), български певец
• 1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
• 1979 г. — Иван Атанасов, български писател
• 1981 г. — Самуел Ето'о, камерунски футболист
• 1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
• 1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
• 1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса

Починали

Йохан Глаубер

Муцио Клементи

• 483 г. — Симплиций, римски папа (* неизв.)
• 1670 г. — Йохан Глаубер, германски химик (* 1604 г.)
• 1822 г. — Юзеф Вибицки, полски писател (* 1747 г.)
• 1832 г. — Муцио Клементи, британски пианист (* 1752 г.)
• 1861 г. — Тарас Шевченко, украински писател (* 1814 г.)
• 1872 г. — Джузепе Мацини, италиански революционер (* 1805 г.)
• 1878 г. — Мирза Ахундов, азербайджански писател (* 1812 г.)
• 1882 г. — Чарлс Томсън, шотландски океанограф (* 1830 г.)
• 1898 г. — Георг Мюлер, немски мисионер (* 1805 г.)
• 1910 г. — Карл Райнеке, германски пианист (* 1824 г.)
• 1923 г. — Арсо Локвички, български революционер (* 1870 г.)
• 1937 г. — Евгений Замятин, руски писател (* 1884 г.)
• 1940 г. — Михаил Булгаков, руски писател (* 1891 г.)
• 1942 г. — Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат (* 1862 г.)
• 1944 г. — Ангел Чаушев, антифашист от Баташкия край (* 1903 г.)
• 1944 г. — Карел Вацлав Шкорпил, български археолог (* ?)
• 1954 г. — Чавдар Мутафов, български писател (* 1889 г.)
• 1960 г. — Матей Икономов, български драматург (* 1871)
• 1965 г. — Стале Попов, писател от Република Македония (* 1902 г.)
• 1966 г. — Фриц Цернике, холандски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1888 г.)
• 1977 г. — Иван Наков, български политик (* 1891 г.)
• 1983 г. — Борис Василев, български футболист (* 1898 г.)
• 1985 г. — Константин Черненко, комунистически ръководител на СССР (* 1911 г.)
• 1987 г. — Живко Чинго, писател от СР Македония (* 1936 г.)
• 1999 г. — Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник (* 1919 г.)
• 2007 г. — Йеросхимонах Пахомий, български монах (* 1922 г.)

Празници

• Православната църква почита паметта на св. Галина. Имен ден имат Галина, Галя, Галин.
• България — Ден на Холокоста
• Бирма — Празник на сухия сезон
• Венецуела — Ден на лекаря
• Полша — Ден на мъжете