Александър Бел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Греъм Бел
Изобретател
А. Бел в периода 1914-1919 г.
Alexander Graham Bell.jpg
Роден
31 март 1847 г.(1847-03-31)
Починал
2 август 1922 г. (на 75 г.)
Местожителство Шотландия, САЩ и Канада
Гражданство САЩ, Канада
Националност шотландец
Професия учен, изобретател, професор (Бостънски университет) и бизнесмен
Работил в Bell Telephone Company
Алма матер Единбургски университет
Университетски колеж на Лондон
Известен с изобретяването на телефона
Александър Греъм Бел
Изобретател
в Общомедия

Александър Греъм Бел (на английски: Alexander Graham Bell, р. 3 март 1847 — п. 2 август 1922) е северноамерикански учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Bell Telephone Company, предопределил цялото по-нататъшно развитие на далекосъобщенията в САЩ, а и в останалия свят.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.

След като двамата братя на Александър почиват от туберкулоза, семейството решава да се пресели в Канада. През 1870 г. сем. Бел пристига в град Брантфорд, провинция Онтарио. Още в Шотландия Бел започва да се интересува от възможността да се предават сигнали по електрическите проводници. В Канада той продължава да се занимава с изобретателство, в частност създава електрическо пиано, приспособено да предава музиката по проводници.

През 1873 г. Бел получава длъжността преподавател по физиология на говора в Бостънския университет. През 1876 г. той получава патент на САЩ No 174465, описващ „метод и апарат… за предаване на говор и други звуци по телеграфа… с помощта на електрически вълни“. Фактически става дума за телефона. В същата година той създава и първия микрофон, фактически той е течен телефонен предавател и не е особено практичен. Освен това Бел работи по използването на светлинни лъчи в телекомуникациите — направление, впоследствие довело до създаването на влакнесто-оптичните технологии.

През 1877 г. Бел се жени за своята ученичка Мейбъл Хабърд. През 1882 г. става натурализиран гражданин на САЩ. През 1888 г. участва в създаването на Националното географско дружество на САЩ.

Бел умира на 2 август 1922 г. в имението си Бейн-Брей (Beinn Bhreagh) близо до град Бадек (Baddeck) (в канадската провинция Нова Скотия).

Изобретения[редактиране | редактиране на кода]

Предприемаческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации. Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Бел никога не е телефонирал на своята съпруга или на майка си, защото били глухи.