Сараевски атентат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сараевски атентат

Вестникарска илюстрация на атентата
Местоположение Сараево
Географски координати (43°51′28.5″ с. ш. 18°25′43.5″ и. д. / 43.857917° с. ш. 18.42875° и. д.)
Дата 28 юни 1914 г.
Цел Франц Фердинанд
Смъртни случаи 2
Атентатори Гаврило Принцип

Сараевският атентат е покушение срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга София Хохенберг, извършено на 15 юни (28 юни нов стил), Видовден, 1914 г. в Сараево, главния град на Босна, от босненският студент от сръбски произход Гаврило Принцип. Убийството се превръща във формален повод за започването на Първата световна война.

Предистория[редактиране | edit source]

Според Берлинския договор от 1878 г. Австро-Унгария получава право да окупира и да наложи своя администрация в Босна и Херцеговина, въпреки съхранения формален суверенитет над тези земи от страна на Османската империя. Впоследствие през 1908 г. Австро-Унгария официално анексира тези територии. Част от южните славяни обаче, оказали се под новата имперска окупация, категорично не одобряват новото си положение и се стремят да се присъединят към съседното кралство Сърбия, получило съвсем наскоро, през 1882 г., своята независимост.

Към началото на 20-ти век в Сърбия, отдавнашен съюзник на Русия, съществуват вече множество националистически организации, които си поставят като своя мисия обединението на южните или поне югозападните славяни и създаването на Велика Сърбия. Хърватите, словенците, а и не малка част от сърбите, живеят по това време в Австро-Унгария. Целта на великосръбската доктрина е да се предизвика всеобща война, като по този начин се реализира обединението на всички южни славяни и сърби в една държава. Подобна доктрина се ползвала с негласното одобрение на имперска Русия, която се надявала по този начин да увеличи влиянието си на Балканите.

Минути преди покушението висошайшата двойка излиза от градската ратуша

Зад атентата стоят радикалните сърбошовинистични кръгове. Сред офицерите в сръбската армия съществува дори тайна организация под името „Черна ръка“, чиято цел е освобождаването на сърбите, намиращи се под властта на Австро-Унгарската империя. Ръководител на „Черна ръка“ e полковник Драгутин Дмитриевич с прякор „Алис“, началник на контраразузнаването. Дори тогавашното сръбско правителство на Никола Пашич се бои от неговото влияние. Правителството се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи. Тайната организация има свои подразделения, едно от които е босненското „Млада Босна“, съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход.

В края на юни 1914 г. Франц Фердинанд посещава Босна, за да наблюдава военните маневри и да открие музея в Сараево. Пътува, според тогавашните традиции, със съпругата си София Хохенберг. Франц Фердинанд е привърженик на триализма – течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне двукомпонентната Австро-Унгарска империя в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска, което обаче срещало яростен отпор както от страна на унгарските елити, така и от страна на южнославянските патриоти.

„Млада Босна“ под внушението на „Черна ръка“ взема решение да организира атентат срещу ерцхерцога. Убийството е възложено на група от 6 заговорници, като поне 3 от тях – в това число и Гаврило Принцип – са сериозно болни от туберкулоза, нелечима по него време болест с фатален край.

Убийството[редактиране | edit source]

Схема на движението на кортежа

Франц Фердинад пристига в Сараево по покана на ген. Оскар Потиорек. Малко преди 10 ч. сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. австрийската делегация слиза на Сараевската гара. В 10:10 ч. кортеж от шест автомобила (височайшата двойка пътува във втория заедно с ген.Потиорек), преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи. Младите терористи ги чакат близо до централния полицейски участък. Гимназистът Неделко Чабринович (на сръбски: Недељко Чабриновић) хвърля граната, но не улучва. Вместо Франц Фердинанд гранатата убива шофьора на третата кола и ранява нейните пътници, един полицай и случайни зрители от тълпата. Веднага след акцията Чабринович поглъща предварително дадената му отрова (цианкалий), но тя не подейства. Възможно е отровата да е била от друг вид с по-слабо действие. Усещайки, че няма реакция, младият терорист се опитва да скочи в река Миляцка, но е хванат от тълпата, жестоко пребит и предаден в ръцете на закона. Останалите заговорници не успяват да направят нищо повече поради тълпата, която се насъбира около кортежа. По всичко личи, че покушението се проваля.

