Черна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора.

Црна Гора
Crna Gora
Знаме на Черна гора Герб на Черна гора
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Черна гора
Официален език черногорски
Столица Подгорица
42°47′ с.ш. 19°28′ и.д.
Най-голям град Подгорица
Президент Филип Вуянович
Министър-председател Мило Джуканович
Площ
- oбщо
на 157-мо място
13 812 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота
на 164-то място
684 736
44.9 д/км2
БВП
- общо (2005)
- на човек
на 167-мо място
$ 1,91 млрд (1)
$ 3 100
Валута Евро (2) (EUR)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Независимост
 -обявена
от Сърбия и Черна гора
3 юни 2006
Национален химн Ой, светла майска зоро
Интернет домейн .yu и .me
Телефонен код +381 (3)

(1):Приблизителна оценка.
(2):Черна гора не е част от Еврозоната.
(3):Споделя се със Сърбия. Скоро ще бъде използван нов код - 382 или 383.
Остров „Свети Стефан“

Черна гора (на сръбски: Црна Гора или Crna Gora) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта й е 13 812 км², от които 13 605 км² суша и 207 км² водна площ.

Последния държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобурготски.

Съдържание

[редактиране] Име

Античното име на Черна гора е Дукля - по латинското име на главната крепост в тези земи - Doclea. Средновековното име на Черна гора е Зета и е характерно означение по качеството зет на първия български васален владетел на тези земи - Иван Владимир, женен за Теодора Косара, дъщеря на цар Самуил. Зетската династия Войславлевичи управлява Дукля в продължение на близо 2 века, като излъчва в годините на византийско владичество и един цар Константин Бодин. Наименованието Зета се затвърждава и в годините преди установяване на османска власт по тези земи, когато аналогично Иванина Комнина (племенница на цар Иван Александър) е оженена за владетеля на тези земи Балша II, който получава в зестра българските градове Белград и Канина. Аналогично, по примера на историческата традиция, и в началото на 21 век, за първия премиер на Черна гора след отделянето ѝ от Сърбия - Мило Джуканович се носят слухове, че е поредния български зет. Областта традиционно след Елена Ангелина е предоставяна за управление на младия крал (rex junior), син на поредния български зет - от Стефан Милутин на Стефан Дечански, и от Стефан Дечански на Стефан Душан, като последно по времето на Балшичи е в личен апанаж на Елена Българска.

Днешното име на държавата и областта - Черна гора е от физикогеографска етимология и характеризира основната специфика на тези земи по Адриатическото крайбрежие. Черна гора е самостоятелна държава и субект на международното право от 3 юни 2006 година. С акта на признаване на Косово от 9 октомври 2008 година, който бе едновременен с този на Република Македония, Черна гора окончателно пое по собствен път на развитие и уби завинаги надеждите на някои националистически кръгове в Сърбия за възстановяване на Югославия. Акта има и символичен смисъл с оглед деня на обявяването му - 9 октомври, на който ден е извършен Марсилския атентат. Признаването на Косово от Република Македония бе очаквано и предвидимо, но за Сърбия признаване независимостта на бившата сръбска автономна област от страна на Черна гора бе „студен душ“ и изтълкувано от официална Сърбия като „удар с нож в гърба“, което възбуди масови протести и безредици в столицата Подгорица, предизвикани от местните сърби. [1]

[редактиране] История

Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя, а след това от Византия (395). По време на Великото преселение на народите тук се заселват славяни от сърбо-хърватската група, които претопяват местното население. Създава се княжество Дукля.

Основна статия: Дукля

През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. До 14 век е назовавано като Зета, но след това е известно със сегашното си име.

Основна статия: Зета (държава)

През 1499 година княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудния планински терен, и отдалечеността от Истанбул, не позволяват упражняването на контрол.

Черногорски офицери (1903)

На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие от т.нар. Източна криза (1875 - 1878 г.).

На 28 август 1910, черногорският княз Никола I Петрович Негош се прогласява за крал. Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 година е окупирана от италианците, а след излизането им от войната - от Германия. Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 година. Между 1945 и 2003 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия и Съюзна република Югославия, съответно, а от 2003 до 2006 г., съставен дял от Сърбия и Черна гора.

