Указ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Указът е юридически акт на държавен глава, които обикновено има конститутивно действие. С оглед ранга на издаващия орган разпорежданията в него обикновено имат важно значение. Съдържанието и юридическата му сила могат да се различават според функциите на държавния глава.

Подобни актове в неславянските езици се именуват като декрети и едикти.

Указ на президента[редактиране | edit source]

Единствените юридически актове, които издава Президентът на Републиката съгласно чл. 102 от КРБ са укази. Освен тях той издава обръщения и послания. Президентът може да издаде указ по почти всички от 14-те си правомощия.

Контрасигнатура[редактиране | edit source]

За да се съчетае принципът на неотговорност на краля и политическата отговорност на водената от него изпълнителна власт в конституционната монархия, във Великобритания (17 век) възниква институтът на приподписването (контрасигнатурата). С нея министрите отговарят за действията на краля. Впоследствие традицията се запазва, макар и да изменя значението си.

Указите на българския президент подлежат на приподписване, с изключение на тези, с които се упражняват правомощия спрямо Народното събрание (напр. разпускане, връщане на закон) и правителството (назначаване на служебно).

Нормативни укази[редактиране | edit source]

Нормативните укази са израз на делегирано законодателство.

В НРБ Президиумът на Народното събрание, а при Живковската конституция колективният държавен глава – Държавният съвет има правото да приема нормативни актове през времето, в което Народното събрание не е в сесия; те подлежат на последващо утвърждаване от НС.