Австро-Унгария
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Австро-Унгария Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder und die Länder der heiligen ungarischen Stephanskrone1 A birodalmi tanácsban képviselt királyságok és országok és a magyar szent korona országai2 |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Карти | |||||||||||||
 Граници на Австро-Унгария (1913) |
|||||||||||||
| Статистически данни | |||||||||||||
| Официални езици | В Цислейтания немски и малцинствени езици В Транслейтания унгарски и латински |
||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Държавна религия | Католицизъм | ||||||||||||
| Държавен глава | Император на Австрия, Крал на Унгария, Крал на Бохемия и т.н. |
||||||||||||
| Площ | 676 615 км² (1910) | ||||||||||||
| Население | 51 390 223 (1910) | ||||||||||||
| Валута | крона | ||||||||||||
| Национален химн | Volkshymne (Народен химн) | ||||||||||||
| Съществувала | от 1867 до 1918 | ||||||||||||
| (1)Официалното име на Австро-Унгария на немски | |||||||||||||
| (2) Официалното име на Австро-Унгария на унгарски | |||||||||||||
.png)
.png)
.png)
.svg)
Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn, на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е дуалистична монархия състояща се от две части - Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867, когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането ѝ през 1918.
Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.
Съдържание |
История [редактиране]
Образуване на дуалистичната монархия [редактиране]
Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век.
Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и се повишава до 50 млн. през 1914 година, като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно около 250 000 души емигрират ежегодно. [1]
В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. [1]
Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия; През 1914 влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с Германия, Турция и България влиза в Първата световна война.
Първа световна война [редактиране]
Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия.
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния.
През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италинския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.
Последици от войната и разпокъсването на империята [редактиране]
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина затова е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокасъната по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.
Австрия [редактиране]
Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината - 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
Унгария [редактиране]
Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината - 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.
Бохемия, Моравия и Словакия [редактиране]
Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия - изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.
Словенските, хърватски и босненски земи [редактиране]
Словенските, хърватски и босненски земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. — Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя, като историческа грешка.
Краковската земя и Галиция стават част от новата държава — Полша.
Граници [редактиране]
На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток - с Румъния и Русия, на юг - с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад - с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (С 1871 Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).
Административно деление [редактиране]
Империята в политическо отношение се дели на две половини - на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) - Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Кралство Бохемия | Праг (Прага) |
| Херцогство Буковина | Черновиц (Черновци) |
| Кралство Галиция и Лодомерия | Лемберг (Лвов) |
| Ерцхерцогство Горна Австрия | Линц |
| Кралство Далмация | Спалато (Сплит) |
| Ерцхерцогство Долна Австрия | Санкт Пьолтен |
| Херцогство Залцбург | Залцбург |
| Херцогство Каринтия | Клагенфурт |
| Херцогство Крайна | Лайбах (Любляна) |
| Маркграфство Моравия | Брюн (Бърно) |
| Херцогство Горна и Долна Силезия | Тропау (Опава) |
| Княжеско графство Тирол | Инсбрук |
| Провинция Форарлберг | Брегенц |
| Херцогство Щирия | Грац |
| Австрийско приморие | Триест |
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Кралство Унгария | Будапеща |
| Кралство Хърватско и Славония | Аграм (Загреб) |
| Свободен град Фиуме | Фиуме (Фиуме) |
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Босна и Херцеговина (от 1908) | Сараево |
Владетели [редактиране]
Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово Императорско и Кралско Величество; учрежденията се наричат Императорски и Кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.
Хабсбурги
- Франц II (1804 – 1835), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I (1804 – 1835)
- Фердинанд I (1835 – 1848), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V (1835 – 1848)
- Франц Йосиф (1848 – 1916), който едновременно е и унгарски крал (де факто: 1849 – 1916, де юре: 1867 – 1916)
- Карл I, който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV (1916 – 1918)
Източници [редактиране]
- ↑ а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)
|
|||||||