Франц Фердинанд влиза в градската ратуша, за да чете реч и да смъмри администрацията за липсата на ред и мерки за безопасност. След това един от придворните му, барон Морсе (Morsey), му предлага незабавно да напусне града, в отговор на което ген.Потиорек, засегнат на чест, му отвръща: "Да не мислите, че Сараево гъмжи от убийци?" Изпълнявайки задълженията си на грижовен владетел, Франц Фердинанд решава да посети болницата, където са настанени ранените от покушението. Съпругата му настоява непременно да го придружи в това посещение. Организират маршрута по крайбрежната уличка "Апел". Потиорек забравя да съобщи на шофьора Франц Урбан за промените в маршрута и автомобилът завива по улица "Франц Йосиф". Поспешно обясняват на водача, че трябва да мине по друг път, и той започва бавно да обръща тежката кола в правилната посока.

Латинския мост над р.Миляцка, край който става покушението

В този момент автомобилът минава покрай тротоарно кафене край Латинския мост, където се е настанил един от неуспелите заговорници – Гаврило Принцип – за да разсее мъката от неуспялото начинание, за което едва ли някога ще се удаде такъв сгоден случай. Студентът с изумление забелязва своите мишени да приближават на бавен ход насреща му, не му мисли много, скача и стреля с браунинга по колата, като улучва тялото на София и врата на Франц Фердинанд. (Впоследствие в ареста твърди, че е искал да убие ген.Потиорек, а не жената, но не успял да уцели.) Както и Чабринович и той се опитва да се отрови с предварително приготвена ампула, но опитът и този път на успява. Прави опит да се застреля, обаче виждайки го да размахва пистолет, тълпата се хвърля върху него и го избива от ръцете му. Насъбралите се хора го пребиват както и Чабринович, но толкова жестоко, че в затвора се налага да му ампутират ръката.

Автомобилът с престолонаследника бърза да стигне до резиденцията на губернатора, но височайшите посетители не успяват да стигнат до нея. Те си отиват в разстояние на няколко минути: първо София, а след това Франц Фердинанд. Според шофьора последните думи на ерцхерцога били: "Соферл, не си отивай, живей заради нашите деца."

Развръзка[редактиране | edit source]

Всичките шестима заговорници, взели участие в подготовката и самия атентат, са арестувани. Те отказват да отговарят на въпросите на следователите и само един от тях (вероятно Данило Илич) се огъва и разказа всичко в детайли, като заявява, че оръжието било предоставено от самото сръбско правителство. На Гаврило Принцип, главният извършител, не може да му бъде наложено най-суровото наказание, каквото се предвижда от закона – обесване, – защото е на 19 години и според австро-унгарските закони той се счита за непълнолетен до навършване на 21 г. Осъден е на максимален срок тъмничен затвор – 20 години. Заключен е в тъмницата в Терезиенщат при много тежки условия, където си отива от туберкулоза през 1918 г. На дълги години затвор са осъдени и още двама от атентаторите поради непълнолетна възраст, включително Неделко Чабринович, който също си отива от туберкулоза преди края на войната. Другите участници в групата: Данило Илич, Велко Кубрилович и Мишко Йованович са обесени на 3 февруари 1915 г.

Националистическата организация "Млада Босна" е забранена и престава да съществува.

Последствия[редактиране | edit source]

Сръбският в-к „Политика“ съобщава за атентата

След известието за убийство в Сараево започва антисръбски погром. Едва след няколко часа военните въвеждат ред.

Понеже в убийството се оказва замесена Сърбия, след около месец Австро-Унгария ѝ предявява т.нар. Юлски ултиматум с умишлено неизпълними клаузи. Въпреки че били почти изцяло приети от Сърбия (не се съгласила единствено с искането да се допуснат австро-унгарски следователи да разследват офицери от сръбската армия за съпричастност към убийството), австро-унгарските ръководители заявяват, че са недоволни от отговора и обявяват война на Сърбия. За да изпълни предварително сключен със Сръбското кралство договор за взаимопомощ и подкрепа, а и за да защити интересите си в региона, Русия от своя обявява война на Австро-Унгария. Така започва Първата световна война.

Цитати[редактиране | edit source]

Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.

На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.

Така един избягнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.

Хенри Кисинджър, "Дипломацията", КК "Труд", 1997 г., ISBN 594-528-069-7, с.181–184

Вижте също[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Сараевское убийство“ в Уикипедия на руски (автори).