3 март

3 март е 62-ият ден в годината според григорианския календар (63-и през високосна) и е национален празник на България от 1880 г. Остават 303 дни до края на годината. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена Българияе автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

Коронацията на император Александър II, 7 септември 1855

• 1431 г. — Начало на понтификата на папа Евгений IV.
• 1517 г. — Експедицията на испанските мореплаватели Франциско Кордоба и Антон Аламинос достига полуостров Юкатан.
• 1585 г. — Във Венеция е открит Олимпийския театър, проектиран от Андреа Паладио.
• 1845 г. — Флорида става 27-я щат на САЩ.
• 1855 г. — Александър II официално се възцарява като император на Руската империя.
• 1857 г. — Втора опиумна война: Франция и Великобритания обявяват война на Китай.
• 1861 г. — Александър II премахва с манифест крепостното право в Русия.
• 1875 г. — Състои се премиерата на операта Кармен в парижката Опера комик.
• 1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава.
• 1886 г. — Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
• 1891 г. — В правилата на футбола е въведена дузпата, а прилагането ѝ започва от следващия сезон.
• 1904 г. — При използване на цилиндъра на Томас Едисън е направен първият звукозапис на политическа реч — на кайзерът на Германия Вилхелм II.
• 1912 г. — Във Варна е учреден Юношеския туристически съюз Галата.
• 1913 г. — Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море.
• 1918 г. — Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между, от една страна Германия, Австро-Унгария, Турция и България, и от друга страна — СССР, валиден до Ньойския мирен договор и даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
• 1923 г. — Излиза първият брой на списание "Тайм"
• 1924 г. — С детронацията на халиф Абдул Меджид II е сложен край на 1400-годишния ислямски халифат, Турция става република и в длъжност встъпва президента Кемал Ататюрк.
• 1924 г. — В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО.
• 1931 г. — Приет е съвременният Химн на Съединените американски щати.
• 1938 г. — В Саудитска Арабия са открити големи находища на нефт.

Кулата Скай Тауър в Окланд

Самолета GlobalFlyer

• 1941 г. — Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.
• 1941 г. — Холокост: Германските окупатори създават в Краков еврейско гето.
• 1945 г. — Втората световна война: Финландия обявява война на Хитлеристка Германия.
• 1958 г. — Нури ас-Саид става министър-председател на Ирак за 14-ти път.
• 1961 г. — Хасан II става крал на Мароко.
• 1974 г. — Самолет МакДонълд Дъглас на турските авиолинии катастрофира близо до Бои д'Ерменонвил, Франция — загиват 346 души.
• 1980 г. — Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогава Родезия), след получената независимост от Великобритания.
• 1992 г. — Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.
• 1997 г. — Открита е най-високата постройка в Нова Зеландия — кулата Скай Тауър (328 м), построена в Окланд за две години и половина.
• 2002 г. — Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.
• 2005 г. — Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.