Петър Петрович със семейството си (1900)

На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рия член на ООН. [1]

На 10 септември 2006 се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите /ДПС/ на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия /СДП/ на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

[редактиране] География

Основна статия: География на Черна гора

Черна гора е малка страна разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. На територията на страната има 40 езера, 293 км морска ивица, от която 52 км са пясъчни плажове. В Черна гора се намира и най-южният фиорд в света - това е заливът Бока Которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м.), дефилета и проломи, реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие. В северозападната част на република Черна гора се простират Динарските планини, където е ѝ най-високата част на Черна гора - връх Дурмитор (2522 метра надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и др.

[редактиране] Държавно устройство

Според сегашната Конституция, Черна гора е обявена за „демократична, социална и екологично чиста държава“. Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт - правителство. Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вице-премиер и министри.

[редактиране] Парламент

Парламентът на Черна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие, и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.

[редактиране] Президент

Президентът на Черна гора се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са:

  1. да представлява страната в чужбина;
  2. да обнародва закони чрез укази;
  3. да свиква избори за парламент;
  4. да предлага за одобрение на парламента кандидата за министър-председател и назначаването на председателя и съдиите в Конституционния съд;
  5. да предлага на парламента свикването на референдум.
  6. да дава амнистия;
  7. да удостоява с държавни ордени и награди;
  8. да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната.

Президентът на Черна гора е и член на Върховния съвет за сигурност.

[редактиране] Административно деление

Административна карта на Черна гора

Черна гора е разделена в административно отношение на 21 общини:

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Черна гора
Етническа карта на Черна гора след преброяването през 1991 г.
Етническа карта на Черна гора след преброяването през 2003 г.

След преброяване на населението в Черна гора през 2003 година, в страната живеят общо 620 145 души. Според националната си принадлежност населението има следния състав:

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту налаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има ѝ хора, които причисляват себе си само към една от двете групи.

Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия има черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонимачерногорец“ има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

[редактиране] Религия

Над 74% от черногорците са православни християни, последователи на Сръбската православна църква, въпреки че има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17.74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три етнически групи: албанци, бошняци, говорещи на босненски и мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език. Албанците са отделна група, говорят на албански (5.26%) и населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин, в която те представляват мнозонство от населението. Бошняците и самоопределилите се като мюсюлмани по националност, живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора живеят и малка група хървати и католици, които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска.

[редактиране] Език

Официалният език в Черна гора е сръбският език от йекавския диалект. Така е записано и в конституцията на страната. След обявяването на независимостта на Черна гора, а и след разпадането на Титова Югославия, в страната все по-често се чуват призиви за отделянето на черногорския йекав диалект в отделен език. Това не е прецедент за страните от Бивша Югославия — така се роди бошняшкият език в Босна и Херцеговина, македонският език в Република Македония. Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова, където по поръка на Сталин румънският език се наричаше „молдовски“. Въобще проблемът за „черногорския език“ можем да го обвържем генерално със идентификацията на самите черногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от 1991 и 2003 година. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 година, когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процента на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани със следния факт. На половината от официалните уебстраници на правителствените институции, като официален език е обявен сръбски, а на другата половина от сайтовете - като официален език е посочен „черногорски“.

Изпозлваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския, като между тях има ѝ несъществени разлики ..., и сега съществува много силна тенденция ѝ конституционно да бъде определен като отделен „черногорския език“. Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност, и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство).


[редактиране] Други

Черна гора е една нова държава, която още съставя свой начин на живот и съществуване. Както езикът ѝ, така и традициите са странни и малко неразбираеми. На територията на страната живеят много народности. Поради скорошното ѝ отделяне от Съюзна република Югославия, Черна гора още няма много добре развита промишленост. Все още съществува на принципите на Сърбия. Поради историческите корени и общи културни традиции, самоопределянето като черногорци или сърби при различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. List of members to the United Nations by joining date

[редактиране] Външни препратки


На други езици