Австро-Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австро-Унгария
Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder und die Länder der heiligen ungarischen Stephanskrone1
A birodalmi tanácsban képviselt királyságok és országok és a magyar szent korona országai
2
Знамена на Австро-Унгария
Austria-Hungary-flag-1869-1914-naval-1786-1869-merchant.svg
военен флаг
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg
търговски флаг
Гербове
Wappen Österreich-Ungarn 1915 (Mittel).png
Тържествен герб на Австро-Унгария
Wappen Österreich-Ungarn 1916 (Klein).png
Среден герб на Австро-Унгария
Wappen Kaisertum Österreich 1815 (Klein).png
Герб на Австрийска империя (Цислейтания)
Coa Hungary Country History med (1915).svg
Герб на Кралство Унгария (Транслейтания)
Карти
Местололожение
Граници на Австро-Унгария (1913)
Статистически данни
Официални езици В Цислейтания немски и малцинствени езици
В Транслейтания унгарски и латински
Държавна религия Католицизъм
Държавен глава Император на Австрия,
Крал на Унгария,
Крал на Бохемия и т.н.
Площ 676 615 км² (1910)
Население 51 390 223 (1910)
Валута крона
Национален химн Volkshymne (Народен химн)
Съществувала от 1867 до 1918
(1)Официалното име на Австро-Унгария на немски
(2) Официалното име на Австро-Унгария на унгарски

Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn, на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е дуалистична монархия състояща се от две части – Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането ѝ през 1918 г.

Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.

История[редактиране | edit source]

Образуване на дуалистичната монархия[редактиране | edit source]

Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век.

Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и достига до 50 млн. през 1914 г като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. [1]

В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. [1]

Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия. През 1914 г. влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с Германия, Турция и България влиза в Първата световна война.

Първа световна война[редактиране | edit source]

Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия.

Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния.

През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италинския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.

Последици от войната и разпокъсването на империята[редактиране | edit source]

Австро-Унгария и новите граници в Централна Европа след края на Първата световна война (1920) г.
Етноси на територията на Австро-Унгария (1910) г.

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокасъната по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.

Австрия[редактиране | edit source]

Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.

Унгария[редактиране | edit source]

Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.

Бохемия, Моравия и Словакия[редактиране | edit source]

Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватски и босненски земи[редактиране | edit source]

Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.

Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.

Граници[редактиране | edit source]

На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (С 1871 Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).

Административно деление[редактиране | edit source]

Австро-Унгария, 1914 г.
Австро-Унгария на политическата карта на Европа, 1914 г.

Империята в политическо отношение се дели на две половини – на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) – Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:

Земи на короната в състава на Цислейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Бохемия Праг (Прага)
Херцогство Буковина Черновиц (Черновци)
Кралство Галиция и Лодомерия Лемберг (Лвов)
Ерцхерцогство Горна Австрия Линц
Кралство Далмация Спалато (Сплит)
Ерцхерцогство Долна Австрия Санкт Пьолтен
Херцогство Залцбург Залцбург
Херцогство Каринтия Клагенфурт
Херцогство Крайна Лайбах (Любляна)
Маркграфство Моравия Брюн (Бърно)
Херцогство Горна и Долна Силезия Тропау (Опава)
Княжеско графство Тирол Инсбрук
Провинция Форарлберг Брегенц
Херцогство Щирия Грац
Австрийско приморие Триест
Земи на короната в състава на Транслейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Унгария Будапеща
Кралство Хърватско и Славония Аграм (Загреб)
Свободен град Фиуме Фиуме (Фиуме)
Земи на короната под общото управление
Провинция Столица
Босна и Херцеговина (от 1908) Сараево

Владетели[редактиране | edit source]

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.

Хабсбурги

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)