Родени

Александър Бел

Рачо Петров

Желю Желев

• 1455 г. — Жуау II, крал на Португалия († 1495 г.)
• 1823 г. — Дюла Андраши, унгарски политик († 1890 г.)
• 1831 г. — Джордж Пулман, американски изобретател и индустриалец († 1897 г.)
• 1841 г. — Джон Мъри, британски океанограф със шотландски произход († 1914 г.)
• 1845 г. — Георг Кантор, германски математик († 1918 г.)
• 1847 г. — Александър Греъм Бел, шотландски изобретател († 1922 г.)
• 1859 г. — Бончо Боев, български икономист († 1934 г.)
• 1868 г. — Емил Шартие, френски философ († 1951 г.)
• 1872 г. — Борис Дрангов, български офицер и военен педагог († 1917 г.)
• 1873 г. — Уилям Грийн, американски синдикален лидер († 1952 г.)
• 1876 г. — Мария Георгиевна, гръцка принцеса († 1940 г.)
• 1877 г. — Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965 г.)
• 1880 г. — Лев Шчерба, руски езиковед († 1944 г.)
• 1895 г. — Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 († 1973 г.)
• 1898 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател († 1949 г.)
• 1903 г. — Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)
• 1905 г. — Стефан Пейчев, български актьор († 1979 г.)
• 1906 г. — Артур Лундквист, шведски писател († 1991 г.)
• 1906 г. — Димитър Станишев, български учен († 1995 г.)
• 1909 г. — Георги Веселинов, български детски писател († 1978 г.)
• 1911 г. — Джийн Харлоу, американска актриса († 1937 г.)
• 1915 г. — Страшо Пинджур, македонски партизанин († 1943 г.)
• 1926 г. — Джеймс Мерил, американски поет († 1995 г.)
• 1926 г. — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България († 2012 г.)
• 1930 г. — Йон Илиеску, президент на Румъния
• 1930 г. — Любен Гоцев, български политик
• 1930 г. — Хайнрих Гайслер, германски политик
• 1931 г. — Роже Кайуа, френски писател († 1978 г.)
• 1935 г. — Желю Желев, президент на България
• 1939 г. — Георги Солунски, български актьор
• 1942 г. — Владимир Ковалионък, съветски космонавт
• 1946 г. — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт
• 1948 г. — Сноуи Уайт, британски китарист (Пинк Флойд)
• 1949 г. — Георги Божинов, български политик
• 1949 г. — Георги Новаков, български актьор
• 1950 г. — Георги Костадинов, български боксьор
• 1952 г. — Иван Тишански, български футболист
• 1953 г. — Зико, бразилски футболист
• 1954 г. — Теньо Минчев, български футболист
• 1956 г. — Збигниев Бониек, полски футболист
• 1958 г. — Миранда Ричардсън, английска актриса
• 1961 г. — Валери Кулинов, български футболист
• 1962 г. — Джеки Джойнър-Кърси, американска атлетка
• 1966 г. — Фернандо Колунга, мексикански актьор
• 1967 г. — Зоран Коняновски, политик от Република Македония
• 1967 г. — Насер Орич, босненски командир
• 1970 г. — Антония Велкова-Гайдаржиева, български литературен историк
• 1972 г. — Кристиан Оливер, немски актьор
• 1977 г. — Владимир Ненов, български режисьор
• 1982 г. — Джесика Бийл, американска актриса
• 1985 г. — Момчил Николов, български шахматист
• 1987 г. — Елнур Хюсейнов, азербайджански певец

Починали

Робърт Хук

• 1605 г. — Климент VIII, римски папа (* 1536 г.)
• 1703 г. — Робърт Хук, английски учен (* 1635 г.)
• 1706 г. — Йохан Пахелбел, германски композитор (* 1653 г.)
• 1707 г. — Аурангзеб, император на Индия (* 1618 г.)
• 1792 г. — Робърт Адам, шотландски архитект (* 1728 г.)
• 1797 г. — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател (* 1734 г.)
• 1878 г. — Владимир Черкаски, руски княз (* 1824 г.)
• 1889 г. — Александър Деп, руски офицер (* 1835 г.)
• 1900 г. — Константин Кесяков, български генерал (* ?)
• 1903 г. — Петър Карапетров, български публицист (* 1845 г.)
• 1923 г. — Иван Петров, български военен деец (* 1863 г.)
• 1928 г. — Хуго Кох, холандски изобретател (* 1870 г.)
• 1932 г. — Ойген д'Албер, германски композитор (* 1864 г.)
• 1959 г. — Иван Кавалджиев, български народен музикант (* 1891 г.)
• 1959 г. — Лу Костело, американски актьор и комик (* 1906 г.)
• 1962 г. — Пиер Беноа, френски писател (* 1886 г.)
• 1969 г. — Фред Алесандър, американски тенисист (* 1880 г.)
• 1982 г. — Жорж Перек, френски писател (* 1936 г.)
• 1983 г. — Жорж Реми, по псевдоним Ерже, белгийски автор на комикси (* 1907 г.)
• 1987 г. — Дани Кей, американски актьор, певец и комик (* 1913 г.)
• 1996 г. — Лео Мале, френски писател (* 1909 г.)
• 1996 г. — Маргьорит Дюрас, френска писателка (* 1914 г.)
• 1997 г. — Христо Минковски, български футболист (* 1911 г.)
• 1999 г. — Герхард Херцберг, канадски химик, Нобелов лауреат през 1971 (* 1904
• 2005 г. — Михаил Кирков, български сценарист (* 1940 г.)
• 2005 г. — Ринус Михелс, холандски футболен треньор (* 1928 г.)
• 2006 г. — Генко Генков, български художник (* 1923 г.)
• 2008 г. — Антон Лебанов, български общественик (* 1912 г.)

Празници

• Международен ден на писателите
• България — Ден на Освобождението на България от османска власт (от Османска империя, 1878 г., национален празник)
• Грузия — Ден на майката
• Судан — Ден на националното обединение
• Япония — Ден на детето

kkkkjjguvn bgnmc8uyg